данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на изплащане на премии на производители на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и високоефективна комбинирана енергия (ВКЕ) по силата на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 38 от 8 май 2018 г.)

Изх.№ 91-00-126
Дата: 06.08.2018 год.
ЗДДС, чл.26
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на изплащане на премии на производители на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и високоефективна комбинирана енергия (ВКЕ) по силата на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 38 от 8 май 2018 г.)
След приемане на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г.) участници на различни позиции в обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, по пренос и разпределение на електрическа енергия и по търговия с електрическа енергия, отправиха до Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) запитвания за данъчното третиране по ЗДДС на измененията в схемата на търговия, разплащане и компенсиране чрез предоставяне на премия до утвърдена преференциална цена на определена категория производители на електрическа енергия. Съдържанието на постъпилите писмени запитвания може да се обобщи както следва:

I. Фактическа обстановка
Съгласно новата регламентация, в чл. 36б от Закона за енергетиката (ЗЕ) Фонд „Сигурност на енергийната система“ (ФСЕС) е юридическо лице със седалище в София, който управлява средствата за покриване на разходите:
А) извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а и 94, определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), включително за минали регулаторни периоди;
Б) за предоставяне на премия на производител по чл. 162а (високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия) и производител с обект с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW(мегавата) по Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), определени с решение на КЕВР, включително за минали регулаторни периоди.
Производителите на ел. енергия от посочения в б. „Б“ вид, произведена от централи с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW, следва да търгуват произведената от тях енергия като получават съответната пазарна цена, а разликата между тази цена и тяхната утвърдена преференциална цена ще се доплаща от ФСЕС, при определени условия и срокове. Производителите на тези видове енергия са регистрирани по ЗДДС лица.
Освен съществуващите източници на приходи за ФСЕС, за този нов вид дейност се предвижда да му бъдат превеждани вноски, представляващи фактурираните към крайните клиенти – потребители на електрическа енергия средства от цената и/или компонентата от цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ т. нар. цена за задължения към обществото (ЦЗО). Заплащайки тази ценова компонента всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват съобразно потреблението си на енергия в компенсиране на разходите на енергийните предприятия, които произтичат от наложени им задължения към обществото и/или невъзстановяеми разходи, произтичащи от извършени инвестиции и/или сключени до влизане на ЗЕ в сила сделки, които не могат да бъдат възстановени в резултат на създаването на конкурентен електроенергиен пазар. Всички постъпления от ЦЗО следва да бъдат внасяни ежемесечно във ФСЕС от всички производители, търговци, крайни снабдители, оператор на организиран борсов пазар и доставчик от последна инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 36ж, ал. 1 и 2 от ЗЕ. Размерът на ЦЗО се определя от КЕВР с ценово решение, като се начислява към всички потребители и е облагаема с ДДС. Всички задължени по чл. 36ж, ал. 1 и 2 от ЗЕ лица, които събират от потребителите на електрическа енергия и внасят във ФСЕС тези средства, са регистрирани по ЗДДС лица.
Всички ангажименти и разходи при осъществяване на функциите си преди разширяването им със ЗИД на ЗЕ ФСЕС е финансирал с досегашните си приходи от:
1. вноските по чл. 36е;
2. приходите, получени от търговете за продажба на квоти по чл. 57, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата, които се използват за развитие на възобновяеми енергийни източници.
След влизане в сила на посочените изменения на ФСЕС се вменяват и нови задължения, а именно да компенсира с премия производителите на ВЕИ и ВКЕ с мощност 4 MW и над 4 MW. За изпълнението на тази нова функция законодателят е насочил към ФСЕС и приходите по чл. 36ж от ЗЕ, събрани от потребителите на енергия чрез заплатената от тях ЦЗО.
