ОТНОСНО: Данъчно облагане на доход от наем с източник България
Във връзка с направеното от Вас запитване и поставени въпроси до Изпълнителния директор на НАП София, препратено с писмо вх.№ 07-00-127 от 06.02.2009г.при Дирекция «Обжалване и управление на изпълнението»изразяваме следното становище:
Редът за облагане на доходи, получени през данъчната година зависи от обстоятелството дали получателят на дохода е чуждестранно физическо лице или местно физическо лице.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от Закона за данъците върху доходите на физически лица/ ЗДДФЛ//. Статута на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето.
На основание чл. 4, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Съгласно чл. 4, ал. 4 от същия закон, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
В отговор на първия въпрос не приемаме твърдението Ви, че сте поставена в «абсурдна ситуация» и че данъчния Ви статутзависи от това какъв е наемателя, от който получавате доход – физическо лице или фирма.
Предвид на гореизложеното и приемайки разсъжденията Ви, че сте трайно установена на територията на Великобритания, където е центърът на жизнени и икономически интереси, в отговора си се ограничаваме до данъчното третиране на доход от наем, получен от чуждестранно лице.
Съгласно чл.8,ал.6,т.5 от ЗДДФЛ от източник в България са доходите от наем, които са начислени /изплатени от местни лица. В случаи, че платец на дохода от наем е фирма тези доходи се начисляват и изплащат на собственика от фирмата наемател. В случаи, че наемателят е физическо лице, което няма задължение за начисляване на доход, се говори за изплатен доход.
На основание чл.37,ал.1,т.4 от ЗДДФЛ доходите от наем на чуждестранни лица се облагат с окончателен данък, който съгласно чл.46,ал.1 от същия е 10 на сто върху брутната сума на начислените/изплатени доходи.
За доходите на чуждестранните лица, в т.ч. от наем се подава един и същи образец на декларация, съгласночл.55 от ЗДДФЛ. В случаи, че платец на наема е фирма, същата удържа окончателния данък за начислените /изплатени доходи и подава декларацията по ал.1 на чл.55 от закона. Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, т.е. когатонаемателя е физическо лице, декларацията се подава от лицето, придобило дохода/ ал.2 на чл.55 от закона/.
В данъчната декларация се посочват данни за платеца на дохода, независимо от кого е подадена декларацията./ал.3 на чл.55 ЗДДФЛ/.
По отношение на срока за подаване на декларацията: декларацията по чл.55,ал.1 се подава от наемателя фирма в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка, а в случаи, че се подава от лицето, придобило дохода – срока за подаване е до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, докогато следва да се внесе и дължимия данък.
В отговор на втория въпрос следва да се има предвид следното:
Между Република България и Обединеното кралство Великобритания има подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /Обн.ДВ бр.8 от 29.01.1988год./. Разпоредбата, която регламентира облагането с данък на доход от недвижимо имущество е чл.6,ал.1 от същата, съгласно която доход, получен от местно лице на едната договаряща се държава от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща се държава, може да бъде облаган в тази друга държава.
По смисъла на чл.4,ал.1 от тази спогодба терминът “местно лице на едната договаряща държава“ означава:
а) за Обединеното кралство – всяко лице, което съгласно законодателството на Обединеното кралство подлежи на данъчно облагане там поради неговото местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобен характер;
б) за България – всяко физическо лице, което е гражданин на България, както и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там.
Когато съгласно цитирания текст на този член едно физическо лице е местно лице на двете договарящи се държави, то се счита за местно лице на държавата, с която неговите лични и икономически връзки са по-тесни център на жизнени интереси.
Следователно за дохода от наем на имота Ви в България в изпълнение на Спогодбата може да плащате данъка в България. А съгласно чл.58 от Закона за данъците върху доходите на физически лица по Ваше искане може да Ви се издаде Удостоверение по образец за платен данък от чуждестранно физическо лице. Искането се подава в териториалната дирекция на НАП, в която е подадена данъчната декларация по чл.55 на същия закон.
‘