Относно: Данъчно третиране на доставка на софтуер по реда на ЗДДС.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” ……….. към ЦУ на НАП и заведено с вх. № ………………., Ви уведомявамe следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството е закупило специализиран софтуер от Китай през Интернет, за който е получил инвойс.
Зададени са следните въпроси:
1. Как трябва да се осчетоводи закупения специализиран софтуер?
2. Трябва ли да се издаде протокол по реда на ЗДДС или същият следва да се третира като внос?
Предвид неизяснената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище:
Първи въпрос: Въпроса, относно счетоводното отразяване на закупен софтуер не е от компетентността на НАП. Ето защо, същият е препратен до Дирекция „Данъчна политика” къмза изразяване на становище по компетентност.
Втори въпрос: В §1, т. 25 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е дадено определение на понятието стандартен софтуер, съгласно което “стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. Предвид това, при предоставянето на стандартен софтуер, ще е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.
От друга страна, доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път е дефинирано като „ услуги, извършвани по електронен път” /§ 1,т. 14, б.”б” от ДР на ЗДДС/.
От запитването може да се направи извода, че закупеният от Вас софтуер е специализиран.
Предвид това, че предоставяният софтуер не е стандартен по смисъла на ЗДДС ще е налице доставка на услуга от лице, което е установено извън територията па Общността с получател по доставката – българското дружество.
В чл. 21, ал. 3 от ЗДДС е определено мястото на изпълнение при доставка на услуга и това е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
1. получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът;
2. доставяните услуги попадат сред изброените в тази точка.
От изложеното следва, че при доставки на услуги по чл. 21, ал. 3, т. 2, б.“а“ и „к” от ЗДДС от трета страна /Китай/, в полза на българско данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е на територията на Република България.
При тези обстоятелства, съгласно чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 3 от закона, когато получателят е данъчно задължено лице, т.е. от Вас.
Според чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем е длъжно да го начисли като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред. Съгласно чл.117, ал.1 от ЗДДС регистрираното лице – получател по доставката издава задължително протокол.
‘