ЗКПО – чл.4, ал.2; ЗКПО – чл.12, ал.5, т.4; ЗКПО – чл.13; ЗКПО – чл.195, ал.1; ЗКПО – §1, т.9 на ДР; ДОПК – Глава шестнадесета, раздел III, чл. 135 и сл. ; чл.195, ал.1 от ЗКПО
ЕАД е класификационна организация, която извършва дейности по освидетелстване и технически надзор на кораби, издаване на съответните документи съгласно международната практика, както и други дейности, свързани с основния предмет на Регистъра. Дружеството е сключило договори за инспекторски услуги с чуждестранни фирми, които разполагат с компетентни , признати от ЕАД инспектори за осъществяване на присъщите му дейности от негово име. За извършените услуги и за дължимото възнаграждение ЕАД получава фактури от чуждестранните контрагенти.
Поставяте следните въпроси във връзка с изложените факти и обстоятелства:
Попадат ли извършените от чуждестранните фирми услуги в обхвата на §1, т.9 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО – „възнаграждения за технически услуги“?
Дължи ли се данък при източника по реда на чл.195, ал.1 от ЗКПО върху доходите на чуждестранните юридически лица, оказали описаните услуги?
Предвид така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗКПО, на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по поставените въпроси:
Разпоредбата на чл.12, ал.5, т.4 от ЗКПО урежда, че доходите, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната или изплатени от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната, когато имат характера на възнаграждения за технически услуги.
В запитването липсва детайлизиране на конкретните дейности и действия, извършвани от чуждестранните Ви контрагенти, като видове, съдържание, технологичност и процедури за да бъде определено тяхното естество и относимост към обхвата на техническите услуги по смисъла на ЗКПО.
Основните дейности на Дружеството са уредени в Наредба №6 на министъра на транспорта от 1984 година за устройството и дейността на БКР. Националната агенция за приходите /НАП/ не е компетентна да коментира разпоредбите на Наредбата, тъй като тя е извън обхвата на нормативните актове, регулиращи данъчно осигурителното законодателство, което се администрира от Агенцията.
Предвид тези обстоятелства, изказаното от нас мнение по поставените въпроси е изключително принципно.
Понятието „възнаграждения за технически услуги“ във връзка с чл.12, ал.5, т.4 от ЗКПО е дефинирано в т.9 на § 1 от допълнителните разпоредби /ДР/ на закона, където е определено, че това са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършвани от чуждестранното лице.
Съгласно чл.195, ал.1 от ЗКПО тези доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
В ЗКПО, както и в другите данъчни закони няма изрична дефиниция на понятията „консултантски услуги” и „маркетингови проучвания“, предвид което те следва да се извличат от общоприетото им значение:
– консултантски услуги са тези услуги, които се предоставят от лице, което има специални знания и умения в определена област, който дава съвети, препоръки или мнение като специалист, вещо лице, експерт в рамките на професионалната си дейност.
– маркетинг проучването е процес, насочен към системно набиране, обработка и анализ на информация с цел информационното осигуряване решаването на даден проблем.
В случай, че Вашите чуждестранни контрагенти – инспектори, при осъществяване на ангажиментите, които сте им възложили, извършват услуги в качеството им на консултанти, експерти, вещи лица или прилагат познания, в резултат на извършено системно проучване за решаването на проблем на дружеството, тези възнаграждения ще попаднат в обхвата на дефиницията на §1, т.9 от ДР на ЗКПО във връзка с чл.12, ал.5, т.4 от закона.
Ако ангажиментите, които възлагате на чуждестранните инспектори включват различни дейности, сред които и такива, определени като техническа услуга по см. на ЗКПО, за целите на облагането с окончателен данък, тези възнаграждения следва да бъдат определени с конкретна стойност /данъчна основа за облагане/.
В случай, че чуждестранните юридически лица, които наемате, имат място на стопанска дейност на територията на Република България, изплащаните възнаграждения за технически услуги не подлежат на облагане по реда на чл.195, ал.1 от ЗКПО. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗКПО чуждестранните юридически лица се облагат с корпоративен данък за печалбите, които реализират чрез място на стопанска дейност в Република България.
Следва да се съобразите и с нормата на чл.13 от ЗКПО, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. Такива международни договори, са спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, подписани от Република България.
Процедурата за прилагане на СИДДО е уредена в Глава шестнадесета, раздел III, чл. 135 и сл. от ДОПК.
При изплащане на възнаграждения, подлежащи на облагане с данък при източника, сте задължени да подадете декларация по чл.201, ал.1 от ЗКПО.
Във връзка с коментираното дотук е необходимо да имате предвид, че при квалифицирането на дохода, не е определящо наименованието на един договор, а се търси действителната воля на страните и конкретното естество на извършената услуга.
Обръщаме внимание, че изложеното становище е само принципно и коментира дефиницията на §1, т.9 от ДР на ЗКПО във връзка с чл.12, ал.5, т.4 и чл.195, ал.1 от същия закон.
Предвид горното и на основание чл.4 и чл.37, ал.1 от ДОПК, обективна проверка и конкретна преценка относно съдържанието и характера на услугите, които получавате от чуждестранни юридически лица, и приложението на горепосочените правила може да се извърши в хода на административно производство, когато органът по приходите извършва съвкупен и цялостен анализ, съобразно установените факти и обстоятелства.