3_1907/22.04.2009г.
ЗДДС, чл. 79, ал. 6
ЗДДС, чл. 80, ал. 2, т. 6
Относно: данъчно третиране на бракуване и разрушаване на ДМА – сграда съгласно Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
Съгласно фактическата обстановка, изложена в запитването през м.05.2005г. дружество „Х” е закупило ДМА – сграда „Аспирационна кула” и е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. През м.03.2009г. тази сграда ще бъде бракувана, без да се начислява ДДС съгласно чл. 80, ал. 2, т. 6 от ЗДДС. След бракуването сградата ще бъде разрушена. Добитите тухли и метални отпадъци, които са строителни отпадъци по Закона за управление на отпадъците ще бъдат заведени на склад с цел последваща продажба.Дружеството притежава лиценз за търговия с метални отпадъци и скрап, като такава е и основнатаму дейност.Предвид изложеното се поставят следните въпроси:
1. Правилно ли не се начислява ДДС при бракуването на сградата?
2. На какви цени следва да бъдат заведени добитите стоки– тухли и метални отпадъци?
3. При последваща продажба на добитите отпадъци следва ли да се начислява ДДС?
4. В случай, чесградата се продаде след бракуването, без същата да се разрушава следва ли да се начислява ДДС за продажбата? Пояснява се, че са изтекли 60 месеца от датата, на която е издадено разрешението за ползване, но липсват документи, от които да е видно кога е издадено разрешението за ползване по ЗУТ?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.23 от 27 март 2009 г.)и ППЗДДС (обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.4 от 16.01.2009 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките,както и при промяна на предназначението им, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол, който се отразява в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период /чл.79, ал.4 от ЗДДС/. Независимо от разпоредбата на чл.79, ал.3 от ЗДДС, за стоките и услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното облагане /ЗКПО/, лицето дължи данък в размер, определен по формулите, регламентирани в чл.79, ал.6 от ЗДДС.
В ЗДДС, Закона за счетоводството /ЗСч/ и относимите счетоводни стандарти липсва легална дефиниция на понятието „брак”. Независимо от липсата на такава легална дефиниция, същото понятие е намерило място в практиката и е признато от закона за юридически факт предвид текста начл. 79, ал. 3от ЗДДС.
Съгласно общоприетата практика към бракуване се пристъпва, когато активът е негоден за използване поради физическото му изхабяване или повреда, или когато е морално остарял и не е възможно да бъде използван или продаден. В резултат на посочените причини, активите стават негодни за използване, поради което подлежат на бракуване. Бракуваните вече материални активи могат да бъдат ликвидирани /физически унищожени/, продадени, преотстъпени за ползване и др.
Видно от текста на разпоредбата на чл.79, ал.3 от ЗДДС, приложението на същатае обвързано с обстоятелството за наличие на основание за бракуване.
Според изложеното в запитването в случая се касае за брак на дълготраен материален актив – сграда, като не се посочва причината за бракуването на същата. Липсва информация относно това с каква цел е придобита същата и изпозвана ли е в дейността на дружеството. За да се приеме един актив за амортизируем и да се начислява амортизация, той следва да отговаря на определени условия съгласно приложимия счетоводен стандарт.
Нормата на чл.80, ал.2, т.6 от ЗДДС ще намери приложение в случаите, когато с основание /наличие на обективни причини/ е бракуван даден амортизируем дълготраен материален актив по смисъла на ЗСч и балансовата стойност на този актив е по-ниска от 10 на сто от отчетната.
В разпоредбите на ЗДДС липсва легално определение на понятията „балансова” и „отчетна” стойност. Такива определения съществуват в СС № 4 „Отчитане на амортизациите”. За целите на данъчното облагане в разпоредбите на ЗКПО са определени годишниданъчни амортизационни норми в зависимост от категорията на съответния актив, като същите не могат да превишават определените размери в чл.55, ал.2 от с.з. Следователно при определяне на съотношението между балансова и отчетна стойност на даден дълготраен материален актив, визирано в разпоредбата на чл.80, ал.2, т.6 от ЗДДС следва да се използва съответната годишна данъчна амортизационна норма за този актив, определена в разпоредбите на ЗКПО.
Според изложеното в запитването сградата е придобита през 2005 г. и предстоида бъде бракувана през м. март 2009 г., т.е. 5 години след придобиването, като балансовата стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната. Налага се извода, че в конкретния случай при определяне на съотношението балансова – отчетна стойност за целите на чл.80 от ЗДДС не еизползвана съответната годишна данъчна амортизационна норма за този вид актив, определена в ЗКПО, поради което ограничението за корекция, предвидено в нормата на чл. 80, ал. 2 , т. 6 от ЗДДС не е приложимо. Дружеството следва да извърши корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 6 от ЗДДС.
По Въпроса на какви цени следва да бъдат заведени добитите отпадъци следва да се има предвид, че заприхождаването на стоково-материалните запаси следва да бъде извършено при спазване изискванията на СС № 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси”.
По отношение на данъчното третиране по ЗДДС на доставките с отпадъци и такива със земя и сгради /трети и четвърти въпрос от запитването/ отговорите на поставените въпроси се съдържат в изразените становища съответно с писмо Изх. №93-04-45/08.03.2007 г. наи с писмо Изх. № 91-00-261 от 04.09.2007г. на Изпълнителния директор на НАП, които са публикувани на сайта на НАП:– www.nap.bg.
‘