данъчно третиране на сделки с виртуална валута bitcoin съгласно ЗДДС, публикувано на интернет страницата на агенцията www.nra.bg .

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9870827

Изх. № 94-Ц-8
Дата: 17.02.2015 год.
ЗДДС, чл. 46, ал. 1, т. 3

Относно: данъчно третиране на сделки с виртуална валута bitcoin, чрез автоматизирани устройства за продажба на bitcoin, съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)

В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № 24-34-50/04.04.2014 г., относно данъчно третиране на сделки с виртуална валута bitcoin, чрез автоматизирани устройства за продажба на bitcoin, съгласно ЗДДС.

По поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:

В запитването не са конкретизирани услугите, свързани с обмен на bitcoin, дали същите ще се предоставят от онлайн платформи посредством автоматизирани устройства, както и дали лицето, което предоставя услугите e доставчик на виртуална валута bitcoin, на услуги, свързани с обмен на bitcoin или на посреднически услуги, свързани със сделки с обмен на bitcoin. С оглед непълно изложената фактическа обстановка, като и липсата на достатъчно данни относно техническите аспекти и начина на функциониране на автоматизираните устройства за продажба на bitcoin не е възможно да се определи конкретния предмет на доставките, респективно на тяхното данъчно третиране. Доколкото от предоставената от Вас информация е видно, че случая касае посреднически услуги, свързани с обмен на bitcoin, чрез автоматизирани устройства, може да бъде изразено само принципно становище по въпросите свързани с функционалните компетентности на НАП, извън хипотезите на регистрационни или разрешителни режими, които не се съдържат в разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство.
По отношение на продажбата на виртуална валута bitcoin, считам, че е налице доставка на финансови услуги по смисъла на практиката на Съда по член 13, Б, буква г) от Шеста директива (вж. в този смисъл решения Velvet & Steel Immobilien, EU:C:2007:232, точки 22 и 23, както и Nordea Pankki Suomi, EU:C:2011:532, точки 24—27). Ако виртуалната валута може да бъде препродадена на определена цена, начинът й на функциониране включва прехвърляне на парични суми, аналогично на плащанията, преводите и чековете. Предвид обстоятелството, че виртуалната валута bitсoin материализира право на определена парична сума, следва да се приеме, че попада в обхвата на понятието „други прехвърляеми инструменти“. Данъчната основа на сделка с виртуална валута, като вид сделка, представляваща доставка на „други прехвърляеми инструменти“, е цената, платена от потребителите при придобиване на виртуална валута bitсoin. В този смисъл е и произнасянето на Консултативния комитет по данъка върху добавената стойност (Комитета по ДДС), създаден на основание чл. 398 от Директива 2006/112/ЕС, който разглежда въпросите, които засягат прилагането на общностните разпоредби за данъка върху добавената стойност. На своята 101-а сесия от 20.10.2014 г. при обсъждане на данъчното третиране на доставките свързани с bitcoin, Комитетът по ДДС е изразил становище, съгласно което, Комитетът по ДДС [единодушно] е съгласен, че за целите на ДДС, bitcoin, се разглежда като освободена доставка по член 135 (1) (г) от Директивата 2006/112/ЕС. Това освобождаване, според [единодушно] мнението на Комитета по ДДС, трябва да се прилага по-специално за услуги, свързани с уреждането на сделки в bitcoin, предоставени от доставчици на цифров портфейл, както и услуги, свързани с обмен на bitcoin, предоставени от онлайн платформи за обмен.
Нормата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС кореспондира с тази на чл. 135, пар. 1, б. „г“ от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове. Доколкото услуги, свързани с обмен на bitcoin, предоставени от онлайн платформи за обмен попадат в обхвата на посочените в цитираната разпоредба, то същите биха били освободени доставки.
С оглед посоченото в запитването, че покупко/продажбата на bitcoin може да се извършва и чрез автоматизирани устройства, доколкото имате предвид bitcoin автомати – „битомат“, от които всеки може да закупи виртуална валута и да я добави към биткойн сметка в уеб-базиран или мобилен портфейл (wallet), по отношение на получената комисионна за обмен на виртуална валута, нормата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС следва да се тълкува логически и в съответствие Директива 2006/112/ЕО и със съдебната практика на СЕО по отношение приложението на Директивата.
