3_941/22.03.2010 г.
ЗДДФЛчл.2
ЗДДФЛчл.4
ЗДДФЛчл.31, ал.1
ЗДДФЛчл.37, ал.1, т.4
ЗМДТ
чл.64, ал.1
ЗМДТ
чл.11, ал.3
Относно: данъчно облагане на доходите от наем и облагане с такса битови отпадъци на сграда.
Според изложената фактическа обстановка български гражданин живее и е гражданин на САЩ от 13 години. В Република България притежава производствена сграда, която отдава под наем на фирма. В тази връзка се поставят следните въпроси:
1. Следва ли лицето да подава данъчна декларация за получените доходи от наем и дължи ли данък върху получените суми?
2. Кой следва да плаща такса смет – собственикът на сградата или наемателят?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ бр.95 от 24 Ноември 2006г., посл. изм. ДВ бр.95 от 1 Декември 2009г.) и Закона за местните данъци и такси (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр.99/2009 г.),изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане са доходите на местните и чуждестранните физически лица.
Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лицепо смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ без оглед на гражданството е лице,което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Съгласно § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за българските лични документи „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на Р България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът му на жизнени интереси не се намира в страната;
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение;
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
Условията визирани в закона се прилагат алтернативно. Предвид на това, ако за лицето е изпълнено само едно от тях въпреки, че не отговаря на останалите условия, регламентирани в ЗДДФЛ, същото се счита за местно лице за целите на данъчното облагане.
ЗДДФЛ дефинира чуждестранните физически лица по метода на изключването. Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон.
Предвид горното в настоящия случай са възможни две хипотези:
А) При положение, че наемът е получен в качеството на местно физическо лице:
В запитването се посочва, че лицето е получило доходи от отдаване под наем на производствена сграда. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи.
Доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, придобити от местни физически лица се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа в съответствие с разпоредбите на чл. 48 от ЗДДФЛ и се включват в годишната данъчна декларация по чл. 50 от закона. Срокът за подаване на декларацията, както и за внасяне на дължимия данък върху общата годишна данъчна основа е 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Следователно за доходи, придобити през 2009г., срокът за подаване на декларацията, съответно за внасянето на дължимия данък е 30 април 2010 г.
Б) При положение, че наемът е получен в качеството на чуждестранно физическо лице:
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл.8, ал.6, т.5 от същия закон доходите от наем за ползване на недвижими имоти, начислени/изплатени от местни лица се третират като доходи от източник в страната.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ доходите от наем на чуждестранни лица се облагат с окончателен данък, който съгласно чл. 46, ал. 1 от същия законе 10 на сто върху брутната сума на начислените/изплатени доходи. Същият се удържа и внася в сроковете и по реда на чл.65 – 68 от закона.
Когато платец на дохода от наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, какъвто е и случаат, задължението за удържане и внасяне на данъка по чл. 46 от ЗДДФЛ е на платеца на дохода. В чл. 65, ал. 1 на ЗДДФЛ е посочено, че данъкът за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо и недвижимо имущество се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятие или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице.
Съгласно чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ, ако доходът е в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена СИДДО, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Следва да отбележим, че Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите е ратифицирана със закон и е обнародвана в ДВ, бр.5 от20.01.2009 г.
По силата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец. Същата се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка, като в нея задължително се посочват и данни за платеца на дохода (чл.56, ал.1 и чл.55, ал.З от ЗДДФЛ).
Предвид изложеното, в случай, че ЗЛ е чуждестранно физическо лице по смисъла на закона, същото няма да има задължение за изчисляване и внасяне на данък за получените от него доходи от наеми, както и за подаване на данъчна декларация за тях.
По втори въпрос:
В чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ са регламентирани лицата, които дължат такса за битови отпадъци. Това са лицата по чл. 11 от закона, а в чл. 11, ал. 1 като данъчно задължени лица са посочени собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Законът допуска при учредено вещно право на ползване и при концесия данъчно задължени лица да са ползвателят, съответно концесионерът на имота.
Видно от изложеното в писменото запитване лицето е собственик на производствена сграда, която по силата на договор е отдадена за ползване под наем от фирма. Сключеният договор за наем не е договор, предоставящ „вещно право на ползване” по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ. Касае се за облигационно правоотношение, докато законовата норма регламентира вещно такова – право на ползване върху определена вещ (движима или недвижима), което право е от категорията на ограничените вещни права по смисъла на Закона за собствеността.
Наемното правоотношение включва предоставянето на вещ за временно ползване срещу възнаграждение. За разлика от ползвателя наемателят покрива за своя сметка единствено дребните поправки, необходими за обикновеното потребление на вещта. Наемателят се различава от ползвателя и поради това, че последният получава добивите от вещта.
Предвид изложеното лицето-наемател нее задължено за плащане на таксата, като за конкретния случай такова лице се явява собственикът на имота, който едновременно с това е и наемодател.