Всички досегашни разходи на ФСЕС са били компенсирани от досегашните приходи на ФСЕС. Независимо че няма нормативно утвърдено конкретно разделение на разходването на средствата, постъпили от различни източници на приходи, и доколкото за изпълнение на новите задължения е предвиден нов приходоизточник на фонда, може да се направи обоснован извод, че заплащането на премии на производителите на ВЕИ и ВКЕ с мощност 4 MW и над 4 MW ще бъде извършвано с постъпилите от ЦЗО средства.
I. Зададени въпроси във връзка с документирането и данъчното третиране по ЗДДС на измененията в ЗЕ относно изплащаните премии на производителите на ВЕИ и ВКЕ с мощност 4 и над 4 мегавата
Във връзка с измененията на ЗЕ, в сила от 01.07.2018 г., са зададени следните въпроси:
1. Какво е данъчно третиране съгласно ЗДДС на предоставените премии от ФСЕС?
2. Какъв е данъчният режим на дейността на ФСЕС по събирането на вноските по чл. 36ж от ЗЕ и на изплащането на премиите на производителите на ел. енергия от ВЕИ и ВКЕ?
3. Какви документи следва да се издават при събиране на средствата от ФСЕС и при изплащането на съответните премии и следват ли се и какви начисления?
4. Какъв ще е данъчният ефект за участващите в схемата за събиране и внасяне на такса задължение към обществото от крайните клиенти и получаваните премии от ФСЕС във връзка с промените в ЗЕ?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по зададените въпроси:
III. Правна рамка
Относими разпоредби от промените в ЗЕ, в сила от 01.07.2018 г.
* Чл. 30, ал.1, т.17 На регулиране от комисията подлежат цените, включително цената или компонентата от цена, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват в компенсиране на разходите по чл. 34 и 35.
* Чл. 33а. (1) Комисията определя на централи с обща инсталирана електрическа мощност 4 MW и над 4 MW премии за произведената електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
(2) Премиите се определят ежегодно в срок до 30 юни като разлика между преференциалните цени на производителите и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин.
* Чл. 35. (1) Енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ има право да предяви искане за компенсиране на разходи, произтичащи от задължения за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени и предоставяне на премии за електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.
(2) За разходи по ал. 1 се приемат:
3а. произтичащи от задължение за предоставяне на производител по чл. 162а и производител с обект с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW по Закона за енергията от възобновяемите източници;
* Чл. 35а. Всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, заплащат разходите по чл. 34 и 35.
* Чл. 36б, ал. 1 Фонд „Сигурност на енергийната система“, наричан по-нататък „фонда“, се създава за управление на средствата за покриване на разходите:
1. извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а и 94, определени с решение на комисията, включително за минали регулаторни периоди;
2. за предоставяне на премия на производител по чл. 162а и производител с обект с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници, определена с решение на комисията, включително за минали регулаторни периоди (по същество тази точка от нормата е правомощието му, в сила от 01.07.2018 г.).
* Чл. 36д, ал. 1, т. 7, Средствата на фонда се набират от приходите от цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17.
* Чл. 36ж. (1) Фактурираните средства от цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 се внасят във фонда от:
1. търговец, производител, оператор на организиран борсов пазар и доставчик от последна инстанция, които сключват сделки по свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система;
2. краен снабдител, който сключва сделки по регулирани цени с крайни клиенти;
3. оператор на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи за потребената електрическа енергия за технологични разходи.
2. Относими разпоредби съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници
* Чл. 18, ал. 1, т. 7 Производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, включително на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и/или енергия за охлаждане и електрическа енергия от възобновяеми източници, се насърчава чрез определяне на преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, включително и електрическата енергия, произведена от биомаса, чрез технологии за пряко изгаряне, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW;
3. Относими разпоредби от Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, (Наредба №1, обн. ДВ. бр. 25/2017, посл.изм. ДВ бр. 52/2018),
* Чл. 2, ал. 1, т. 10 По реда на наредбата се утвърждава цената или компонента от цена, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват в компенсиране на разходите по чл. 34 и 35 от ЗЕ;
* Чл. 2, ал. 2 По реда на наредбата се определят:
1. преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, както и премиите за произведена електрическа енергия от централи с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW с такова производство;
2. преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, както и премиите за произведена електрическа енергия от централи с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW с такова производство.
