Изх. №53-04-708/13.11.2018 г. ЗКПО – чл. 10; ЗСч – чл. 6; ЗУЕС – чл. 11, чл. 23, чл. 38
ОТНОСНО: Данъчно третиране на разходи за ваучери за храна, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е с основен предмет на дейност инженерни дейности и технически консултации. Вписан е адрес на управление и адрес за кореспонденция на дружеството в гр. …., ж.к. „….”.
На общо събрание на собствениците на сграда, намираща се в гр. .., ж.к. „….”, във връзка с прилагането на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), избират за управител на етажната собственост физическо лице, упражняващо дейността със еднолично ООД. Приет е правилник за вътрешния ред в етажната собственост, съгласно който (чл. 30.3) се създава фонд „Ремонт и обновяване”. За събиране на средствата за фонда е взето решение, че всеки съсобственик дължи ежемесечно суми, които се набират в сметка със специално предназначение. Относно фонда, управителят на етажната собственост води нагледни поименни отчети за дължимите и съответно внесени суми от собствениците на имоти. Посочено е, че някои от собствениците на имоти отказват плащане на ежемесечните суми за фонда.
В запитването е посочено, че в съответствие с чл. 26, ал. 5, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), сумите определени от общото събрание за покриване на разходи, необходими за поддръжка, ремонт и реконструкция на общите части в сградата, като част от годишната такса, дължима от съсобствениците, които са постъпили по банковата сметка на дружеството, не се включват в данъчната основа на извършваната доставка на услуга по управлението на етажната собственост, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на дружеството. Дружеството трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как документално да се оформят дължимите суми от собствениците на имоти в режим на етажна собственост, за фонд „Ремонт и обновяване”, във връзка с чл. 50 от ЗУЕС, така че при неплащане в срок законово и юридически издържано да може да се търси отговорност?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Според чл. 9 от ЗУЕС формите на управление на етажната собственост са общо събрание и/или сдружение на собствениците, като в описания от Вас случай избраната форма на управление е общо събрание на собствениците. Съгласно чл. 10 от ЗУЕС органите на управление са общо събрание и управителен съвет (управител).
В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 от ЗУЕС, като правомощия на общото събрание са посочени определяне на размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и на размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. В правомощие на общото събрание, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 13 от ЗУЕС е посочено, че може да приеме решение за опрощаване на финансови задължение, както и за отсрочване или разсрочване на изпълнението им.
Правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите, са регламентирани в чл. 5 и чл. 6 от ЗУЕС. Като задължения за всички е да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост. В чл. 6, ал. 1, т. 9 от закона, е посочено задължение на собствениците да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „ремонт и обновяване“.
Правомощията на управителния съвет (управителят) са уредени в чл. 23 от ЗУЕС. Управителят организира изпълнението на решенията на общото събрание. В цитираната разпоредба са посочени документите, които изготвя и съхранява, сред които са протоколна книга, книга за входяща и изходяща кореспонденция, книга за приходите и разходите, планове, отчети за изпълнение и други. Управителният съвет (управителят) се отчита ежегодно с доклад пред общото събрание.
В чл. 38, ал. 2 от ЗЕУС е регламентирано, че когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, управителят може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание.
От цитираните разпоредби е видно, че в ЗУЕС са посочени документите, с които се удостоверяват взетите решения на общото събрание, както и изпълненията им. Както бе посочено, отношенията между страните се уреждат по реда на ГПК, което не е от компетентността на НАП.
Относно въпросът, свързан с документиране на взаимоотношенията между дружеството – управител и собствениците във връзка с паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, дължими от всеки собственик е необходимо да се отбележи, че за целите на прилагане на ЗКПО, същите следва да бъдат документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч).
В разпоредбата на чл. 6 от ЗСч е посочена информацията, която най-малко следва да се съдържа в първичния счетоводен документ, адресиран към външен получател.
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Следва да се отбележи, че относно спазване на принципа за документално обоснованост се изисква първичният счетоводен документ да отразява вярно документираната стопанска операция, по аргумент на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч и чл. 10 от ЗКПО.
Следователно в описания случай, следва да са налице документи, доказващи неизпълнението на взетите решения на общото събрание. Както бе посочено в ЗУЕС, като такива са посочени книга за приходите и разходите, протоколи, покани до лицата, уведомления до лицата, доклади и др. Следва да имате предвид, че законът дава възможност на общото събрание с решение да приеме решение за опрощаване на финансови задължение, както и за отсрочване или разсрочване на изпълнението им. Следователно, за да се вземе такова решение, то на общото събрание следва да е поставен въпросът за обсъждане и следва неизпълнението на финансовите задължения да са констатирани от органа, контролиращ изпълнението на решението на общото събрание.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.