3_1644/19.05.2012г.
ЗДДС, чл.21, ал.4, т.1
ЗКПО, чл.18 и чл.22
Относно: данъчно третиране на доставка на посредническа услуга съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Според изложеното в запитването с посредничеството на дружеството е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на койтокупуваче руски гражданин. Допълнително е уточнено в телефонен разговор, че имотът се намира в България и дружеството посредничи на купувача по сделката. Във връзка с подписване на окончателен договор под формата на нотариален акт управителят на дружеството като физическо лице е пълномощник на купувача.Сумата по договора ще сеполучи по банков път и съответно по същия ред ще бъде преведена на продавача.
В тази връзка се поставя въпроса какъв вид сметка да се открие и кой да бъде титуляр на същата – физическото лице или дружеството? Лицето счита, че е недопустимо преводът да бъде осъществен по сметка на дружеството, тъй като същият не е възнаграждение за него, като се иска изразяване на компетентен отговор с цел законосъобразно извършване на сделката и всички разплащания по нея.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ,бр.99 от 16.12.2011г.), Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн.ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ бр.16 от 24.02.2012г.) и ЗКПО (обн.ДВ, бр.105 от 22.12.2006г., посл. изм.ДВ бр.99 от 16.12.2011г.) изразяваме следното становище:
По отношение на поставения въпрос относно това каква сметка е необходимо да сеоткрие уведомяваме, че органите на Националната агенция за приходите в изпълнение на правомощията си, разписанив чл.3 от Закона за Националната агенция за приходите изготвят и предоставят отговори на постъпили писмени запитвания от задължени лица, касаещи прилагането на данъчното и осигурителното законодателство. Взаимоотношенията с банковите институции не са предмет на разясняване от органите на НАП.
Във връзка с данъчното третиране на посредническата услуга е необходимо да се има предвид следното:
По приложението на ЗДДС:
Отизложената фактическа обстановка става ясно, че дружеството действа от чуждо име и за чужда сметка във връзка с покупка на недвижим имот.
По смисъла на чл.8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. На основание чл.9 от закона доставка на услуга е всяко извършване на услуга. От гледна точка на ЗДДС, когато лицето действа от чуждо име и за чужда сметка, са налице две доставки:
– между доверителя и третото лице;
– доставка на услуга между комисионера и доверителя.
В настоящия случай дружеството осъществява посредническа дейност във връзка с доставка на стока – недвижим имот. На основание чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при предоставяне на права за ползване, на експертни услуги или услуги от посредници. Следователно, с оглед местонахождението на имота мястото на изпълнение на доставката е на територията страната. Същата не е сред изрично посочените като освободени доставки в глава четвърта от ЗДДС и следователно е облагаема по смисъла на чл.12 от закона. Дружеството следва да начисли ДДС за получената комисионна.
За начисляването на данъка е необходимо да се определи кога настъпва изискуемостта на данъка, която е обвързана с датата на възникване на данъчното събитие съобразно правилата по чл.25 от ЗДДС. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли съгласно чл. 25, ал. 5, т. 1 от закона. Общото правило на чл.25, ал.2 от закона гласи, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.На основание чл.12, ал.1 от ППЗДДС, с изключение на случаите по чл.25, ал.3,4 и 5 от закона, услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Необходимо е да се има предвид и разпоредбата на чл.25, ал.7 от ЗДДС, съгласно която когато преди да е възникнало данъчно събитиепо ал.2, 3 и 4 се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуемпри получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В този случай се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
По приложението на ЗКПО:
Корпоративният данък се определя на основата на данъчния финансов резултат, определен по реда на чл.18 и чл.22 от ЗКПО, след преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда, определен в същия закон. Формирането на счетоводния резултат се извършва като се спазват разпоредбите на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти. Счетоводен стандарт 18 „Приходи” определя счетоводното третиране на приходите, получени от определени видове сделки, в т.ч. извършването на услуги.
В т.7.1 и т.7.2 от СС 18 “Приходи” е посочено, че приходът, свързан със сделка за извършване на услуги, се признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на съставянето на счетоводния баланс, при условие че резултатът от сделката може да се оцени надеждно.
Резултатът от сделката за извършване на услуги се оценява надеждно, когато са изпълнени едновременно следните условия:
а) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;
б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката;
в) етапът на завършеност на сделката за извършване на услуги към датата на съставянето на счетоводния баланс може надеждно да се определи;
г) разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката могат надеждно да бъдат измерени.
Следователно към момента, към който са налице посочените условия трябва да се признае договореното възнаграждение във връзка с посредническата услуга за счетоводен приход.
Законосъобразното отразяване на приходите в счетоводството на дружеството има отношение към правилното определяне на размера на данъчния финансов резултат, респективно на корпоративния данък.
‘