Относно: Данъчно облагане на фондация
В Дирекция ОДОП постъпи Ваше запитване с вх. № …..05.11.2015г., относно прилагането на разпоредби на данъчното законодателство.
Целта на фондация е подпомагане само и единствено на хора с тежки заболявания. За постигане на целите си фондацията получава безвъзмездно дарения – дрехи и аксесоари от чуждестранни компании. За същите като документ има само ЧМР с фактура за транспорт, който се плаща от фондацията и в нея са упоменати само килограми. Получените дрехи и аксесоари, са нови /не са втора употреба/. Същите се разпродават и събраната сума се дарява на физически лица. Фондацията ще създаде уебсайт за онлайн продажба.
Въпроси:
1.Как да се заприходят дарените дрехи и на каква стойност?
2.Дрехите и аксесоарите ще се продават онлайн с куриер с наложен платеж. Получената сума ще се дарява на физически лица. За целта трябва ли да се регистрира касов апарат на фондацията или куриерската служба може да ни превежда парите по банкова сметка?
3.Упоменатите в т. 2 действия като стопанска дейност ли ще се третират? Ако е стопанска дейност трябва ли да се подава годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и да се облага с данък?
4.За направените дарения на физически лице подава ли се справка по чл. 73 от ЗДДФЛ от фондацията?
5.Физическите лица следва ли да подават годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за получените дарения и облагат ли се за това или са освободени?
6.Лицето, учредило фондацията може ли да работи безвъзмездно без заплащане?
7.При организиране на събития /базари, благотворителни компании и др./ за разпродажба на дрехите и аксесоарите с какъв документ и как се отчита прихода на събраните суми?
8.При организиране на събития /базари, благотворителни компании и др./ за разпродажба на дрехите и аксесоарите необходим ли е касов апарат?
След разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването и изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
По първи и седми въпрос:
Въпросите свързани с прилагането на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти не са от компетентността на Националната агенция за приходите, поради което са изпратени за изразяване на становище от дирекция „Данъчна политика“ към .
По втори въпрос:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадена легална дефиниция на фискалната касова бележка (фискалният бон), съгласно която фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип.
На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно посоченото в запитването,извършваната от фондацията дейност по продажба на дрехи и аксесоари есъотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18 /2006г. на МФ дефиниция за “разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от доставчика – в случая фондацията при окомплектовката на заявката и се предава на купувача при заплащането на цената на стоките.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ за всяка продажба задължително се издава фискална касова бележка за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по смисъла на чл. 3, ал. 1 от наредбата.
Предвид гореизложеното като доставчик на стоките, поръчани по интернет от клиентите по предварителна заявка, фондацията езадължена да издава фискална касова бележка и да я предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.
По трети въпрос:
С разпоредбата на чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.
В Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ не се съдържа определение за стопанска дейност. На основание чл. 1, т. 2 той определя принципно, че когато местни юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, реализират печалби от сделки по чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество те са обект на облагане с корпоративен данък.
Данъчно задължените по реда на ЗКПО лица са определени с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 на закона и това са местните юридически лица, учредени по реда на българското законодателство.
От посоченото до тук е видно, че юридическото лице с нестопанска цел е възможно да бъде обложено с корпоративен данък, когато извършва сделки посочени в чл. 1 от ТЗ. Като се има предвид това, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните възприети в данъчната практика критерии:
1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Основната цел, която преследва ЗКПО с въвеждането на облагане на печалбите на юридическите лица, които не са търговци, от сделки по чл. 1 от ТЗ, е тези лица да не се поставят в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти, осъществяващи икономическа дейност на същия пазар /географски и предметен/, тъй като това би имало неблагоприятен ефект върху конкуренцията. Стопанска дейност се осъществява не само чрез сключване на сделките, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, но и чрез извършването на търговска дейност, непосочена в ал. 1. След като търговските дружества подлежат на облагане с корпоративен данък за печалбата им за целия обем на извършваната от тях стопанска дейност, а не само за търговската дейност в разновидностите, посочени в ал. 1 на чл. 1 от ТЗ, в същия обем за целите на ЗКПО следва да бъде обложена и стопанската дейност, извършвана от юридическите лица, които не са търговци /в случая ЮЛНЦ/. В противен случай субектите, извършващи стопанска дейност биха се оказали поставени при различни правни условия.
Видно от посоченото в запитването дейността, която ще извършва фондацията ще бъде продажба на стоки и аксесоари. В представеният учредителен акт част II „Определяне на дейността, цели и средства за постигането им“ фондацията ще осъществява допълнителна стопанска дейност, свързана с целите й: продажба на дарените стоки; продажба на сувенири, изработени от тежкоболни лица; информационна; изложбена; маркетингова дейност; конференции и семинари и друга дейност, която не е забранена от закона. Същото е записано и в решението на Окръжен съд във връзка с вписването на фондацията.
Предвид гореизложеното, изразявам становище, че е налице дейност по чл. 1 от ТЗ, поради което са приложими разпоредбите на ЗКПО и резултата от стопанската дейност следва да се облага с корпоративен данък и декларира с годишната данъчна декларация по чл. 92 от закона.
Във връзка с правилното определяне на данъчния финансов резултат и данъкът е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО. Тази норма, регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. По смисъла на § 1, т. 17, б.“б“ от ДР на ЗКПО “неразпределяеми разходи“ са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел /чл. 30, ал. 2 от ЗКПО/.
Освен това, следва да се имат предвид и останалите разпоредби на закона относно данъците върху разходите /чл. 204 и следващи/ и данък при източника, доколкото юридическото лице с нестопанска цел може да бъде платец на доходи с източник Република България по смисъла на чл. 12 от ЗКПО.
По четвърти и пети въпрос:
Разпоредбата на чл. 12 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ определя, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
С нормата на чл. 13 от ЗДДФЛ, са регламентирани необлагаемите доходи. По-конкретно с ал. 2 на чл. 13 от закона не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
В ЗДДФЛ се съдържат норми на основание, на които в определени случаи физическите лица са освободени от задължение за подаване на годишна данъчна декларация. Един от тези случай, е когато лицата са получатели на необлагаеми доходи. Така съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само необлагаеми доходи, в т.ч. полученото имущество по дарение.
Видно от посочените норми от ЗДДФЛ полученото от физическите лица в резултат от дарение не се смята за доход и не подлежи на облагане.
Съгласно чл. 73, ал. 1 от закона предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи:
1. по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;
2. по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
3. от прехвърляне на права или имущество, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 3;
4. по чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 9, 20, 21 и 24, в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв.
В цитираната норма изплатените суми като дарения на физически лица от фондацията /платец/ не са посочени за включване в справката по чл. 73, ал. 1 от закона, следователно не съществува законово изискване за подаването ?.
По шести въпрос:
Отговорът на въпроса може ли учредителят да работи безвъзмездно не е от компетентността на НАП.
По осми въпрос:
Както е посочено в отговора по втори въпрос, при продажби на стоки – дрехи и аксесоари, при организиране на събития, за Вас е налице задължение за регистриране на продажбите с касов апарат, съгласно разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС.
В допълнение, следва да се следи и оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. На задължителна регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, съгласно чл. 96, ал. 1 от същия закон.
Продажбата на стоки – дрехи и аксесоари, е доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС, извършена е от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. Това е облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и следва да се съобразите с изискванията на чл. 96 от закона.