Данъчно тълкуване на договор, сключен по чл.193 от ЗУТ

ОТНОСНО: Данъчно тълкуване на договор, сключен по чл.193 отЗУТ
В отговор на отправеното от Вас запитване, постъпило вДирекция „ОУИ” … с вх. № …… от 11.07.2012 год., Ви уведомяваме за следното:
В запитването излагате следната фактическа обстановка: сключили сте договор по чл.193 от ЗУТ между Вашата фирма и още две юридически лице. Искате да знаете какво е данъчното третиране на възникналите правоотношения по този вид договор.
Поставеният въпрос не визира разяснение наконкретнанорма от материалните данъчни закони и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, поставен е общо, поради което становището ни е принципно.
Законът за собствеността, който урежда режима на вещните права в българското законодателство, в раздела “Вещни права върху чужда вещ“ не съдържа нормативна уредба на сервитутите. Различни видове сервитути са уредени в специални закони – Закона за устройство на територията, Закона за енергетиката, Закона за водите и др.
Съгласно чл.193, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. С този договор се придобива правото да се изгради и придобие собствеността върху отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура в чуждия имот.
По смисъла наЗУТ“Сервитутна ивица“ е част от поземлен имот около мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за която с нормативен акт са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот /§ 5, т. 33 от допълнителните разпоредби на закона/.
Специалният закон, който урежда обществените отношения, свързани с енергетиката, е Законът за енергетиката. По смисъла на чл.64, ал.1 и ал.2 от Закона за енергетиката, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийните предприятия възникват сервитути. Сервитутите по този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Сервитутите по този закон са:
1. право на преминаване на хора и техника в полза на енергийното предприятие;
2. право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие;
3. ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти.
При условие, че сте регистрирано по ЗДДС лице, следва да се има предвид следното:
По смисъла на чл.45, ал.1 от ЗДДС, освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.
С този текст е въведено едно общо правило за освободена доставка, свързана със земя, а именно:
– доставката на поземлени имоти, които не са урегулирани поземлени имоти /УПИ/ по смисъла на ЗУТ /например – земеделска земя и земя/територия от горския фонд/;
– учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, /включително върху УПИ/.
Изключенията от това правило са дадени в ал. 5 на чл.45 от закона.
Ограничените вещни права по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС са: право на строеж, право на ползване и право на преминаване или друг сервитут.
Най-общо, може да се каже, че по своята правна същност сервитутът представлява ограничено вещно право върху служещ чужд недвижим имот, което се потвърждава и от цитираната по-горе разпоредба на ЗЕ.
Правото на избор дали една освободена доставка да бъде облагаема може да се упражни на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, в случаите на доставка по чл. 45, ал. 1от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, като правило, ограничените вещни права са предмет на освободена доставка, но доставчикът може да реши да третира същата като облагаема.
В запитването посочвате, а и видно от приложения договор от 15.05.2012г. правото на преминаване, прокарване, монтаж и експлоатация на бъдещи мрежи е безвъзмездно и безсрочно. Тук следва да имате предвид нормата на чл.6 ал.3 т.2 от ЗДДС, според който текст се приравняват на възмездни доставки безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
Законът за корпоративното подоходно облагане, независимо от разпоредбите на други закони, въвежда специално изискване и разпоредба, които третират по особен начин безвъзмездното предоставяне за ползване. В чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО е регламентирано, че за отклонение от данъчно облагане се смятат и договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага. Посоченият случай е приравнен на отклонение от облагане (фикция), макар и по същността си да не попада в общата логика на отклонението на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, а по-скоро цели да предотврати укриване на доходи или приходи. Поради това в рамките на последващ данъчен контрол е необходимо да се изследват в цялост взаимоотношенията между лицата с оглед установяване дали се касае за поведение, дължащо се на значими действителни стопански или други причини, и ако такива липсват, следва да се приеме, че взаимоотношенията между лицата се осъществяват при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане.
Следва да имате предвид, че органите по приходите, осъществяващи съответното производство, разполагат с оперативна самостоятелност и извършват преценка относно данъчното третиране на доставката съобразно представените документи. Това е пряко отражение и на действието на принципите за обективност, самостоятелност и независимост /по ДОПК/ в дейността на органите по приходите.

Оценете статията

Вашият коментар