3_3224/07.07.2009г.
ЗДДФЛ, чл. 4, ал.1, ал. 5;
чл. 29, т. 1, б. „б”, т. 2;
чл. 37, ал. 1, т. 6, ал. 2
чл. 43, ал. 1, ал. 5;
чл. 46, ал. 1, чл. 65, ал. 1
чл. 50, чл. 55;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6;
НООСЛБГРЧ, чл. 11
Регламенти (ЕИО) № 1408/71, № 542/72
Относно: данъчно третиране и дължими осигурителни вноски върху възнаграждения по договори за извършване на преводачески услуги от български и чуждестранни физически лица
Постъпило е писмено запитване по приложението на данъчното иосигурителното законодателство. Според изложеното в него от 2009 г. дружество развива нова дейност, свързана с предоставяне на преводачески услуги. Във връзка с това работи с голям брой български и чуждестранни физически лица – преводачи на свободна практика, владеещи един или няколко чужди езика. Селекцията на същите се извършва въз основа на предоставени копия от документи за езикова квалификация и автобиография, доказващи достатъчно опит в областта на преводите. Посочва се обстоятелството, че фирмата не извършва официални легализирани преводи, а обикновени преводи. Прилага копие на договор за извършване на преводачески услуги, който се предлага на лицата при сключването му. От последния е видно, че в т. 3.5 е отбелязано, че „по своя характер същият не е трудов договор, поради което възложителят не носи отговорност за плащането на каквито и да е данъци, осигуровки, застраховки и др. на изпълнителя”. Във връзка с изложеното с оглед сключения договор се поставя въпроса относно данъчното третиране и осигурителните вноски върху изплатения доход.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, ДВ бр.95/2006г., посл. изм. ДВбр. 41/2009 г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.42/2009 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 42/2009 г.), Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лицаи българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ, ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 12/2009 г.) и Регламенти (ЕИО) № 1408/71 и № 542/72 изразяваме следното становище:
І. По прилагането на данъчното законодателство:
Редът за облагане доходите на физическите лица, според българското данъчно законодателство, зависи от обстоятелството дали лицето се определя като местно или като чуждестранно. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1.което има постоянен адрес в България, или
2.което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3.което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4.чийто център на жизнени интереси се намира в България. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
По смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В съответствие с разпоредбите на ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в страната и в чужбина, а чуждестранните физически лица само за придобити доходи от източници в България. В тази връзка поради липсата на достатъчно конкретна информация за съдържанието на извършените преводи, не е възможно еднозначно да се определи редът за облагане по ЗДДФЛ поради което изразяваме следното принципно становище:
Облагаемият доход от възнагражденията, изплащани на физически лица, които упражняват свободна професия, както и възнагражденията, изплащани по извънтрудови правоотношения с физически лица, които не са регистрирани като упражняващи свободна професия, се формира по реда на чл. 29, т. 2 от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто. По отношение на придобиването на дохода се прилагат разпоредбите на чл. 11 от същия закон. Облагането е авансово през течение на годината в съответствие с разпоредбите на чл. 43 от ЗДДФЛ и годишно – с данък върху общата годишна данъчна основа с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. За удържания данък се издава “Сметка за изплатени суми“, която остава в предприятието, и “Служебна бележка“, която се дава на лицето. Данъкът се внася от възложителя в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по място на регистрация на платеца на дохода до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. На основание чл. 43,ал. 5 от ЗДДФЛ когато лицето,което придобива дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода, данък не се удържа. Разпоредбата на ал. 6 от същата правна норма предвижда, че когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.
Необходимо е да се има предвид също така, че отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката, са уредени със Закона за авторското право и сродните му права. На основание чл. 3, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 4, т. 1 от същия закон преводите, с изключение на официалните преводи на нормативни и индивидуални актове на държавни органи на управление, са обект на авторско право. По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, “авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
При положение, че извършеният превод попада в посочените хипотези и физическото лице, получател на дохода е местно лице, данъчната основа се формира по реда на чл. 29,т. 1, буква „б” от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто. Авансовото облагане е по посочения по-горе ред. Ако физическото лице, получател на дохода е чуждестранно лице, облагането се извършва по реда на чл. 37, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ. Съгласно тази правна норма доходите от авторски възнаграждения от източник в България, начислени/изплатени на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък. По силата на чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатени доходи. В съответствие с чл. 46, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер на 10 на сто и се удържа и внася от платеца на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. По силата на чл. 66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметката на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода. В този случай съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ платецът на дохода е задължен да подаде данъчна декларация по образец.
