ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 125, ал. 2;
ЗДДС, § 1, т. 14, б.”б” от ДР
Относно: Данъчно третиране на доставка на услуги по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, „А” ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице и е с основна дейност софтуерни услуги. Същото има сключен договор с „Е” за разработване на лицензирани приложения /Licensed Applications/, като „Е” не ги препродава, а продава само правото за ползване на лицензираните приложения /като преди това ги променя/ и ги разпространява чрез електронните си магазини. Доставката на лицензираните приложения на „Е” става само по електронен път като се продава лиценз за ползване на крайни клиенти от цял свят. Допълнително е уточнено в телефонен разговор, че лицензираните приложения, които дружеството разработва, не се записват на технически носител.
Съгласно сключения договор продажбата и фактурирането на крайния клиент се прави от „Е”. „Е” и неговите поделения като агент и/или комисионер удържа 30 % комисионна. Плащанията по договора дружеството получава от поделение на „Е” – „Е” Люксембург. Пояснява се, че последното е данъчно задължено лице и е със седалище Люксембург /Европейски съюз/, а допълнително е уточнено в телефонен разговор, че същото притежава и валиден VAT номер. Към писменото запитване са изпратени част от приложенията към сключения от дружеството договор с „Е”, преведени на български език, които се счита, че касаят настоящото писмено запитване.
Предвид горното са поставени следните въпроси:
1. Правилно ли е определена извършваната от дружеството дейност като услуга?
2. При определяне на лицето, задължено да внася ДДС, кое е приоритетно:
– от къде е плащането /от „Е” Люксембург/ или
– от къде е закупен лиценз – според договора с „Е”, доставката на лицензираните приложения за крайните потребители в различни страни е по електронен път и е през електронните магазини на „Е” като дружеството няма информация кой е крайният клиент, а единствено има информация през кой магазин е закупен лицензът? Освен това „Е” има задължение да събира и изпраща на компетентните данъчни органи ДДС и други дължими данъци и такси по отношение на продажбите на лицензираните приложения за крайни потребители, намиращи се в страните, описани в т. 1 от Приложение 2 /EXHIBIT B/ от договора.
3. При издаване на фактура на „Е” трябва ли да се начисли ДДС върху получената сума и необходимо ли е да се изготви VIES декларация?
При така изложената непълна фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ, бр. 16 от 24.02.2012 г.) изразяваме следното принципно становище:
В § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието стандартен софтуер, съгласно което „стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. Предвид това, при предоставянето на стандартен софтуер е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че софтуерният продукт, който българското дружество разработва за клиента си „Е”, не е записан на технически носител, а се изпраща по електронен път, поради което същият не представлява стока, а услуга по смисъла на ЗДДС.
Съгласно § 1, т. 14, б. ”б” от ДР на ЗДДС „Услуги, извършвани по електронен път“ са доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път.
Предвид цитираните разпоредби в настоящия случай доставката на лицензираните приложения от дружеството към „Е” има характер на доставка на услуга, извършвана по електронен път, по смисъла на § 1, т. 14, б.”б” от ДР на ЗДДС. С оглед на характера на доставката е необходимо да се определи нейното място на изпълнение.
По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /изм. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010г./, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
С оглед горната разпоредба следва да се има предвид, че понятието „данъчно задължено лице” е изяснено в чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и това е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Дефиниция на „постоянен обект” е дадена в § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС и това е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница /фабрика/, магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение /собствено, наето или ползвано на друго основание/ или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Във връзка с изложената фактическа обстановка може да се обобщи, че дружеството извършва доставка на услуга с получател данъчно задължено лице – американска фирма.
Предвид текста на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /предложение първо и второ/, са възможни две хипотези:
В първата хипотеза мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в САЩ.
При условие, че доставката на услуга се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. извън САЩ, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Получател по доставката, съгласно на чл. 11, ал. 2 от ЗДДС е лицето, което получава стоката или услугата. Следователно в издадената от дружеството фактура като получател следва да се посочи лицето, на което е предоставена съответната услуга.
Видно от изложената фактическа обстановка плащанията по договора се получават от поделение на „Е” – „Е” Люксембург. В този случай, като доставчик на услуга с получател данъчно задължено лице /американска фирма/, която има обект в държава членка или трета страна, следва на получателя да се издаде фактура по чл. 114 от ЗДДС, без да се начислява ДДС и като основание за неначисляване да се впише „чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“.
Относно подаване на VIES-декларацията следва да се съобрази разпоредбата на чл.125, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда, че регистрирано лице, което е извършило за данъчния период доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
В разпоредбата на чл. 117, ал. 2, т. 4, буква „б“ на ППЗДДС е указано, че VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС, лица в друга държава членка.
Следователно, ако американската фирма е регистрирана за целите на ДДС в друга държава членка, в случая чрез поделението си в Люксембург, за дружеството възниква задължение за подаване на VIES-декларация, предвид това, че извършва доставка на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка.