Изх. № 24-39-129
Дата:26.11.2015 год.
ЗМДТ, чл. 52, ал. 2;
ЗМДТ, чл. 54, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 54, ал. 12;
ЗМДТ, чл. 58, ал. 4;
Наредба № І-45 от 24.03. 2000 г. на МВР, чл. 8, ал. 3.
Относно: дължимост на данък за превозно средство, иззетоот органите на съдебната власт
В отговор на поставения въпрос относно заплащане на данък върху превозните средства за лек автомобил, иззет от собственика като веществено доказателство по образувано досъдебно производство за кражба за периода от предаването му до момента на връщането Ви уведомявам:
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Лицето е закупило лек автомобил на 12.08.2010 г., който е регистриран в КАТ. Преди регистрацията е била извършена стандартна служебна проверка на автомобила, при която не са установени данни същият да е бил обявен за откраднат. Автомобилът е бил регистриран на името на купувача, като от КАТ е било издадено свидетелство за регистрация на МПС. Собственикът е декларирал в срока по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ придобиването на МПС в общината по постоянния си адрес.
На 26.09.2010 г. автомобилът е бил иззет от лицето като веществено доказателство по образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за кражбата на автомобила в Република Словения, няколко дни преди регистрацията му в Република България.
След изземването на автомобила, лицето е правило няколко опита за връщането му в свое държане, с цел сваляне и връщане на държавните контролни номера, като е подавало искания до компетентните органи. На 24.09.2013 г. на лицето е издадено удостоверение от 5 РПУ – СДВР, от което е видно, че МПС е задържано като веществено доказателство и не се намира у него в периода на разследването.
До този момент собственикътне е подавал в общината декларация за спирането на МПС от движение или документ, удостоверяващ, че автомобилът не е бил в негово владение през периода на разследването.
На24.09.2013 г. лицето е подало в община Подуяне, отдел МДТ искане за отписване на автомобила от личната му партида, но е получило уведомление, че е необходимо да предостави документ от КАТ за прекратена регистрация за движение. В тази връзка лицето е подало на 14.10.2014 г. в КАТ, отдел Пътна полиция искане за прекратяване регистрацията на автомобила, в което подробно е изложило конкретните обстоятелства по случая и е предоставило доказателства в тази насока.
Във връзка с подаденото искане, лицето е получило отказ за дерегистрация на автомобила, поради липсата на държавните контролни номера, които то не може да предостави в „Пътна полиция“, тъй като автомобилът не е в негово държане.
На 09.06.2015 г. СДВР издава на лицето удостоверение, в което е посочено, че МПС е било предадено на служебен паркинг на 5 РПУ – СДВР за периода 26.09.2010 г. до 04.06.2015 г., като на последната дата, същото е било върнато на собственика му, според издадения от КАТ регистрационен талон.
След отправено до общината искане, лицето е получило удостоверение от отдел „Общински приходи“- Подуяне, от което е видно, че има задължения за данък за това МПС и лихва в значителен размер за периода, през който автомобилът не е бил в негово държане и е бил задържан от МВР.
Лицето счита, че ако извърши плащането на посочените в удостоверението задължения, същото ще бъде недължимо платено, тъй като не по негова вина е бил лишен от възможността да ползва автомобила през периода от 26.09.2010 г. до 04.06.2015 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Начислява ли се данък, респективно лихви за МПС, иззето като веществено доказателство по наказателно дело за времето, през което същото не е било в движение и в разпореждане на неговия собственик
2. Налице ли са основания за освобождаване от данък за периода, през който МПС е било иззето като веществено доказателство
3. Ако не са налице други основания, може ли в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 12 ЗМДТ /нова, в сила от 1.01.2015 г./. Ако нормата би могла да се приложи, как следва да стане това – служебно или по искане на задълженото лице. Ако данъкът бъде платен от лицето – собственик, то по какъв ред той следва да претендира обратно недължимо платеното на Общината, ако се прилага чл. 54, ал. 12 ЗМДТ.
С данък върху превозните средства се облагат регистрираните за движение в страната превозни средства – чл. 52, т. 1 ЗМДТ. В случая е налице регистриран за движение в „Пътна полиция“ лек автомобил, за който собственикъте подал декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за облагането му с данък върху превозните средства.
С промяната на чл. 58, ал. 4, изречение първо ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г. е създадено общо правило, по силата на което облагането на моторните превозни средства се прекратява след прекратяване на регистрацията им за движение и от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Правилото обхваща следните хипотези на прекратяване на регистрацията- напускане на страната,кражба,предаване за съхранение в собствен имот, след писмено уведомяване за изплатена тотална щета от лицензиран застраховател /за превозни средства, неподлежащи на възстановяване/, при кражба, при конфискуване или отнемане в полза на държавата, при съхраняване на ПС в частен имот.
Съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, (Издадена от Министерството на вътрешните работи,в сила от 14.04.2000 г.) промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или друг компетентен орган.
Доколкото в случая, изложен в запитването, въз основа на акт на държавен орган лицето е било лишено от ползването на автомобила (наложено му е законово ограничение), същият практически е изведен от движение, като същевременно лицето е било лишено и от възможността да прекрати регистрацията му, считам, че е налице основание за прекратяване на облагането. При логическо тълкуване на нормата на чл. 58, ал.4 от ЗМДТ във връзка с въведените в Наредбата хипотези на основания за прекратяване на регистрацията на превозните средства, е видно, че прекратяването на облагането е свързано не единствено с фактическото унищожаване на превозното средство, а и с прекратяване на ползването на превозното средство на територията на страната от името на лицето – собственик.Предвид правната възможност лицето да прекрати регистрацията на превозно средство и да се освободи от облагане при деклариране, че няма да го ползва, а ще го съхранява в частен имот (прекратяването на ползването се извършва по волята на лицето и се удостоверява с декларация на същото), по аргумент за по-силно основание следва да се прекрати облагането в случай, че ползването му се препятства от действие на държавен орган, който не е разрешил прекратяване на регистрацията. Считам, че прекратяване на регистрацията на превозните средства е законово възприета като формален правопораждащ/правопогасяващ факт, доколкото липсата на регистрация нормативно препятства движението на автомобилите по републиканската пътна мрежа, което е същинското основание за облагането им с данък върху превозните средства в лицето на собственика им. Очевидно през периода на изземването му, собственикът на превозното средство е бил в юридическа и фактическа невъзможност да го използва като такова.
Намирам в случая, че издаденото на лицето от СДВР удостоверение, в което е посочено, че МПС е било предадено на служебен паркинг, следва да се счита, че доказва наличие на основание за прекратяване на облагането от месеца, следващ месеца на изземането до момента на връщането му на лицето.
По силата на чл. 54, ал. 12 ЗМДТ /нова, в сила от 01.01.2015 г./ при установяване на допълнителни обстоятелства, които са от значение за определяне размера на данъка, дължимият данък се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на лицето. В конкретния случай считам, че ал. 12 може да намери приложение, тъй като трайното задържане на автомобила и спирането му от движение са обстоятелства, които имат значение за данъчното облагане. Макар формално регистрацията за движение на превозното средство да е правопораждащ/правопогасяващ факт относно задължението за данък, считам, че приоритет в случая следва да се даде на наличието на фактическото основание (изземване от държавен орган), доколкото прекратяването на регистрацията (формалното основание) не е могло да бъде инициирано от лицето без съгласието на компететния орган, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/