ОТНОСНО:Данъчно облагане и дължими осигурителни вноски върху присъдени обезщетения по Кодекса на труда на възстановен на работа служител
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр….. с вх. № ….. от 23.03.2009 г., Ви уведомяваме за следното:
Изложена фактическа обстановка:
Служител при СОУ „…………..”- гр. …………. е освободен от работа от 19.01.2006 г. и възстановен от съда през месец септември 2008 г. Съгласно издадения от …….. районен съд изпълнителен лист училището следва да заплати на лицето обезщетения по чл. 225 от Кодекса на труда (КТ) – за оставане без работа в размер на 2368 лева и за недопускане на работа в размер на 352 лева, ведно със законните лихви към момента на изплащането.
При прекратяване на трудовия договор на лицето са изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от КТ, които според работодателя следва да се приспаднат от обезщетенията по чл. 225 от КТ.
Зададени въпроси:
1.След приспадане на горепосочените обезщетения лихвата върху коя сума се дължи? Подаването на информация към компетентните органи с коя сума трябва да се осъществи – с пълния или с реално намаления размер на обезщетението по чл. 225 от КТ?
2.Следва ли да се внесат осигуровки и данък върху обезщетението по чл. 225 от КТ, в какъв размер и чие е задължението за внасяне на данъка, при положение че сумите ще се превеждат по сметка на Частен съдебен изпълнител
3.След изплащането на обезщетението с какъв формуляр следва да уведомим НАП?
4.През периода на незаконното уволнение лицето има отработена една година – следва ли затова време да се внасят осигурителни вноски?
5.По кой БУЛСТАТ трябва да се внесат осигурителните вноски предвид това, че училището е на делегиран бюджет от 2008 г. – по стария или новия или
периода да бъде разделен на два периода? Би ли се получило разминаване с
данните в Персоналния регистър при едно бъдещо пенсиониране на лицето?
6.Върху осигурителните вноски следва ли да се начисляват лихви?
7.За 2008 г. за бюджетните предприятия отпадна минималния осигурителен доход – на каква база следва да се внасят осигурителните вноски за този период?
8.Осигурителните вноски за кои фондове се дължат и следва ли да се внасят осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд за възстановеното на работа лице, което преди уволнението е заемало длъжността „възпитател”?
При тази фактическа обстановка и така поставените въпроси, изразяваме следното становище по запитването:
По въпросите, свързани с данъчното облагане:
На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно ал. 2 на същия член, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Според регламента на чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал.2 от КТ не попада в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице.Следователно тези обезщетения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения.
Видно от изложеното в запитването, изплащането на обезщетенията по КТ ще се извърши от съдебен изпълнител като сумите ще се преведат по сметка. В този случай, независимо, че обезщетението е облагаемо по смисъла на ЗДДФЛ, когато се изплаща от съдебен изпълнител, работодателят няма обективна възможност да приложи правилата за удържането и внасянето на данъка и отговорността за внасянето на данъка в случая е на самото физическо лице- получател на дохода, което в изпълнение на чл.50 от ЗДДФЛ трябва да подаде годишна данъчна декларация.
Доходът от лихва, изплатен на физическо лице във връзка с обезщетение по чл. 225,ал. 1 и ал.2 от КТ представлява облагаем доход, тъй като не е необлагаем по смисъла на ЗДДФЛ или друг закон. Облагаемият доход от лихви, независимо от основанието за получаването му, както и годишната данъчна основа се формират по специален ред, а именно по реда на чл. 35 и 36 от ЗДДФЛ. За доходите, подлежащи на облагане по този ред не се удържа и/или внася авансов данък, но същите участват при формирането на общата годишна данъчна основа и се декларират от физическото лице в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В тези случаи, данъчният закон не регламентира задължение за платеца да издава документ на физическите лица, но предприятията – платци на такива доходи следва да ги посочват в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ.
По въпросите, свързани със задължителното обществено осигуряване:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в случаите на уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, за осигурителен стаж се зачита целият период – от датата на уволнението до възстановяването на лицето на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски са в размера за фонд „Пенсии”, в зависимост от категорията труд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в професионален и/или в универсален пенсионен фонд.
Доходът (след 01.01.2003 г.), върху който се внасят осигурителни вноски за времето на оставане без работа след незаконно уволнение не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя (по аргумент от разпоредбите на чл. 9 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или бременност и раждане /отм. – ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г./ и чл. 38, ал. 3, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /изм. – ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г./). От 01.01.2008 г. не се определя минимален осигурителен доход за работниците и служителите от бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството (т. 4 от забележките към Приложение № 1 на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.).
За лицата, които преди незаконното уволнение са заемали учителски длъжности по смисъла на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), за периода на незаконното уволнение не се внасят осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд, но при пенсиониране този период се зачита за учителски стаж (писмо Изх. № 91-01-204/06.08.2004 г. на Националния осигурителен институт).
За периода на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, не се внасят здравноосигурителни вноски на основание на горепосочената разпоредба. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване – върху осигурителен доход, не по-малък от половината на минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответната година.
Задължителните осигурителни вноски са публични държавни вземания, които се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 162, ал. 2, т. 1 и чл. 163, ал. 1 от ДОПК). Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски (чл. 169, ал. 1 от ДОПК). В чл. 175, ал. 1 от ДОПК е регламентирано, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.Вземанията за държавното обществено осигуряванеи за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта (чл. 113, ал. 1 от КСО).
Осигурителните вноски при възстановяване на работа на незаконно уволнен работник или служител стават изискуеми след влизане в сила на решението на съда за обявяване на уволнението за незаконно като задължението за внасянето им е на осигурителя. Училищата, които прилагат система на делегирани бюджети и чиито директори се явяват второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, са осигурители по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, доколкото са задължени по закон да внасят дължимите осигурителни вноски за наетите от тях лица.
Предвид изложеното, след задължението за внасяне на горепосочените осигурителни вноски за възстановения на работа от съда служител е на СОУ „….” – гр. …, то в платежните документи за внасянето им следва да се попълни ЕИК по БУЛСТАТ на училището (чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „ГВРС”). По същия идентификатор следва да се подадат и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (декларация обр. 1 и декларация обр. 6).
Този ред за внасяне на осигурителни вноски се прилага и в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО – за времето, през което работниците и служителите не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа.
Отговорът на първия въпрос е от компетентността на органите при Дирекция «Инспекция по труда», към които следва да се обърнете.