3_5015/11.11.2009 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2, т. 3, б. “в“;
ЗДДС, чл. 24, ал. 3;
ППЗДДС, чл. 8;
ППЗДДС, чл. 79, ал. 2, т. 3
Относно: данъчно третиране на доставка на услуга съгласно разпоредбите на ЗДДС
Според изложеното в запитването, дружеството е регистрирано по ЗДДС лице и извършва стопанска дейност на територията на страната. За в бъдеще ще извършва услуга на дружество, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка на ЕС. Услугата се състои в обработка на материали – полипропилен, полиетилен и РВТ и влагането на същите в изработването на четки за почистване на улици. Материалите са закупени със средства на получателя на услугата като същият разполага с необходимите документи за собственост. Предоставените материали се влагат по разходна норма, определена също от получателя на услугата. „А” ЕООД притежава машини и матрица, с които след обработка на материалите се получава готовото изделие. За сметка на дружеството е и вложеният труд по обслужване на машините и производството.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. Услугата има ли характер на доставка „работа върху движима вещ” и ако „не”, какво е данъчното третиране на извършената от дружеството услуга?
2. Възниква ли основание за неначисляване на данък и какво е то съгласно ЗДДС?
В запитването не е изложена изчерпателно фактическата обстановка, поради което с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 74 от 15 септември 2009 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 4 от 16 януари 2009 г./ изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки. Следователно съществен елемент на облагане на доставките на услуги е мястото на изпълнение на тези доставки.
Общите принципи при определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга са уредени в чл. 21 от ЗДДС и са обвързани с мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – с мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
Същевременно изключенията от основното правило по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани в чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
На основание чл. 5 от ЗДДС стока е всяка движима и недвижима вещ. В § 1, т. 43 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятието, “работа по стоки“ и това е обработката, преработката или поправката на стоки.
Услугата, която се предоставя от гледна точка на ЗДДС може да се третира като услуга по оценка, експертиза или работа по движима вещ.
Основният принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 21, ал. 2, т. 3, б. “в“ от ЗДДС е, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, свързана с оценка, експертиза или работа по движима вещ, е мястото, където фактически се извършва услугата. Според изложеното в запитването мястото на изпълнение на услугата по изработването на четки е на територията на РБългария. На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС същата е облагаема.
С оглед на това, че получател на услугата е дружество, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка на ЕС, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от закона. Съгласно цитираната норма мястото на изпълнение при доставка на услуга по оценка, експертиза или работа върху движими вещи е на територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата, когато са налице едновременно следните условия:
1. получател по доставката е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава
членка, различна от държавата членка,където фактические извършена оценката,
експертизата или работата;
2. след приключване на оценката, експертизата или работата стоките са изпратени
или транспортирани извън територията на държавата членка, където фактически е
извършена оценката, експертизата или работата.
В случай, че за услугата, която ще предоставя дружеството по изработването на четки са изпълнени изискванията на горепосочената норма, то мястото на изпълнение на доставката на услуга ще бъде територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя.
В чл. 8, ал. 5 от ППЗДДС е предвидена хипотеза, при която ако доставчикът на услугата по чл. 24, ал. 3 от ЗДДС не се снабди с документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 24, ал. 3. т. 2 от ЗДДС (че стоките са напуснали територията на страната) до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие за доставката, и услугата фактически е извършена на територията на страната, се счита, че доставката е с място на изпълнение на територията на страната.
Документите, с които доставчикът следва да разполага са следните:
а.фактура за доставката;
б. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната извън територията й, като:
– транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено
от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени извън територия на страната – в случаите, когато транспортът е извършен от доставчика, или е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице, или
– писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са напуснали територията на страната – когато транспортът е извършен от получателя.
Ако доставчикът на услугата не се снабди с горепосочените документите до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие за доставката, се счита, че доставката е с място на изпълнение на територията на страната и данъкът за нея става изискуем на последния ден от данъчния период, следващ данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката. Данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Протоколът се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие за доставката.
Когато впоследствие доставчикът се снабди с документите, посочени по-горе, той коригира резултата от начисляването чрез анулиране на протокола. За анулирането не се издава нов протокол. Това анулиране се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ППЗДДС фактура/известие се издава и в случаите на извършена доставка с място на изпълнение извън територията на страната в рамките на икономическата дейност на лицето, като във фактурата не се начислява данък. На основание чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППДДС във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва съответната разпоредба от закона или правилника, съответно “чл. 24, ал. 3 от ЗДДС“ или “чл. 8, ал.2 от ПП3ДДС“, “чл. 55 от Директива 2006/112/ЕО“, “чл. 28б (Е) от Директива. 77/988/ЕЕС“, “ишлеме“, “доставка с място на изпълнение извън територията на страната“, “доставка с място на изпълнение на територията на друга държава членка“ или друг запис, който да дава индиция за основанието за неначисляване на данъка на територията на страната.
На основание чл. 123, ал. 3 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице води регистър на стоките, транспортирани до него от друга държава членка от лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, във връзка с предоставянето на услуги по оценки или работа по движими вещи.
Регистърът на стоките трябва да осигурява следната информация:
1. вид на получените стоки;
2. цел на получаване на стоките;
3. количество на получените стоки;
4. държава членка, от която са получени стоките;
5. дата на получаване на стоките.
Уведомяваме, че относно данъчно третиране по ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) на доставките с предмет оценка, експертиза или работа върху движими вещи е изразено становище на Изпълнителния директор на НАП с писмо Изх. № 91-00-276 от 11.09.2008 г., публикувано в сайта на НАП – www.nap.bg.