* Чл. 30а. Цената за задължения към обществото се образува въз основа на прогнозни необходими годишни приходи на ФСЕС и прогнозно количество електрическа енергия за продажба на територията на страната за съответния регулаторен или ценови период.

От изложената фактология и цитираната нормативна уредба е видно, че приходите на ФСЕС, чрез които същият ще изплаща премиите на производителите на енергия от ВЕИ и ВКП, са цената или компонентата от цена, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват в компенсиране на разходите по чл. 34 и 35 от ЗЕ.
IV. Относими разпоредби от ЗДДС
Чл. 26. (1) Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.
(2) Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
(3) Данъчната основа по ал. 2 се увеличава със:
1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
ДР на ЗДДС – § 1, т. 15 – „Субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:
а) покриване на загуби;
б) финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
V. Данъчно третиране по ЗДДС на заплащане на производителите на енергия от ВЕИ и ВКЕ премии от ФСЕС във връзка с правоотношенията по формиране на приходоизточниците на същите
С оглед законосъобразното третиране по ЗДДС на изплатените от ФСЕС на производителите от ВЕИ и ВКЕ премии, следва да се прецени дали същите представляват субсидии, пряко свързани с цената, и подлежат ли на облагане съгласно чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, като следва да се има предвид правната характеристика на субсидиите.
1. Характеристика на субсидиите
Видно от цитираните текстове, ЗДДС, във връзка с включване на субсидиите в данъчната основа на доставките, определя кога една субсидия следва да се счита пряко свързана с доставката. Законова дефиниция на понятието „субсидия“ липсва. Етимологията на думата е от латински език – „subsidium“ — помощ. По тълкувателен път от нормативните актове, регламентиращи предоставяне или получаване на субсидии, под „субсидия“ следва да се разбира безвъзмездно заплащане в полза на определено лице на суми от държавния или общински бюджет или от специални фондове. Понятието „субсидия“ е пояснено и в МСС 20 „Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавна помощ“, където в т. 3 е регламентирано, че „безвъзмездни средства, предоставени от държавата“ представляват помощ от държавата под формата на прехвърляне на ресурси към предприятие в замяна на минало или бъдещо съответствие с определени условия по отношение на оперативната дейност на предприятието. В т. 6 на МСС 20 е пояснено, че безвъзмездните средства, предоставени от държавата, понякога се наричат с други имена, като субсидии, дотации или премии. Дефиниции в същия смисъл са дадени и в СС 20 „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ“.
Съгласно параграф 10 от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) С-184/00 относно субсидии, пряко свързани с цената, Съдът приема – „член 11А от Шеста директива се отнася до ситуации, в които участват три страни: органът, който отпуска субсидията, органът, който се ползва от нея, и купувачът на стоките или услугите, доставени от субсидирания орган. Следователно сделките, обхванати от член 11A от Шеста директива, не са извършени в полза на органа, който отпуска субсидията.“
Предвид обстоятелството, че оперативните субсидии, покриващи част от текущите разходи, почти винаги засягат себестойността на стоките и услугите, предоставяни от субсидирания орган, във връзка с обстоятелствата, които следва да се установят, за да се докаже, че определена субсидия е пряко свързана с цената, Съдът указва, че следва да се установи пряка връзка между субсидията и разглежданите стоки или услуги. В параграф 14 на решението съдът постановява: „Това налага да се установи на ранен етап, че купувачите на стоките или услугите се ползват от субсидията, предоставена на бенефициера. Цената, платима от купувача, трябва да бъде определена по такъв начин, че да намалява пропорционално на субсидията, предоставена на продавача или доставчика на стоките или услугите, което следователно представлява елемент при определянето на цената, поискана от последния. Съдът трябва обективно да прецени дали фактът, че субсидия се изплаща на продавача или доставчика, позволява на последния да продава стоките или да предоставя услугите на цена, по-ниска от тази, която би трябвало да изисква при отсъствие на субсидия.“
