Данъчно третиране по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на доходи, получени във връзка с участие в процедура по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

Изх. № ЕП-04-13-19
Дата: 09.06.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 13;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 25, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 42;
ЗДДФЛ, чл. 49.

ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на доходи, получени във връзка с участие в процедура по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. № ЕП-04-13-19 от 16.03.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ допринася активно за изпълнението на две от целите на стратегията на ЕС „Европа 2020 г.“ в областта на трудовата заетост и борбата с бедността и социалното изключване.
С цел постигане на целите на тази програма, управляващият орган изпълнява процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Национална EURES мрежа“ с конкретен бенефициент – Агенция по заетостта. От 01.04.2020 г. стартира изпълнение на дейностите по Компонент II от процедурата – Предоставяне на услуги за достъп до пазара на труда на лица от ЕС, кандидатстващи за работа в България. Операцията ще стимулира завръщането на млади хора в България, които завършват своето образование в чужбина.
Целевата група е търсещи работа лица от ЕС до 54 г. с висше образование, които през последните 6 месеца са били заети, самоосигуряващи се, получаващи обезщетение в друга държава или новозавършили образованието си в друга държава.
В обхвата на насърчителните мерки влизат следните видове разходи, които ще се изплащат на лицата по силата на подписано споразумение с Агенцията по заетостта.
* Разход за осигуряване на жилище под наем за период от 12 месеца, в случай че лицето започне работа в населено място, в което не притежава собствено жилище;
* Разход за осигуряване на транспорт от и до работното място, фиксирани за населено място и извън него;
* ? брутна минимална работна заплата, установена за страната за съответната година, в случай че лицето започне работа в област, в която средната работна заплата е по-ниска от средната за България.
Предоставянето на услугите и свързаните с тях разходи представляват целева помощ безвъзмездни финансови средства, която ще бъде предоставена директно от Агенцията по заетостта на допустимите лица от целевата група.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Изплатените на лицата средства, представляват ли доход, подлежащ на облагане по националното законодателство и ако да, по кой ред?
2. Какви са задлъженията на лицата, получаващи средствата във връзка с обстоятелствата по въпрос № 1?
3. Какъв документ следва да представи Агенцията по заетостта на лицата, който да послужи пред НАП във връзка с доказване на изплатените суми?
4. Предвид постигането на определен социален ефект чрез процедурата съществува ли правна възможност изплатените на лицата целеви помощи да бъдат третирани като необлагаем доход?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Необлагаемите доходи по ЗДДФЛ са обхванати от разпоредбите на чл. 13 и чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, като средствата, които ще се предоставят като безвъзмездна финансова помощ „Национална EURES мрежа“ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, не могат да попаднат в приложното поле на тези разпоредби. Предвид това същите ще представляват доход, който подлежи на данъчно облагане.
В ЗДДФЛ в зависимост от източника видовете доходи са посочени в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от закона и това са: доходи от трудови правоотношения; доходи от стопанска дейност като едноличен търговец; доходи от друга стопанска дейност; доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; доходи от прехвърляне на права или имущество; доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.
Доколкото физическите лица ще получават тези доходи във връзка с сключено от тях трудово правоотношение, същите следва да бъдат разглеждани като доходи от трудови правоотношения, облагаемият доход за които ще се формира пореда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ. На основание чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
Предвид факта, че доходите, получавани от физическите лица под формата на безвъзмездна финансова помощ във връзка с трудовите им правоотношения в България, няма да се изплащат от техните работодатели, а от Агенцията по заетостта, разпоредбите на чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ във връзка с авансовото и годишното им облагане от работодателите не могат да намерят приложение. Поради това физическите лица, придобили такива доходи ще имат ангажимент за тяхното деклариране и облагане в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, която се отнася за годината на получаването им. Към годишната данъчна декларация вече не е налице изискване за прилагане на документи, доказващи размера на придобитите от физическите лица доходи по трудови правоотношения.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар