2_2316 / 29.08.2008
ЗКПО – чл.204, т.2, б.”а”; чл.208;
КСО – чл.6, ал.11;
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.1
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Варна, заведено с вх.№ ………., сте поставили въпрос относно дължимите данъци и осигурителни вноски от работодател – юридическо лице за направени от него застраховки „Живот” чрез инвестиционен фонд в полза на служителите му.
Предвид действащата към момента нормативна уредба изразяваме следното принципно становище:
Нормата на чл. 204, т.2 от ЗКПО изисква облагане с данък върху разходите на документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол, т.е. на наети лица.Социалните разходи, предоставени в натура, съгласно чл.204, т.2, б.”а” включват иразходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и/или застраховка “Живот“ и застраховка “Живот“, ако е свързана с инвестиционен фонд.
Текстът на чл. 208 от ЗКПО изисква не облагане с данък на социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “а“ в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1 от закона, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква “а“ е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.
Когато данъчно задължените лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи, чл.213, ал.2 от ЗКПО.
Съгласно чл. 216 от ЗКПО данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204 е 10 на сто.
Чл. 217, ал.1 от закона изисква данъкът върху разходите да се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.
Съгласно текста на чл.217, ал.2 от ЗКПО данъка върху разходите е дължим на бюджета до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът. Когато данъчно задължено лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите.
Във връзка с цитираните до тук норми, следва да имате предвид и разпоредбите на ЗДДФЛ, касаещи начина на определянето на облагаемия доход от трудови правоотношения.
Съгласно чл. 24, ал.2, т.12 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка “Живот“, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност.
Нормата на чл. 16, ал.2 от ЗДДФЛ разпорежда при определяне на облагаемия доход, независимо от източника на доход, да не се включват доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси.
Преценката за дължимостта на осигурителните вноски върху разходите/премиите/ за застраховка „Живот” следва да се направи като се имат предвидразпоредбите, уреждащивнасянето на осигурителни вноски върху „социалните разходи”, а именно чл.6, ал.11 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/и чл.2, ал.1 и 2и чл.2а от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /Наредбата/.
Съгласно чл.46, ал.2от Закона за нормативните актове „когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят по подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта”.
Предвид липсата на дефиниция на понятието „социални разходи” в нормативните актове, уреждащи осигурителното законодателство, по аналогия е приложима тази,съдържаща се в §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. “Социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда/КТ/ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
Изхождайки от горната дефиниция на ЗКПО и изискванията на чл.2, ал.2 от Наредбата, осигурителни вноски да се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на работниците и служителите в пари или в натура, разходите /премиите/ за застраховки „Живот”, направени от работодател в полза на наетия от него персонал имат характер на социални разходи, когато:
– отчетените като разходи социални придобивки /в пари или в натура/ са определени съгласно чл. 293 и 294 от Кодекса на труда или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието и предоставени на персонала, като имат за цел получаване на бъдещи плащания от работниците и служителите като допълнителен стимул по тяхното трудово правоотношение;
– социалните разходи да са дадени пряко /постоянно или периодично/ на работниците и служителите и да са персонифицирани, т. е. определено е кой разход за кое лице се отнася, като в същото време тези разходи не трябва да имат еднократен характер, а се внасят от работодателя всеки месец;
– социалните разходи да са достъпни за всички наети от работодателя работници и служители, включително и лицата по договор за управление и контрол.
В чл.2, ал.2 от Наредбата са определени върху кои „социални разходи” не се дължат осигурителни вноски. Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
В цитираната разпоредбаразходите за застраховка „Живот” не са сред изчерпателно изброените „социалните разходи”върху които не се начисляват и внасятосигурителни вноски.
Друг извод за дължимост на вноски може да се изведе,по аналогия на „противното” и от новата разпоредба начл. 2а от Наредбата, съгласно която, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт.
От гореизложеното следва, че върху изплатените или начислени, но неизплатени разходи /премии/ за застраховка „Живот”, коитоимат характер на„социални разходи”се дължат осигурителни вноскипо реда на чл.6, ал.11 от Кодекса за социално осигуряванеи чл.2, ал.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението.
Горнитеразсъждения се подкрепят и от становището на Националния осигурителен институтизразено в писмо № 26-1118 от 17.08.2004 г., относно осигурителните вноски, дължими върху застраховките „Живот” – „Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплащани за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на работниците и служителите в пари или натура.
Разходите за застраховка “Живот“ не са включени в средствата по чл. 2, ал. 2 от същата наредба, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
На основание гореизложеното и предвид това, че застраховките “Живот“ са вид отложени плащания, които освен това са и персонифицирани, върху тях следва да се внасят осигурителни вноски”.
По отношение на видовете и размера на дължимите осигурителни вноски от осигурителите при извършване на социални разходи, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), която гласи, че върху средствата за социални разходи, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии”. Съгласно чл. 12, ал. 3 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. във връзка с чл. 157, ал. 6 от КСО върху сумите, изплащани от средствата за социални разходи се внасят осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) – за професионален и универсален пенсионен фонд. Здравните вноски се дължат на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Задължителните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за ДЗПО – универсален пенсионен фонд и за здравно осигуряване се поделят между осигурителите и осигурените лица в съотношението по чл. 6, ал. 3 от КСО (за 2008 г. – 60 : 40).
Сумите, за сметка на социалните разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.