1. Характеристика на правоотношенията относно изплащане на премиите
Предвид изяснената фактология и относимата нормативна уредба относно приходоизточниците на сумите, формиращи изплащаните на производителите на ВЕИ и ВКЕ премии, преценени спрямо определението в МСС и изложените от СЕС параметри, характеризиращи субсидиите, следва извод, че сумите (премиите), предоставяни от фонда на правоимащите лица, не покриват характеристиката на субсидия. Аргументите за това са следните:
Въпреки че фондът, в качеството си на публично-правен субект, превежда на производителите на енергия от ВЕИ и ВКЕ премии, последните не са „безвъзмездни средства, предоставени от държавата“ и не могат да се квалифицират като помощ от държавата. Чрез лицата по чл. 36ж от ЗЕ, които начисляват и събират от крайните клиенти – потребители на електрическа енергия сумите, предназначени за формиране на премиите към производителите на енергия от ВЕИ и ВКЕ, тези суми се кумулират във ФСЕС, след което се изплащат на правоимащите производители като „премии“. ФСЕС, без да участва във веригата от доставки на електрическа енергия, в случая само се явява посредник при транслирането на сумите от крайния клиент към производителя на енергия от ВЕИ и ВКЕ. От анализа на правоотношенията е видно, че премиите, въпреки че формално се изплащат от ФСЕС, фактически не са „отпуснати“ от същия, и нямат като резултат намаляване на цената на потребената енергия пропорционално на отпуснатата сума. Потребителите на електрическа енергия не се ползват от намаляване на цената чрез „премиите“, напротив, те я заплащат на правоимащите производители, опосредствано от ФСЕС. Предвид изложеното, премиите, изплащани на правоимащите енергийни предприятия, не отговарят на характеристиките на СЕС относно субсидии, пряко свързани с цената на доставяната стока или услуга.
Видно е от изложеното, че на практика крайните клиенти, чрез предвидения в ЗЕ механизъм, заплащат на правоимащите производители на енергия разликата между прогнозната пазарна цена на произведената и продадена от тях енергия и определената от КЕВР преференциална цена – т.е. доплащат дължимата на тези производители цена. Обстоятелството, че заплащането на цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ, (ЦЗО) която е приходоизточникът на премиите към производителите, се извършва от потребителите при доставката, извършена им от крайния доставчик, който кумулира тези суми и ги превежда на ФСЕС, а последният от своя страна ги заплаща на правоимащите производители на енергии под формата на премия, не променя факта, че фактическият платец на премията всъщност е крайният клиент – потребителят на електрическа енергия.
Налице е усложнена специфика на правоотношенията в областта на електроразпределението, ценообразуването и начина на търгуване и заплащане на електрическата енергия. Към крайните клиенти се доставя микс от енергия, закупена от различни производители, както на пазарна, така и на законоворегламентирана преференциална цена. Паричният поток, чрез който се заплаща от крайния клиент към производителите разликата между прогнозната пазарна цена и дължимата им преференциална цена чрез събираната от лицата по чл. 36ж. от ЗЕ вноска, не следва изцяло поредицата от доставки от производители до краен клиент. Считам, че в случая изплащането на премия от ФСЕС на ВЕИ и ВКЕ с мощност 4 и над 4 мегавата представлява опосредствано доплащане на цената, нормативно определена за тези производители, извършено от крайните клиенти – потребители на електрическата енергия.
