Данъчно облагане и задължително осигуряване на лице, придобило доходи от продажба на ръчно изработени бижута

ДИРЕКЦИЯ ОБЖАЛВАНЕ И ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНА ПРАКТИКА – ПЛОВДИВ
ПК 4004 гр. Пловдив факс 032 / 679-700
ул. ”Скопие” № 106
тел. 032 / 935-411
КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1, чл. 6, ал. 8 и ал. 9, чл. 10, ал. 1;
ЗДДФЛ – чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „в“, чл. 67, ал. 1, §1, т. 28, т. 29 и т. 30 от ДР;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 5
ОТНОСНО:Данъчно облагане и задължително осигуряване на лице, придобило доходи от продажба на ръчно изработени бижута
Във връзка с постъпило запитване с писмо вх. № …../23.02.2017 г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ………., Ви уведомявамеза следното:
В запитването е представена следната фактическа обстановка:
Вие сте бижутер и изработвате ръчно бижута, като получавате поръчки. Поръчките се правят към Вас от сайт за ръчно изработени бижута, където Вие представяте моделите си. Бижутата са по собствен дизайн в единични бройки. Използвате различни материали, включително метали, които не са благородни метали. Продажбата на бижута извършвате чрез интернет и онлайн получавате заплащането чрез платформата на Etsy.
Задавате въпросите:
1. Как следва да се облагат приходите от продажба на ръчно изработени бижута, които не са от благороден метал?
2. Правилно ли се осигурявате социално и здравно като самоосигуряващо се лице?
След разглеждане на описаното в писмото и необходимата нормативна база, изразявам следното становище:
Относно поставения първи въпрос:
При условие, че бижутата, които ще се продават няма да съдържат благородни метали, то тогава дейността по изработването не попада сред посочените в Приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от ЗМДТ и следователно не подлежи на облагане с патентен данък.
За дейността изработване на бижута, несъдържащи благородни метали, е налице следното данъчно третиране:
За целите на облагането с данък върху общата годишна данъчна основа по реда на ЗДДФЛ, доходите от стопанска дейност са два вида: доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност. В обхвата на доходите от друга стопанска дейност попадат и доходите от упражняване на свободна професия, от упражняване на занаят и възнагражденията по извънтрудови правоотношения. Легалните дефиниции на тези понятия са дадени съответно в т. 28 – „упражняване на занаят”, т. 29- „лица, упражняващи свободна професия” и т. 30 – „извънтрудови правоотношения” на § 1 от ДР на ЗДДФЛ.
Съгласно т. 28 на § 1 от ДР на ЗДДФЛ “Упражняване на занаят“ е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е регистрирано като едноличен търговец.
Занаят по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за занаятите /ЗЗ/ е производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. В алинея втора от същата правна норма е разписано, че предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно следните изисквания:
1. дейността е включена в списъка на занаятите съгласно приложение № 1;
2. работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални;
3. за извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит;
4. дейността се извършва от занаятчии – самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите.
Видно от цитираната правна норма е, че едно от изискванията дейността да се счита като извършена по занаятчийски начин е тя да фигурира в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на ЗЗ. Извършваната от лицето дейност е в обхвата на приложението и същата е посочена в т. 3 – Изработка на накити. Самостоятелното упражняване на занаят се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятчиите.
Настоящето становище за реда, който следва да прилагате за данъчно облагане, е при условие, чеВие сте вписана в съответния регистър на занаятчиите.
Данъчното третиране на доходите, придобити от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на ЗМДТ е регламентирано в чл.29, ал.1, т. 2, буква ,,в” от ЗДДФЛ. Съгласно цитираната норма, доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на ЗМДТ илицето не е регистрирано като търговец по Търговския закон (ТЗ), се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто.
Следва да имате предвид, че получените доходи от стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ подлежат на авансово облагане по реда на чл.43, ал. 1 от ЗДДФЛ. Според цитирана правна норма, лице, придобило доход от стопанска дейност по реда на чл.29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход.
Съгласно чл. 55 от ЗДДФЛ, физическите лица придобили доходи по чл.29 от ЗДДФЛ, следва да подават декларация за дължимите авансови вноски в срока за внасяне на авансовия данък – до края на месеца следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл.67, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Вторивъпрос:
Съгласно чл. 5, ал. 2, изр. първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО) самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:
?лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
?лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
?регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Според определението, дадено в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1.на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2.за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3.като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, се вписват в регистър БУЛСТАТ (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ). Те са длъжни да подадат заявление за регистрация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, в съответната служба по вписванията в 7-дневен срок от започване на дейността (чл. 12, ал. 2 от същия закон).
Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Тези лица могат да се осигуряват по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация, която се подава по реда на горецитираната наредба.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда начл. 6, ал. 9 от КСО – за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
С оглед гореизложеното, за Вас ще възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, само ако упражнявате трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 или 4 от КСО (арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО).
Упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

4/5

Вашият коментар