Изх. № М-24-33-95
Дата: 07.05.2014 год.
ЗСВ, чл. 66, ал. 1;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 8;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
КСО, чл. 4, ал. 6;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 26, буква „д“;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 29;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 30;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4.
ОТНОСНО: данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски върху възнагражденията на съдебните заседатели
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
В отговор на Ваше писмо с горния изходящ номер, препратено в ЦУ на НАП с вх. № М-24-33-95/20.11.2013 г. и 24-33-96/22.11.2013 г., изразявам следното становище:
Правната уредба на съдебните заседатели е регламентирана в Глава четвърта, Раздел II на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съдебни заседатели участват в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция в случаите, определени със закон (основание чл. 66, ал. 1 от ЗСВ). Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите (чл. 66, ал. 2 от ЗСВ). Общите събрания на съдиите от окръжните и апелативните съдилища и на военно-апелативния и апелативния специализиран наказателен съд определят съдебните заседатели. Правоотношението, което възниква след полагане на клетва от съдебните заседатели, е мандатно със срок от 5 години (основание чл. 69, ал. 1 от ЗСВ). За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели получават възнаграждения от бюджета на съдебната власт (чл. 73 от ЗСВ).
С Решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 6/2011 г. (обн. – ДВ, бр. 93 от 25.11.2011 г.) е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 75 от ЗСВ, въз основа на която е издадена Наредба № 1 от 3 февруари 2011 г. за съдебните заседатели. В отменената наредба е указан редът, по който се определят кандидатите за съдебни заседатели, възнагражденията им и други организационни въпроси, свързани с тяхната дейност. В чл. 9 на същата изрично беше регламентирано, че общото събрание на съответните съдилища определя съдебните заседатели чрез избор. Тъй като в писмото се визира период октомври 2010 г. – март 2011 г., следва да се отбележи, че през този период са действали последователно Наредба № 2 от 8 януари 2008 г. за съдебните заседатели (до 15.02.2011 г.) и Наредба № 1 от 3 февруари 2011 г. за съдебните заседатели (от 15.02.2011 г. до 25.11.2011 г.). В разпоредбите на чл. 8 на първата наредба също беше регламентирано изрично, че общото събрание на съответните съдилища определят съдебните заседатели чрез избор.
С оглед цитираните разпоредби, съдебните заседатели подлежаха на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), като лица, които упражняват трудова дейност и получават доходи на изборни длъжности. За периода след отмяната на разпоредбата на чл. 75 от ЗСВ, съответно на Наредба № 1/2011 г., няма ред, регламентиран със законов или подзаконов нормативен акт, за начина на определяне на съдебните заседатели от общото събрание на съответния съд. Разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от ЗСВ не посочват такъв начин, поради което съдебните заседатели попадат в обхвата на лицата по
чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО (полагащи труд без трудово правоотношение).
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно цитираните разпоредби за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание по Кодекса за социално осигуряване, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Необходимо е да се отбележи, че лицата, работещи по допълнителен или по втори трудов договор или без трудово правоотношение по договори с повече от един възложител/работодател, следва да декларират за всеки месец поотделно дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки от договорите. Декларирането на основание чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, е помесечно, тъй като доходът се отнася за месеците, през които е положен трудаи с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.
Лицата, работещи без трудово правоотношение и подлежащи на осигуряване, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. За родените след 31.12.1959 година се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски се разпределят между възложителя и осигуреното лице по реда, определен в чл. 6, ал. 3 от КСО, и се внасят от осигурителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 7, ал. 6 от КСО).
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по чл. 4, ал. 3 от КСО, в т.ч. когато полагат труд без трудово правоотношение. Разпоредбата се отнася само за вноските за социално осигуряване и не изключва задължителното здравно осигуряване на пенсионерите,които работят без трудово правоотношение.
В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно цитираната разпоредба, при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението, като лицата декларират пред платците на доходи, че са самоосигуряващи се лица. Същите внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Окончателният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се определя въз основа на декларираните доходи в съответните приложения на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и попълнени в Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година.
Когато лицата получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО в месечния осигурителен доход се включват осигурителните доходи от всички дейности (чл. 6, ал. 2 от КСО), но не повече от максималния размер на осигурителния доход, в поредност съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
По отношение на данъчното облагане:
Предвид гореизложеното, доколкото в резултат на настъпилите изменения в нормативната уредба длъжността „съдебен заседател“ не може да се третира като изборна длъжност и не попада в обхвата на § 1, т. 26, буква „д” от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), то възнагражденията на съдебните заседатели не могат да се третират като доходи от трудови правоотношения.
По смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, „лица, упражняващи свободна професия““ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Видно от цитираната разпоредба, съдебните заседатели се дефинират като„лица, упражняващи свободна професия“, при условиече отговарят кумулативно на посочените критерии, един от които е да са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО. Следователно, когато за целите на социалното осигуряване съдебните заседатели не са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, същите не биха могли да се третират като „лица, упражняващи свободна професия““ за целите на ЗДДФЛ.
По силата на § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ „извънтрудови правоотношения“ са правоотношенията извън тези по т. 26, 28 и 29 (трудови правоотношения, упражняване на занаят и упражняване на свободна професия), по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец. Предвид това, възнагражденията на съдебните заседатели следва да се квалифицират като доходи от извънтрудови правоотношения.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход за възнаграждения по извънтрудови правоотношения се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто. Възнагражденията по извънтрудови правоотношения се облагат с авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ, където в ал. 1 е предвидено, че лице, придобило доход по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се определя, като разликата по чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Когато платец на този доход е предприятие, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Данъкът се внася в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по място на регистрация на платеца на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятието – платец на дохода, е задължено да подава декларация по образец за дължимите данъци (образец 4001). Декларацията се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци – до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на доходите. За доходите, придобити през четвъртото тримесечие, не се дължи авансов данък и съответно не се подава декларация за дължимите данъци.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, за документирането на изплатения доход и на удържания данък платецът на доходите издава „“Сметка за изплатени суми““ и „“Служебна бележка““ по образци, които се предоставят на лицето, придобило дохода.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/