3. Данъчно третиране по ЗДДС на премиите, съответно на техния приходоизточник – цената или компонента от цена по чл. 30, ал.1, т. 17 от ЗЕ, (ЦЗО)
Предвид обстоятелството, че при изплащането на премии на производителите не се касае за субсидия, пряко свързана с цената, увеличаване на данъчната основа на доставките на производителите на енергия от ВЕИ и ВКЕ към Българската независима енергийна борса или чрез координатор на балансираща група със стойността на изплатените им премии не следва да се извършва. Това не означава, че същите остават извън обхвата на облагането с ДДС. Поради спецификата на правоотношенията сумите от платените ЦЗО, формиращи премиите чрез събираната от лицата по чл. 36ж от ЗЕ вноска, следва да бъдат обложени чрез включването на ЦЗО в данъчната основа на доставките, във връзка с които те се заплащат, а именно в данъчната основа на доставките към крайните потребители на електроенергия, както се облагат и при досега действащия ред на облагане, документиране и отчитане, на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Аргумент за допустимостта на такъв подход може да се изведе от съображенията на СЕС по дело С-317/94. Казусът е аналогичен по отношение на това, че ценови параметри на доставката, извършена от производител към търговец и по верига доставки, достигаща към краен клиент, се променят пряко при крайния клиент и/или неговия доставчик, без да следват/влияят на дължимите цени на веригата от последователни доставки. В този случай СЕС по същество приоритизира спазването на основните принципи – неутралност на данъка за икономическите оператори и понасяне на данъчната тежест при крайното потребление пред формалната страна – стриктното спазване на механизма на данъка (неговата многофазност). Това предимство на същностностните характеристики на облагането пред формалните, процедурни изисквания, при цитираното решение е обусловено от обстоятелството, че промените в цената на производителя (в казуса по делото – предоставената от производителя отстъпка) не ползват останалите участници в търговската верига, а само крайния доставчик или крайния клиент. Поради това СЕС приема, че не следва да се променят данъчните основи на доставките на останалите участници от търговската верига и системата на ДДС при това не се нарушава (пар. 32-33 от решението).
Аналогично на възприетото от СЕС становище, за да се осигури неутралност на данъка за икономическите оператори, не следва в случая стойността на сумите, изплащани от потребителите на електрическа енергия чрез ЦЗО, с които се доплаща на правоимащите производители суми /премии/ до нормативно гарантираната им по чл. 18 от ЗВЕИ преференциална цена, да увеличава данъчната основа на доставките по веригата от краен клиент към производител. От друга страна в разглежданата ситуация е практически невъзможно в данъчната основа на доставката на производителя да бъде включена премията по такъв начин, който да осигури неутралност на данъка. Това се дължи най-вече на спецификата на електрическата енергия като продукт и обстоятелството, че фактически се потребява микс от енергия, закупена от различни производители и конкретна връзка между производителя и платеца на цената/премията, не може да бъде направена. С облагането на ЦЗО при крайната доставка, при осъществяване на която същата става дължима, се гарантира осъществяването на неутралността на данъка за икономическите оператори и данъчната тежест на изплатената на производителя преференциална цена се понася от крайния потребител, каквито са и целта, и принципът на облагането с ДДС.
При така приложения ред на облагане начисленият по отношение на ЦЗО ДДС следва да се събере и внесе в бюджета от лицата по чл. 36ж от ЗЕ, като към ФСЕС следва да се превежда само стойността на вноската, без съответстващия й ДДС.
4. Относно спецификата на облагането и принципите на ЗДДС
Следва да се има предвид, че посоченият по-горе ред на облагане по ЗДДС на доставките във връзка с правоотношенията в областта на електроразпределението и по-специално във връзка с изплащането на премиите на производителите на ВЕИ и ВКЕ с мощност 4 и над 4 мегавата, се налага във връзка със специфичните усложнени правоотношения между участниците във веригата на производството, разпределението и потреблението и способа на ценообразуването на потребяваната електрическа енергия, продиктуван от съчетаното действие на пазарни механизми и държавно регулиране в отрасъла.
При данъчно третиране, при което вноските от лицата по чл. 36ж от ЗЕ, представляващи приходоизточник на изплащаните за производителите на енергия от ВЕИ и ВКЕ премии, се облага при доставката към крайния потребител, се осигурява понасяне на данъка от крайното потребление и неутралност на ДДС спрямо икономическите оператори.