Съгласно тълкуването на Съда на ЕО, обективирано в § 23 от Решение № 453/05, „Терминът „договаряне“, съдържащ се в член 13, Б, буква г), точки 1 – 5 от Шеста директива, няма определение в същата директива. Съдът обаче се е произнасял в контекста на точка 5 от тази разпоредба, че това понятие има предвид дейност, извършвана от посредник, който не притежава качеството на страна по договор във връзка с финансов продукт и чиято дейност е различна от типичните договорни престации, извършвани от страните по такива договори. Всъщност дейността по договарянето е услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като една отделна посредническа дейност. В този смисъл, целта на една такава дейност е да направи необходимото, за да сключат договор две страни, без преговарящият да има някакъв собствен интерес, що се отнася до съдържанието на договора (вж. в този смисъл Решение от 13 декември 2001 г. по дело CSC Financial Services, C0x1E235/00, Recueil, стр. I0x1E10237, точка 39). Обратно, не сме изправени пред дейност по договаряне, когато една от страните по договора възложи на подизпълнител част от материално-техническите действия, свързани с договора (вж. в този смисъл точка 40 на Решение по дело CSC Financial Services).“
Посредническите услуги, свързани със сделки с „други прехвърляеми инструменти“ от лице, което ги предоставя, само по себе си не следва да се разглежда като отделна доставка, доколкото сделката с „други прехвърляеми инструменти“ включва в себе си самото договаряне. Договарянето може да се разглежда като самостоятелна доставка само, ако е осъществено от лице, различно от лицето, което предоставя „други прехвърляеми инструменти“. Поради това следва да се приеме, че посредническите услуги, свързани със сделки с „други прехвърляеми инструменти“ е освободена доставка, без нормата да въвежда ограничение относно лицата, които извършват това договаряне.
Предвид горното считам, че посредническите услуги, свързани с обмен на bitcoin (сделки с „други прехвърляеми инструменти“), чрез автоматизирани устройства-„битомат“, когато се извършва от лице, различно от лицето, предоставило bitcoin, е освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 7, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии. В б. “в”, пар. 2 на същата норма като услуги, предоставени по електронен път са посочени услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя. В този смисъл, когато услуги, свързани с онлайн обмен на bitcoin се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя и се предоставят по принцип автоматизирано, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии, считам че същите са услуги, предоставяни по електронен път.
С оглед изложеното и във връзка с дефиницията на понятието „Услуги, извършени по електронен път“ в чл. 7, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, при условие, че данъчно задълженото лице извършва доставките на посреднически услуги, свързани с обмен на bitcoin, чрез намеса на човешки фактор, посредническите услуги не попадат в обхвата на услуги, извършени по електронен път и е приложим общия ред на облагане по смисъла на ЗДДС.
Принципно, по въпроса касаещ облагането с ДДС на сделките с bitcoin НАП е изразила становище с изх. № 24-34-50 от 08.07.2014г. относно: данъчно третиране на сделки с виртуална валута bitcoin съгласно ЗДДС, публикувано на интернет страницата на агенцията www.nra.bg .
По отношение на въпроса Ви относно други специфични изисквания към данъчно задълженото лице извършващо посреднически услуги, свързани с обмен на bitcoin, чрез автоматизирани устройства, следва да се има предвид, че право на данъчен кредит за закупените устройства bitcoin автомати – „битомат“, може да възникне за данъчно задълженото лице само ако са изпълнени общите разпоредби на ЗДДС относно правото на данъчен кредит. В случай, че закупените активи ще се използват за дейности, непопадащи в обхвата на ЗДДС и/или за извършване на освободени доставки, то за данъчно задълженото лице няма да е налице право на данъчен кредит.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

5/5

Вашият коментар