Данъчно-осигурително третиране на предоставена безплатна храна от работодател

1_ИТ-00-72/08.09.2016
ЗКПО, чл. 10 и чл. 11
ЗКПО, чл. 26, т. 1 и т. 2
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2
ЗДДС, чл. 70, ал. 3, т. 6
КСО, чл. 4, ал.1, т. 1
КСО, чл. 6, ал. 2 и ал. 3
КСО, чл. 157, ал. 6
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1

Относно: Данъчно-осигурително третиране на предоставена безплатна храна от работодател
В дружеството Ви работят работници, чиято трудова дейност е свързана с употребата на бои, съдържащи разтворители – ацетон, циклохексанон, етилов алкохол, унизол и др. При производството във въздуха се отделят и финни частици. Има оплакване от работниците за парене и сълзене в очите, сухота в устата и гърлото, кашлица, главоболие.
Имате сключен договор със служба по трудова медицина, която извършва периодични оценки на риска на работното място. Заключението на службата по трудова медицина е, че риска за работниците е приемлив и показателите не са над допустимите норми. Независимо от това, желанието на дружеството е работниците, които работят при посочените условия на труд, да получават по едно кисело мляко на ден като противоотрова. Киселото мляко ще бъде закупувано с фактура, издадена на името на дружеството.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Ще бъде ли данъчно признат разхода по фактурата за закупено кисело мляко и с какви документи трябва да разполагате за доказване на разхода?
2. Ще имате ли право на данъчен кредит по фактурата за закупуване на храната?
3. Ще дължите ли някакви данъци и осигуровки съгласно ЗКПО, ЗДДФЛ и КСО и в какъв размер?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане:
Трудовото законодателство вменява на работодателите чрез нормата на чл.285, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ задължително осигуряване на безплатна храна и/ или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.
На основание чл.285, ал.2 от КТ е приета Наредба № 11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (обн., ДВ, бр.1 от 2006 г.), издадена от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването.
Съгласно чл.4, ал.1 от посочената наредба, право на безплатна храна и/или добавки към нея имат работниците и служителите, работещи при условията на специфичен характер и специфична организация на труда, изчерпателно изброени в чл.2 и то само за дните, когато работят при тези условия.
Определено е, че разходите за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея са за сметка на издръжката на предприятието – чл.6 от Наредба № 11/2005 г.
Съгласно чл.7 от наредбата, на основата на оценката на риска, работодателят след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд и писмено съгласуване със службата по трудова медицина с писмена заповед определя работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и /или добавки към нея. В заповедта се определя видът и стойността на храната и/или добавките към нея.
С оглед на изложеното, разходите за безплатна храна, извършвани по силата на чл.285 от КТ, по реда и условията, определени в Наредба № 11/2005 г., ще бъдат данъчно признати за дружеството при наличие на документална обоснованост по смисъла на чл.10 от ЗКПО. Същите, във връзка с чл.11 от ЗКПО, не подлежат на облагане и с данък върху разходите, тъй като са определени като задължителни с нормативен акт.
При липса на документална обоснованост с първичен счетоводен документ съгласно Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, отразените разходи за безплатна храна ще бъдат регулирани за данъчни цели по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО – разходи, които не са документално обосновани.
Следва да имате предвид, че извън компетенциите на Националната агенция за приходите е да определи дали характера и условията на организацията на труд в предприятията са специфични по смисъла на чл.285 от КТ и на Наредба № 11/2005 г.
Съгласно §2 от Заключителните разпоредби на наредбата, указания по прилагането й дават министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Това са компетентните органи, които могат да преценят обхвата на правната норма в чл.2 от Наредба № 11/2005 г., а именно предоставяне на безплатна храна за работа при специфична организация и характер на труда.
Доколкото в конкретния случай не става ясно от изложеното дали дружеството е предприятие със специфичен характер и организация на труда не може да се обоснове извод за изпълнение или не на хипотезата на чл.285 от КТ, респ. за приложимост на разпоредбата на чл.11 от ЗКПО.
В случай, че отразените счетоводни разходи за безплатна храна и добавки към нея, не отговарят на изискванията на чл.285 от КТ, съответно на чл.2 от Наредба № 11/ 2005 г., с тяхната стойност ще бъде регулиран резултата по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО – разходи, несвързани с дейността.
По прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
Съгласно чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотноше-ния е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2 от посочената разпоредба. Видно от ал.2 на нормата, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл.285 от Кодекса на труда, както и безплатната предпазна храна и противоотровите, предоставени в натура по реда на други закони.
Ето защо, ако за предоставеното от Вас кисело мляко са изпълнени условията на чл.285 от Кодекса на труда стойността му не следва да се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения на работниците Ви.
По прилагането на Закона за данък върху добавената стойност:
В случай, че безплатната храна се предоставя на основание чл.285 от Кодекса на труда, при условията и по реда на Наредба №11/2005 г., то съгласно чл.70, ал.3, т.6 от ЗДДС за предприятието ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея.
В противен случай, ако безплатната храна не се предоставя на работниците и служителите на основание чл.285 от КТ и не попада в обхвата на Наредба №11/2005 г. и същата се определя като разход, извършен на основание чл.294 от КТ, то за дружеството няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит, предвид посочените ограничения в чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС.
По прилагането на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване:
Дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за лицата полагащи труд по трудов договор се определят по реда на чл.4, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване, като лицата са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица(всички осигурени социални рискове).
На основание разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване здравноосигурителната вноска за лицата по чл.4, ал.1 и 2 от КСО се определя върху доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Осигурителни вноски се дължат и внасят върху доход по смисъла на чл.6, ал.2 от КСО, който включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/.
В разпоредбата на чл.1, ал.8 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват доходите върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Видно от нормата, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставена в натура по реда на чл.285 от КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда – чл.1, ал.8, т.2 от НЕВДПОВ.
В случай, че не е спазен реда на чл.285 от Кодекса на труда и не отговаряте на условията за специфичен характер и специфична организация на труда заложени в Наредба №11/2005 г., се прилага общия ред на чл.1, ал.1 от НЕВДПОВ и върху стойността за безплатната храна, равняваща се на стойността на киселото мляко, се изчисляват и внасят задължителни осигурителни вноски.
Осигурителните вноски се определят пореда на чл. 6, ал. 3 от КСО, върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнагражде-ния, или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече отмаксималния месечен размер на осигурителния доход.
За лицата по чл.4, ал.1 от КСО осигурителни вноски се дължат иза четирите фонда на държавното обществено осигуряване /фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболява-не и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безрабо-тица” и се разпределят между осигурителя и осигурените лица в съотношението по чл.6, ал.3, т.8 и 9 от КСО.
С оглед разпоредбата на чл.157, ал.6 от КСО и чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравноосигурителни вноски.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *