3_2302/19.08.2013г.
ЗДДС, чл.21, ал.1
ЗДДС, чл.21, ал.2
ЗДДС, чл.26,
ЗДДС, чл.96
Относно: данъчно третиранена доставка на услуга съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, предстоисключване на договор с фирма от Чехия за доставка на услуга ( въвъждане на дани в базата данни на чешката фирма), която не е регистрирана зацелите на ДДС в Чехия. Дружество е регистрирано на основание чл.97а от ЗДДС. Предвид изложеното се поставя въпроса в издадената фактура за доставката към чешката фирмаследва ли да се начисли ДДС или не?
Също така се посочва, че предстои да се сключи договор с фирма от Великобритания, която извършва дейност, свързана с възстановяване на данък общ доход на лица, работили в чужбина, като подготвя необходимите данъчни декларации, изпраща ги до данъчните офиси и след това получава сумите от възстановените данъци на неин адрес като поименни чекове.Дружество ще сключи договор за инкасиране на тези поименни чекове (допълнително е представен проекто-договор с фирмата от Великобритания). Съгласно този договор след като се получи сумата от инкасираните чекове ще се преведе комисионната за услугата на великобританската фирма – възложител, а разликата след удържане на тази комисионна ще се преведе на съответните клиенти. За услугата по преводите и инкасирането на чековете дружеството ще получава възнаграждение в размер на 20 евро за всеки клиент. Във връзка с изложеното се поставя въпроса дали сумите, които постъпват по банковата сметка на дружеството и реално не са неговиприходи (комисионната на британската фирма и сумата за клиента) ще участват в оборота на дружеството или в оборота следва да участва само сумата, определена като възнаграждение по договора?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите наЗДДС(обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.30 от 26.03.2013г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн.ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 20 от 28.02.2013г.) изразяваме следното становище:
І. По отношение на предоставяната от дружеството услуга, получател по която е фирма от Чехия
За режима на данъчното облагане по ЗДДС на доставките на услуги от значение е мястото на изпълнение на услугата, което от своя страна се определя от предмета на предоставяната услуга, от статута (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и местоустановяването на получателя на услугата или от мястото, където се намира обектът на получателя, за който услугата се предоставя.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата начл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В конкретния случай, доколкото извършваната от дружеството услуга с предмет въвеждане на даннине попада в изключенията, изрично посочени в чл. 21, ал. 4 и чл. 23, ал. 1 от ЗДДС, за определяне мястото на изпълнение на същата е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, според която същото е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, или ако тази услуга се предоставя на постоянен обект – мястото, където се намира този обект.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламента/, който влиза в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради дружествотоследва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които същият следва да предостави на доставчика. Тези документи са различни в зависимост от това къде е установен получателят- в Общността или извън нея.
Когато получателят на дадена услуга е установен в държава членка на Общността, по силата на чл. 18, пар.1 от регламента доставчикът й може да приеме, че получателят има статут на данъчно задължено лице, ако е налице една от следните две хипотези:
– получателят на услугата му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и валидността на този номер и на свързаните с него име и адрес са потвърдени в съответствие с чл. 31 отРегламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС. Потвърждението се получава по електронен път, чрез интернет – страницата на Европейската комисия, достъп до която има и през интернет – страницата на НАП; или
– получателят все още няма идентификационен номер по ДДС, но уведоми доставчика, че е подал заявление за получаването на такъв. В този случай доставчикът е длъжен да се сдобие с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС. Длъжен е също да извърши проверка в разумна степен за точността на предоставената му информация. Според регламента проверката се прави с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките за установяване на самоличността и на плащанията.
