ЗДДФЛ – чл. 29;
ДОПК – чл. 17
ОТНОСНО: Данъчно облагане на доходите на частен съдебен изпълнител
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № …/26.04.2017 г., препратено ни от ЦУ на НАП – гр. София относно прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
От скоро упражнявате свободна професия като частен съдебен изпълнител и имате следния проблем: Като ЧСИ с оглед данъчното облагане попадате в обхвата на ЗДДФЛ и за дейността Ви имате право на 25 на сто нормативно признати разходи. Действително направените от Вас разходи обаче са над нормативно признатите 25 на сто. Например: за издръжка на кантора средно месечно разходите Ви са около 3000 лв., а за работни заплати и осигуровки – още 3000 лв. Така средно на месец имате разходи около 6000 лв. Приходите Ви средно за месеца /от събрани такси по делата/ варират между 5000-10000 лв. Водите двустранно счетоводство, тъй като сте задължен за това съгласно разпоредбите на ЗЧСИ и ЗДДС. Всички плащания за внесени и събрани принудително от длъжниците такси се извършват изключително и само по банков път. Повечето от разходите също са платени по банков път, но и част от тях сте заплащали в брой. Част от разходите Ви са и за първоначално получен заем от банка за започване на дейността, за който всеки месец правите погасителни вноски.
Установявате, че действителните Ви разходи са между 60 и 100 % от общо събраните доходи /такси/, и след приспадане на тези разходи остават между 0-40 % действителен доход, в смисъл печалба, върху който според Вас е справедливо да плащате данък и задължителни осигурителни вноски. Според ЗДДФЛ обаче се облагате върху 75 % от получените доходи, с което на практика плащате данък върху голяма част от разходите си.
Според Ваше проучване в по-добра позиция са земеделските производители и ЕТ, които имат право на избор да се облагат по реда на ЗКПО, при което имат възможност да плащат данъци и осигуровки само върху действителните си доходи, след приспадане на счетоводно доказаните разходи. Считате, че смисълът на режима с нормативно признати разходи е, че лицата са освободени от задължението да водят счетоводство, за да доказват приходи и разходи и затова законодателят предварително ги е пресметнал. ЧСИ обаче е задължен да води счетоводство по ЗЧСИ и без да е регистриран по ДДС, поради което не би следвало въобще да се третира наравно с другите лица от тази категория /обущари, стъклари и пр. – все лица упражняващи еднолично с личен труд дадена професия или дейност/.
С оглед изложеното, задавате следните въпроси:
1.Има ли в момента в законодателството възможност самоосигуряващото се лице, в частност ЧСИ, да докаже счетоводно по-висок процент разходи от нормативно признатите такива, за да постигне справедливия резултат – облагане на действителната печалба, а не облагане на действителните разходи?
2.Има ли право на избор на режима на данъчно облагане като самоосигуряващо се лице по ЗДДФЛ или по ЗКПО? Ако няма такава възможност предвижда ли се в законодателството промяна в тази насока?
3.Защо само едни категории самоосигуряващи се лица имат право на избор за режима на данъчно облагане, а за други – няма и не е ли това проява на нееднакво третиране на иначе равнопоставени субекти от държавата?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Определение на категорията “лица, упражняващи свободна професия“ се съдържав §1, т.29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ), а именно това са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а/ осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б/ не са регистрирани като еднолични търговци;
в/са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Глава седма на същия закон „Такси и разноски по изпълнението” регламентира таксите, които събират частните съдебни изпълнители. На основание чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските се определят сТарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ /ДВ бр. 35 от 28.04.2006г./. Съгласно чл. 80 от закона за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2 се внася авансово.
Обстоятелството, че държавата е възложила на частните съдебни изпълнители упражняването на функцията на принудителното изпълнение на изискуеми граждански притезателни права, не отменя характера на частния съдебен изпълнител на частно лице.
Предвид чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗЧСИ, според който частният съдия изпълнител не може едновременно да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации, визираните в запитването разходи и приходи не могат да бъдат обект на облагане по реда на ЗКПО.Поради това в ЗДДФЛ не е предвидено право на избор за облагане по реда на ЗКПО на частния съдебен изпълнител.
Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на т. 2 и т. 5, б.”б” от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения. Поради това, извън компетенциите на приходната администрация е да даде отговор на поставените от Вас въпроси: „Защо само едни категории самоосигуряващи се лица имат право на избор за режима на данъчно облагане, а за други – няма и не е ли това проява на нееднакво третиране на иначе равнопоставени субекти от държавата?“ и „Дали се предвижда в законодателството промяна в тази насока?“
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