VI. Статут на ФСЕС и третиране на дейността му съгласно ЗДДС. Документиране от ФСЕС на получаваните средства и изплащането на премии на производителите на ВЕИ и ВКЕ
1. Относно данъчния режим по ЗДДС на дейността на ФСЕС
ФСЕС е юридическо лице – институция към Народното събрание, създадена със специален закон (чл. 36б от ЗЕ). Считам, че ФСЕС, като публичен орган, създаден по силата на закон за управление на средствата за покриване на разходите, извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а и 94 от ЗЕ, няма качеството на данъчно задължено лице за извършваната от него дейност. Измененията в ЗЕ (чл. 36б, ал. 1, т. 2, в сила от 01.07.2018 г.) разширяват функциите на фонда, но не променят тази негова характеристика. Той не получава възнаграждение за дейността си. Предвид изложеното считам, че дейността на ФСЕС по управление на средствата за покриване на разходите, посочени в чл. 36б, ал. 1, т.1 и т. 2 от ЗЕ, не представлява независима икономическа дейност и е извън обхвата на ЗДДС.
2. Относно документите, които следва да се издават при набиране на средствата от ФСЕС и при изплащането на съответните премии и следват ли се в тази връзка начисления
2.1. документиране на набиране на средствата от ФСЕС
При набиране на средствата от ФСЕС, включително вноската по чл. 36ж от ЗЕ, доколкото получаването на средствата не е насрещна престация за извършена от фонда доставка на стока или услуга към вносителите, а произтича от вменени със закон задължения, не следва да се издава фактура по чл. 113-114 от ЗДДС. За осигуряване на отчетност във връзка с изпълнение на задълженията на лицата по ЗЕ, плащанията следва да се документират с друг първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч).
2. документиране на изплащане на премиите от ФСЕС на производителите
Предвид обстоятелството, че изплащането на премията от фонда на производителите не е насрещна престация за извършена от същите доставка на стока или услуга към фонда, а произтича от вменени със закон задължения на фонда за превеждането на съответните премии, за същите не следва да се издава фактура по чл. 113-114 от ЗДДС. За осигуряване на отчетност във връзка с изпълнение на задълженията на ФСЕС по ЗЕ, плащанията следва да се документират с друг първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч.
2.3. недължимост за начисляване на ДДС по плащанията по набиране на средствата от ФСЕС и по финансирането на производителите от ФСЕС
Както е посочено по-горе, ФСЕС не участва във веригата от доставки на електрическа енергия, а представлява само законово установен посредник по транслиране на сумите от ЦЗО чрез вноските на лицата по чл. 36ж от ЗЕ от крайния клиент към производителя. От това следва, че движението на средства между задължените по чл. 36ж от ЗЕ лица и ФСЕС и правоимащите производители, не е в резултат на доставки между тях. Следователно при това движение на средства не следва да се начислява ДДС.
VII. Данъчен ефект за участващите в схемата за събиране и внасяне на цена за задължение към обществото от крайните клиенти и получаваните премии от ФСЕС след промените в ЗЕ
Независимо от обстоятелството, че ФСЕС не е данъчно задължено лице, предвид описаната по-горе схема на документиране и отчитане на финансиранията и начисляването на ДДС, веригата на облагането и данъчния кредит няма да бъде нарушена. Основание за това е обстоятелството, че доставките, съответно начисляването на данъка и приспадането на данъчния кредит, се извършват от регистрираните по ЗДДС лица до крайните потребители, а през ФСЕС минават само паричните потоци във връзка с изпълнение на функциите му, определени със ЗЕ. Поради това считам, че измененията в ЗЕ не предизвикват промяна в данъчния ефект за участващите в схемата за събиране и внасяне на цена за задължение към обществото от крайните клиенти и изплащаните премии от ФСЕС.

Настоящото становище изоставя изразеното при неизяснена фактическа обстановка на база на очаквани промени в ЗЕ становище с писмо изх. №92-00-420#1/26.04.2018 г.

ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/

5/5

Вашият коментар