данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставки на стоки

Изх. № М-26-Д-213
Дата: 17.02.2020 год.
ЗДДС, чл. 13, ал. 1;
ЗДДС, чл. 62, ал. 1;
ЗДДС, чл. 62, ал. 2;
ЗДДС, чл. 62, ал. 3;
ЗДДС, чл. 84;
ЗДДС, чл. 117, ал. 1;
ЗДДС, чл. 117, ал. 3;
ЗДДС, чл. 124, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 9, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 10, ал. 1.

ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставки на стоки

В Централно управление на НАП, с вх. № ……….. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
……. ЕООД (дружеството) е регистрирано за целите на ЗДДС, като същото закупува стоки от дружество, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в друга държава членка, съответно в Унгария. При доставката, по която дружеството е получател, стоките се транспортират от Словения, за сметка на дружеството-доставчик, до територията на Полша, където дружеството ще ги държи на склад, докато намери подходящ търговски обект в България или друга държава членка на Европейския съюз. Предвид изложената фактическа обстановка се поставят следните въпроси:
1. Как следва да се третира доставката на стоките, транспортирани от различни държави на доставчика и получателя?
2. Следва ли издадените от унгарския доставчик фактури да бъдат включени в дневниците и справката-декларация по ЗДДС?
3. Следва ли да бъдат издадени протоколи по чл. 117 от ЗДДС?
4. Какви ще бъдат задълженията на дружеството за деклариране на закупените стоки съгласно ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
По смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в друга държава членка. Следователно, за да е налице вътреобщностно придобиване, е необходимо да са налице кумулативно следните условия:
– да е налице възмездна доставка на стока;
– стоката да се транспортира от територията на друга държава членка до територията на страната;
– доставчикът да е регистриран за целите на данък върху добавената стойност в другата държава членка;
– придобиващият да е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.
Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване се определя с оглед разпоредбата на чл. 62 от ЗДДС. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. В ал. 2 на чл. 62 от ЗДДС е посочено, че независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Алинея 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им (чл. 62, ал. 3 от ЗДДС).
Според изложеното в запитването е налице доставка на стоки, като последните се транспортират за сметка на доставчика от територията на Словения до територията на Полша, където се съхраняват в склад с цел последваща доставка до търговски обект в България или друга държава членка. Доставчик по тази доставка е унгарското дружество, а получател българското дружество. По отношение на нея следва да се приеме, че за българското дружество е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, на основание разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. Придобиването на стоки, осъществено под идентификационния номер, издаден в страната, няма да се обложи на територията на България, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. Българското дружество придобива стоките под идентификационния си номер по ЗДДС, като не е посочено, че същото разполага с доказателства това придобиване да е обложено с данък върху добавената стойност в държавата членка, където стоките са пристигнали/е завършил превозът им – в случая Полша. Предвид това следва да се приеме, че вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната и данък върху добавената стойност е изискуем от българското дружество на основание чл. 84 от ЗДДС.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), за доказване на обстоятелствата, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият по чл. 62, ал. 2 от закона следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава членка. Този документ се издава от компетентната приходна администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
Съгласно чл. 117, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС начисляването на данъка при ВОП се извършва с протокол, който се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Когато данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС е начислен с протокол по чл. 117, ал. 2 от същия закон и впоследствие лицето, осъществило вътреобщностното придобиване, се снабди с документа по чл. 9, ал. 1 от правилника, на основание чл. 10, ал. 1 от ППЗДДС лицето коригира резултата от прилагането на чл. 62, ал. 2 от закона чрез анулиране на протокола по чл. 117, ал. 2, с който данъкът е начислен. За анулирането не се издава нов протокол. Протоколът се анулира най-късно на последния ден от данъчния период, през който лицето се е снабдило с документа по чл. 9, ал. 1 (чл. 10 от ППЗДДС) .
Съгласно чл. 124, ал. 4, изр. първо от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Предвид това дружеството следва да отрази в дневника за покупки за съответния данъчен период получените от него фактури или известия към тях за доставките на стоки, които доставчикът от Унгария е издал, като за тях се попълва информацията в колони от 1 до 9 включително на приложение № 11.
Извън гореизложеното е необходимо да имате предвид, че в случаите на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, за начисления данък върху добавената стойност с протокол по чл. 117 от закона, не възниква право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е и решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-536/08 и C-539/08 Facet Trading BV, съгласно което данъчно задължено лице, което е осъществило вътреобщностно придобиване на стоки под идентификационен номер, издаден в държава членка, различна от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, и не е доказало, че придобиването е обложено в тази държава членка, няма право да приспадне начисления данък върху добавената стойност по получено вътреобщностно придобиване.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар