3_5554/21.11.2008г.
ЗМДТ, чл. 61з;
ЗКПО, чл. 10, ал. 1;
ЗДДС, чл. 118, ал. 2;
Наредба Н- 18, чл. 25, ал. 2
Относно: Данъчно третиране на дейност „разносна търговия”.
Според изложеното в запитването ЕТще осъществява дейността разносна търговия. В тази връзка e поставен въпроса за реда на облагане на тази дейност идокументирането на приходите и разходите.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ, обн. ДВ, бр.117/1997г., посл. изм. ДВ, бр. 70/2008г.), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.43 от 29.04.2008г.), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 69 от 05.08.2008г.) и Наредба № -18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ. бр. 106 от 27.12.2006 г., посл. изм. ДВ. бр. 79/2007 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.61з от ЗМДТ физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва патентни дейности, посочени в Приложение № 4, се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности при условие, че:
1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв. и
2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
Видно от визираните в цитираното приложение патентни дейности не е посочена дейността разносна търговия. В т.3 от приложението се съдържа дейността търговия на дребно, извършвана в обект до 100 кв.м. търговска площ съобразно нетната площ на обекта. А по смисъла на т.24 от §1 на ДР на ЗМДТ „обект” за целите на облагането с патентен данък е всяко място, помещение и /или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейността.
Следователно осъществяването на дейност „разносна търговия” не попада в обхвата на патентните дейности. В този случай на основание чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанската дейност като едноличен търговец ще бъде формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба.
Извършените от едноличния търговец стопански операции трябва да бъдат документирани с първични счетоводни документи, отговарящи на изискванията на чл. 7, ал. 1и ал. 2 от Закона за счетоводството. Освен това следва да имате предвид, че съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Липсата на документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО е основание за непризнаването на разходи и коригиране на счетоводния финансов резултат в увеличение на основание чл. 26, т. 2 от посочения закон.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят с длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
В чл. 118. ал. 2 от ЗДДС е дадена легална дефиниция на фискалната касова бележка (фискалният бон), съгласно която „Фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.
Видно от изложената фактическа обстановка, извършваната от Вас дейност е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ дефиниция за “разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 на МФ при разносна търговия, фискалната бележка се издава предварително и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при заплащането на цената на стоките.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането е по банков път.
‘