Данъчно и осигурително третиране на доходи по граждански договор

3_23/06.01.2010г.
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 5;
ЗДДФЛ, чл. 8;
ЗДДФЛ, чл. 37;
ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1 и 2;
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 55;
ЗДДФЛ, чл. 73;
ЗДДФЛ, чл. 75;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, и т. 6;
ЗЗО чл. 40, ал. 1, т. 3;
ЗЗО чл. 33, ал. 1, т. 3;
Относно: Данъчно и осигурително третиране на доходи по граждански договор
Според изложеното в запитването „Х” ООД възнамерява да започне дългосрочно сътрудничество с чуждестранно юридическо лице. Сътрудничеството ще се изразява в изпращането на преподаватели от чуждестранните партньори, които ще водят курсове и семинари по определени теми. По-голямата част от преподавателите ще са български граждани, но е вероятно също така и малка част от тях да бъдат чужденци. В частност става дума за лектори от Русия, Великобритания и САЩ.
Предвид гореизложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Ако преподавателите получават възнаграждения за изнесените лекции (за възнаграждения по граждански, а не по трудови договори), то следва ли да се удържат данъци и осигурителни вноски?
2.В случай, че следва да се удържат данъци и осигурителни вноски, какъв е размерът им и на кое основание следва да се удържат?
Поради липсата на конкретно изложена фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ бр.95 от 24 Ноември 2006г., посл. изм. ДВ бр.95 от 1 Декември 2009г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.99/2009 г.), Закона за здравно осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл.изм. ДВ бр.93/2009г.), Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ, в сила от 01.01.2000 г., обн. ДВ бр.21 от 17.03.2000 г., посл.изм. ДВбр.67/2009 г.) и Наредба№ Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ бр. 1/2006г., посл. изм. ДВ бр.8/2008 г.) изразяваме следното принципно становище:
І. По прилагането на данъчното законодателство
Местнитефизически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за доходи от източници в България(чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).
Следва да се има предвид, че статутът на местно лице на България по ЗДДФЛ се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето.
Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ без оглед на гражданството е лице,което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация (чл.93 от ЗГР), който е вписан в българските документи за самоличност. Съгласно §1, т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на Р България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът му на жизнени интереси не се намира в страната;
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение;
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
Предвидените в закона условия се прилагат алтернативно, което означава, че наличието дори на само едно от тях е достатъчно лицето да се счита за местно.
ЗДДФЛ дефинира чуждестранните физически лица по метода на изключването. Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон.
Разпоредбата на чл. 8 от ЗДДФЛ урежда кои доходи са от източник в Република България,а в чл.37 от същия закон са регламентирани тези, които се облагат с окончателен данък.
Размерът на окончателния данък е 10 на сто (чл. 46 от ЗДДФЛ), а съгласно чл. 65 ал. 1 от същия закон данъкът се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице, платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода.
По-дълъг срок за внасяне на данъка е предвиден в нормата на чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ, която указва, че когато доходите по чл. 37 от същия са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът по чл. 46 се удържа и внася от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването/изплащането на дохода.
Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл. 66 от ЗДДФЛ).
Когато платецът на дохода е задължен да удържа и внася данък за доходите по чл. 37 и 38 от ЗДДФЛ, същият има и задължение за подаване на данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка.
Следва да се отбележи, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба.
Процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица е уредена в раздел ІІІ, чл. 135 – 143 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
При условие, че не са доказани условията за прилагане на разпоредбите на спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане с дадена страна се дължи данък по ЗДДФЛ.
Съгласно ЗДДФЛ за местните физически лица, на които дружеството ще изплати хонорари за водените курсове и семинари ще е налице реализиран доход от друга стопанска дейност, придобит от източник в България.
На основание чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходите от стопанска дейност се разграничават на: доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност. В доходите от друга стопанска дейност попадат и доходите, получени от лица, упражняващи свободна професия, упражняване на занаят и по извънтрудови правоотношения (граждански договори). По смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ “извънтрудови правоотношения“ са правоотношенията извън тези по трудови правоотношения, извън тези по упражняване на занаят и на лица, упражняващи свободна професия, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
За доходите, придобити по извънтрудови правоотношения, ЗДДФЛ не вменява задължение на работодателя за изравняване на данъка на база годишната данъчна основа. Такова задължение има само работодателят по основно трудово правоотношение на работника или служителя (чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ).
При изплащане на възнаграждения на лица по извънтрудови правоотношения задължението на платеца на дохода е следното:
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност – на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност като за доходите от упражняване на свободна професия или от възнаграждения по извънтрудови правоотношения те са 25 на сто.
Доходите от възнаграждения по извънтрудови правоотношения се облагат с авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. В ал. 1 от същия член е предвидено, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗДДФЛ размерът на дължимия данък се определя, като разликата по ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му (чл. 43, ал. 3 от ЗДДФЛ). Това правило не се прилага когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.
За целите на цитираните разпоредби, на основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, с изключение на случаите, когато лицето, придобиващо дохода е самоосигуряващо се лице, предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от стопанска дейност, издава за изплатените доходи и удържания авансово данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Образците на “Сметка за изплатени суми“ и “Служебна бележка“ се утвърждават със Заповед на министъра на финансите издадена на основание чл. 64, ал. 3 от ЗДДФЛ. Утвърденият образец за съответната година може да намерите на интернет страницата на НАП с адрес: www.nap.bg.
Предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, имат задължението да изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година (чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ). В справката не се включват изплатените доходи от трудови правоотношения и от задължително социално осигуряване, както и доходите, подлежащи на деклариране по реда на чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ. По силата на чл. 73, ал. 4 от ЗДДФЛ, справката се предоставя в срок до 30 април на следващата година на териториалната дирекция н’

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »