данъчно третиране и задължителни осигурителни вноски върху социални разходи – стоматологични услуги

Изх. № 33-00-186
Дата: 29.08.2008 год.
КСО, чл. 6, ал. 11;
Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, чл. 2, ал.1;
Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, чл. 2, ал.2.
ОТНОСНО:данъчнотретиранеизадължителниосигурителнивноски върху социални разходи – стоматологични услуги
По повод на запитването Ви, препратено от НОИ и заведено с вх. № 33-00-186/02.07.2008 г. вна НАП, отговаряме следното:
Данъчно третиране:
1. По Закона за корпоративното подоходно облагане:
На основание чл. 204 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол.
Определение на понятието “Социални разходи, предоставени в натура“ е дадено в т. 34 от §1 от Допълнителни разпоредби на ЗКПО и това са „отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието “.
Изборът на конкретен начин за предоставяне на социални придобивки принадлежи на ръководството и в съответствие с разпоредбите на чл. 293 ал. 1 от КТ се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. За целите на ЗКПО е важно между работодателя и работниците и служителите да не са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От запитването е видно, че между работодателя и наетите лица съществуват парични взаимоотношения под формата на възстановяване на направените от физическите лица разходи (без значение е факта, че фактурата, издадена от зъболекаря е на името на фирмата). Следователно, в случая не е налице предоставяне в натура на социалната придобивка, поради което приложение ще намери чл.205 от ЗКПО. Според посочената разпоредба социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
2. По Закона за данъците върху доходите на Физическите лица:
Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическото лице се включват в облагаемия доход по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, с изключение на изброените в ал. 2 на същия член. На основание чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи – до стойността на лечението. За да попаднат в обхвата на цитираната разпоредба, помощите предоставяни от работодателя на работниците и служителите е необходимо да отговарят кумулативно на следните три условия:
а/Да са еднократни.
б/ Да са предназначени за лечение. Нормативната уредба не дефинира понятието «лечение», но в практиката, а и по смисъла на Закона за здравето, дейностите по профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация се разграничават. В този смисъл, ако предоставяните на работниците и служителите суми са свързани с процесите на диагностика, профилактика или рехабилитация, същите не могат да се квалифицират като помощи за лечение и съответно разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ за тях е неприложима.
в/ Да са предоставени за сметка на социалните разходи.
В случай, че не отговарят дори на едно от гореизброените три условия, предоставяните от работодателя суми представляват облагаем доход по смисъла на чл.24, ал. 1 от ЗДДФЛ, т.е. облагат се по предвидените в закона правила за доходите по трудови правоотношения.
Задължителни осигурителни вноски:
На основание чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване / КСО/ върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии“, определени съответно по реда на ал. 3, 4 и 5 от същата разпоредба, а за родените след 31 декември 1959 г. и за ДЗПО в Универсален пенсионен фонд (аргумент чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване).
Предвид уреденото по силата на чл. 40 ал. 1 т. 1 от Закона за здравно осигуряване уеднаквяване на осигурителният доход за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, условие за начисляване на осигурителни вноски, осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на работниците и служителите в пари или в натура.
По силата на ал. 2 осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития. Видно от разпоредбата, зъболекарските услуги не попадат в изброените случаи.
От изложената фактическа обстановка се разбира, че сумите за стоматологично лечение са за сметка на социалните разходи, като се предоставят пряко, т.е. получаването им е персонализирано по работници и служители, попадащи в персоналния обхват на чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и се изплащат по банков път заедно със заплатата. Определянето и
използването на тези суми е извършено по реда на чл. 293 от Кодекса на труда, съгласно предоставените копия на протокол от Общото събрание и заповед на работодателя.
Въз основа нагореизложеното, считаме, че върхутези суми седължат осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 11 от Кодекса на труда.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’

Оценете статията

Вашият коментар