ІІ. По прилагането на осигурителното законодателство.
На основание чл. 6, ал. 2 от КСО осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност. За целите на осигуряването в преценката, дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо на първо място да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на извършена трудова дейност по смисъла начл. 4 от КСО. Кодексът за социално осигуряване не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която да подлежат на задължително осигуряване – за един или повече осигурени социални рискове
От представената фактическа обстановка е видно, че дружеството възлага извършването на преводи на български и чуждестранни лица. За тази трудова дейност на същите могат да бъдат изплатени възнаграждения по трудово или без трудово правоотношение. От представеното копие на договор за извършване на преводачески услуги е видно, че тази дейност в дружеството се извършва без наличие на трудови правоотношения. При работа без трудово правоотношение лицата са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на основание
чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО при следните случаи:
?когато лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
?когато лицата полагат трудбез трудово правоотношение и са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера наполученото възнаграждение.
Възнаграждението на горепосочените лица се изплаща чрез Сметка за изплатени суми и Служебна бележка, утвърдени със заповед на Министъра на финансите. Осигурителните вноски се внасят от осигурителя до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. За родените преди 1 януари 1960 г. за 2009 г. тя е в размер на 10 на сто за сметка на осигурителя и 8 на сто за сметка на осигурените лица. За лицата, родени след 31 декември 1959 г. от вноската за фонд „Пенсии” (18 на сто) се отделя вноската за фонд „ДЗПО – Универсален фонд” (5 на сто). Вноската за фонд „Пенсии” също се разпределя между осигурителя (7,2 на сто) и осигуреното лице (5,8 на сто), а за фонд „ДЗПО” се разпределя в съотношение 2,8 на сто за сметка на осигурителя и 2,2 за сметка на осигуреното лице. За същите лица на основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителят подава данни за осигуряването им с Декларация обр. 1 и данни за дължимите осигурителни вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ с Декларация обр. 6 в срокове и ред, определени с Наредба
№ Н-8 от 29 декември 2005 г.
Възможно е лицата, на които се изплаща възнаграждение за извършени преводи, да попадатв кръга на осигурените лица,визирани в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Това са следните лица:
?лица, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
?лица, упражняващи дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
?лица, които са регистрирани като земеделски производители и тютюнопроизводители.
На основание чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина при изплащане на възнаграждения на горепосочените лица за работа без трудово правоотношениеосигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Същите следва да декларират това обстоятелство в Сметката за изплатени суми и следва да определят окончателен размер на осигурителния доход с годишната данъчна декларацияпо чл. 50 от ЗДДФЛ. Само за тези лица не следва да се внася чрез дружеството осигурителни вноски в горепосочените размери, тъй като същите са за тяхна сметка в качеството им на самоосигуряващи се лица.
Аналогична е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО по отношение дължимостта на здравноосигурителни вноски върху изплатени възнаграждения за работа без трудови правоотношения. Ако лицата, работещи без трудово правоотношение не се осигуряват по реда на т. 1 и 2 от същата алинея и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно признатите разходи се внасят здравноосигурителни вноски; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, осигуряването се извършва по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Ако лицата са осигурени по реда на т. 1, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно признатите разходи, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 от ал. 1 на чл. 40 от ЗЗО (по без трудови правоотношения), съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване.
Следователно дружеството не е задължено да внася осигурителни вноски по отношение на тези граждани, които имат статут на самоосигуряващи се лица и получават възнаграждения без наличие на трудови правоотношения.
Освен това не се дължат осигурителни вноски върху получени възнаграждения само по договори, с които авторът отстъпва правото на използване на готов продукт, възпроизвеждане на произведение, разпространение и т.н., които са обект на авторското право по Закона за авторските права и сродните му права, тъй като същите не представляват доход от трудова дейност по чл.4 от КСО.
По отношение осигуряването на наеманите чужди граждани на страни членки на Европейския съюз за извършване преводи по без трудови правоотношения следва да имате предвид следното:
След присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г.за българската осигурителна система стават задължителни правилата на Регламенти (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства и Регламент 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент 1408/71.
Съобразно разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 наетите и самостоятелно заетителица, които се движат в рамките на Общността, следва да се осигуряват по социално-осигурителната схема само на една държава-членка, с цел да не се припокриват приложимите национални законодателства, както и да се избегнат усложненията, които биха могли да произтекат от това. Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял ІІ от този регламент като хипотезите’