По силата на чл.18, пар.2 от регламентаосвен ако не разполага с информация за противното доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
В изпълнение на изискванията на разпоредбите на чл.18, пар.1 и пар.2 от Регламента, ако дружеството като доставчик науслуга с предмет въвеждане на данни определи, че получателят има статут на данъчно незадължено лице, следва да се приложи разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДДС. В този случай мястото на изпълнение на доставката ще е на територията на страната. На основание чл.113, ал.9 от ЗДДС като регистрирано лице по чл.97а, ал.2 от същия закон дружеството не следва да начислява ДДС в издаваната фактура към получателя на услугата. Същата не следва да се включва в дневника за продажби на основание чл.113, ал.2 от ППЗДДС. В този случай тази доставка ще участва при формирането на оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС.
С оглед пълнота на изложението следва да се има предвид, че лицата, регистрирани на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, нямат право да посочват данък в издаваните от тях фактури, както и нямат право на данъчен кредит. В същото време това, че дадено лице е регистрирано по чл. 97а от закона, не отменя неговото задължение да се регистрира по общия ред (чл. 96, 97 и 99 от ЗДДС) или по свой избор (чл. 100, ал. 1, 2 и 3 от закона), ако възникнат съответните основания за такава регистрация. В тези случаи лицето следва да се регистрира съответно по реда и в сроковете за задължителната регистрация или за регистрацията по избор.
В изпълнение на изискванията на разпоредбата на чл.18, пар.1 и пар.2 от Регламента, ако се определи, че получателят по доставката има статут на данъчно задължено лице, приложение ще намери разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. В този случай мястото на изпълнение на доставката ще е извън територията на страната и на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС няма да възникне задължение за начисляване на данък. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от ЗДДС, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „обратно начисляване”, както и основанието за това. С оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 6 от ППЗДДС за доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя. В случая това е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
ІІ. По отношение на доставката на услуга, получател по която е фирма от Великобритания
Разпоредбата на чл.96 от ЗДДС изрично определя начина на формиране и определяне на облагаемия оборот от данъчно задължените лица. По силата на цитираната норма облагаемият оборот представлява сума от данъчните основи на конкретнo посочените в същата доставки, извършени от лицата, включително и получените авансови плащания по тях. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че облагаемите доставки са посочени в чл.12 от ЗДДС.
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Третирането на приходите е регламентирано в Счетоводен стандарт 18 „Приходи”, който определя счетоводното третиране на приходите, получени от определени видове сделки, в т.ч. извършването на услуги.
В т.7.1 и т.7.2 от СС 18 „“Приходи” е посочено, че приходът, свързан със сделка за извършване на услуги, се признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на съставянето на счетоводния баланс, при условие че резултатът от сделката може да се оцени надеждно.
Резултатът от сделката за извършване на услуги се оценява надеждно, когато са изпълнени едновременно следните условия:
а) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;
б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката;
в) етапът на завършеност на сделката за извършване на услуги към датата на съставянето на счетоводния баланс може надеждно да се определи;
г) разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката могат надеждно да бъдат измерени.
Следователно към момента, към който са налице посочените условия,трябва да се признае договореното възнаграждение във връзка с услугата за счетоводен приход и съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.12, ал.1 от ППЗДДС възниква данъчно събитие.
В случая от описаната в запитването фактическа обстановка и представения проекто-договор става ясно, че дружеството като доставчик на услуга ще получи договорено възнаграждение във фиксиран размер на 20 евро за всеки клиент при точно изпълнение на услугата, предмет на договора във връзка с обработката на данни и инкасирането на поименни чекове с възложител фирмата от Великбритания. Следователно това възнаграждение представлява данъчна основа по чл.26 от закона, като преценката дали следва да участва при формирането на облагаемия оборот за регистрация следва да се направи като се има предвид данъчния режим на доставката.
Предвид гореизложеното се налага изводът, че сумата, която постъпва по банковата сметка на дружеството след инкасиране на чековете и впоследствие се разпределя, не представлява възнаграждение за извършена от дружеството доставка науслуга, респективно не следва да участва при формиране на оборота за регистрация на същото.
Настоящото становище е изложено съобразно представената в запитването фактическа обстановка. Конкретна преценка относно третирането на доставките може да бъде извършена от орган по приходите в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,съобразявайки всички относими факти и обстоятелства