ОТНОСНО: Данъчна основа на доставката на услуга по ЗДДС
В Дирекция ОДОП… постъпи писмено запитване с вх. № …../ 12.07.2016 г., препратено по компетентност от ТД на НАП, относно определяне на данъчната основа на доставката на услуга по ЗДДС.
Съгласно изложената фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество извършва джи пи ес услуга на клиент от България. Разплащането става от чуждестранна банка за тази услуга – 60 лева. Вашата банка удържа от преведената сума 13 лева такса. Клиентът Ви възстановява с превод таксата от 13 лева.
В тази връзка сте поставили следния въпрос:
Трябва ли да бъде включена банковата такса от 13 лева във фактурата за доставката на услуга и дали е облагаема във връзка с разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗДДС?
По повод на изложената от Вас фактическата обстановка в запитването и съгласно действащата към настоящия момент нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност и правилника за неговото прилагане, изразяваме следното принципно становище.
По смисъла на чл.26, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.
Съгласно разпоредбата на алинея 2 на същата законова норма, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимона доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка върху добавената стойност. Не се считат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
На основание чл.26, ал.3, т.1 от материалния закон, определената по гореспоменатия начин данъчна основа следва да се увеличи с всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката. Съгласно т.3 на същата правна норма, данъчната основа се увеличава и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисионна, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с конкретната доставка.
С оглед на гореизложеното, в случая на запитването, считаме, че определената от дружеството – доставчик на услугата данъчна основа, следва да се увеличи с дължимата от получателя сума на банковата такса, само когато това е уговорено като условие по доставката.
Обръщаме внимание, че когато във връзка с конкретна доставка са налице суми, платени на доставчика за покриване на разходи, които са направени от името и за сметка на получателя по доставката, същите не следва да бъдат включени и да увеличават данъчната основа по съответната доставка, за която са дължими. Това гласи разпоредбата на чл.26, ал.5, т.4 от материалния закон, във връзка с приложението на която, данъчно задълженото лице – доставчик, трябва да разполага с доказателства за реалния размер на разходите, и да няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при тяхното извършване.
‘