данъчно събитие и изискуемост на ДДС при вътреобщностно придобиване на стоки съгласно изискванията на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

3_2363/13.10.2015 г.
ЗДДС, чл. 13, ал. 1;
ЗДДС, чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 4;
ЗДДС, чл. 117, ал. 1 и ал. 3
Относно: данъчно събитие и изискуемост на ДДС при вътреобщностно придобиване на стоки съгласно изискванията на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването ЕТ „А” е получател на стоки от доставчик E.T. Srl, Италия, VAT IT ……….. Когато ЕТ прави заявки към посочения доставчик, той веднага издава фактура за исканите стоки, които са на склад при него. Останалото количество от заявката се пуска за производство и едва когато поръчаната стока е налична, се прави експедиция на стоките. Понякога минават няколко месеца от заявката до датата на товарене на стоките и пристигането им в РБългария. ЕТ издава протокол за ВОП, когато стоката пристигне в РБългария като това може да се удостовери с CMR и фактура от превозвача. Получава се разлика във времето между декларираните от доставчика VIES-декларации и декларираните от получателя протоколи за ВОП. Допълнително бе уточнено, че между страните няма сключен писмен договор. Стоките – обект на ВОП са акумулатори, които се транспортират до територията на страната от трето лице за сметка на получателя и заплащането на същите се извършва в срок от 60 дни след получаването им.
Във връзка с горното е поставен въпросът правилно ли ЕТ издава и декларира протоколите за ВОП за месеца, в който са пристигнали стоките на територията на страната?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 41 от 05.06.2015 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 06.01.2015 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.13, ал.1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и при фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
По силата на чл. 63 от ЗДДС, данъчното събитие при вътреобщностното придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчно събитие при доставка на територията на страната съгласно чл. 25 от ЗДДС – в общия случай на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или на датата, на която стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС бъде фактически предоставена. Макар и в по-редки случаи е възможно да е налице доставка с периодично (повтарящо се) или поетапно изпълнение. В тези случаи данъчното събитие настъпва съгласно чл. 25, ал. 4 на датата на дължимостта на уговорените плащания.
За определяне датата на изискуемостта на данъка е от особена важност да се определи правилно датата на възникване на данъчното събитие. От значение в този смисъл е уговореното между страните по сделката относно момента на прехвърлянето на собствеността, с изключение на случаите на уговорено отлагателно условие или срок с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 3 или ал. 4 от ЗДДС. Най-често условията на външнотърговския договор се договарят съгласно правилата на “Инкотермс’90“, които могат да бъдат намерени в Интернет.
При липса на такава уговорка, съгласно чл. 67, ал. 1 от Кодекса на международното частно право, придобиването и прекратяването на вещни права върху превозвани вещи се уреждат от правото на държавата по тяхното местоназначение. Когато предмет на доставката е индивидуално определена вещ, прехвърлянето на собствеността настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта – чл. 24, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Ако няма уговорено друго, предаването на родово определени вещи се извършва в седалището на продавача в момента на предаването на стоката на спедитора, превозвача или купувача (чл. 68, б. “в“ от ЗЗД).
 Предвид изложеното, в случаите на продажба на родовоопределени вещи, ако между страните не е уговорено друго, когато транспортът се извършва от доставчика или за негова сметка, прехвърлянето на собствеността се извършва в момента на предаване на стоката на получателя. Когато транспортът на стоките се извършва от или за сметка на получателя, прехвърлянето на собствеността ще стане с предаването на стоката на получателя, респективно на спедитора или превозвача.
В конкретния случай на продажба на родовоопределени вещи при положение, че транспортът на стоките се извършва от трето лице за сметка на получателя, данъчното събитие ще възникне на датата на предаване на стоката на превозвача или спедитора.
За вътреобщностните придобивания съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗДДС данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Изключение от това правило е регламентирано в разпоредбата чл. 63, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която данъкът е изискуем на датата на издаване на фактурата. Тази разпоредба е приложима, когато за доставката е издадена фактура след датата на данъчното събитие, но преди 15-тия ден от месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.
 Когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката (пълно или частично) преди датата на възникване на данъчното събитие, същата не е основание за изискуемост на данъка – чл. 63, ал. 5 от ЗДДС. В този случай данъкът върху добавената стойност става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за вътреобщностното придобиване.
В случаите, в които е издадена фактура от лицето доставчик преди датата на възникване на данъчното събитие за вътреобщностното придобиване и тази фактура не е във връзка с направено авансово плащане, разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗДДС няма да е приложима преди да настъпи данъчното събитие. Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС и както е посочено в общо становище № 24-00-47 от 08.11.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, издаването на фактури от данъчно задължените лица следва да се извършва след настъпване на данъчното събитие. В този смисъл е и чл. 220 от директива 2006/112/ЕО. Фактура, издадена преди датата на данъчното събитие, не посочва по достоверен начин наличието на данъчно събитие към датата на нейното издаване. Последващото настъпване на данъчното събитие обаче валидира така издадена фактура, като това не би могло да има обратно действие, а само такова занапред.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗДДС променя датата на изискуемостта на данъка, когато при настъпило данъчно събитие, но преди настъпване на изискуемостта съгласно общото правило на чл. 63, ал. 3 от ЗДДС, е издадена фактура. В този случай вместо на 15-ия ден на месеца, следващ месеца на данъчното събитие (чл. 63, ал. 3), данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата (чл. 63, ал. 4), съответно на по-ранната от тези дати започва да тече срокът за начисляване на данъка чрез издаване на протокол (чл. 117 от ЗДДС). С други думи, ако е налице издадена фактура преди настъпване на данъчното събитие, какъвто е настоящият случай, прилагането на чл. 63, ал. 4 от ЗДДС се изразява в настъпване на изискуемост на данъка на датата на данъчното събитие, тъй като с настъпването на същото се валидира предварително издадената фактура и съответно е налице хипотезата на посочената разпоредба – настъпило е данъчно събитие и е налице фактура, издадена преди 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие. В този случай задължение за начисляване на данък и издаване на протокол възниква по смисъла на чл. 117 от ЗДДС едва след като данъкът стане изискуем, т.е. при предварително издадена фактура – с настъпването на данъчното събитие, което както беше посочено по-горе е датата на предаване на стоката на превозвача или спедитора.
Съгласно чл. 86 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на peзултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 oт закона за този данъчен период и да посочи така издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Предвид чл. 117, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС начисляването на данъка при ВОП се извършва с протокол, който се издава в срок от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Приложимостта на посочените правни норми може да се илюстрира със следния пример: издадена е фактура за ВОД на 03.03.2015 г., без да е извършено авансово плащане. Собствеността на стоката е прехвърлена на 04.05.2015 г. За целите на изискуемостта на ДДС при ВОП следва да се приеме, че изискуемостта на ДДС възниква на 04.05.2015 г. и от тази дата започва да тече срокът за начисляване на данъка. Протоколът следва да бъде издаден до 19.05.2015 г., като същият следва да се включи в дневника за продажби за м. май 2015 г. и размерът на данъка следва да се включи при определяне на резултата за данъчния период в справката-декларация за м. май 2015 г.
За пълнота на изложението уведомяваме, че относно изискуемостта на данъка при издадена фактура преди датата на възникване на данъчното събитие е издадено общо становище Изх. № 91-00-25/02.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, публикувано в сайта на НАП – www.nap.bg.

Оценете статията

Вашият коментар