данъчно третиране на доставката на медицински консуматив съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност

3_1169/15.04.2010г.
ЗДДС, чл.13, ал.1
ЗДДС, чл.26
ЗДДС, чл.117
Относно: данъчно третиране на доставката на медицински консуматив съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност
Според изложеното в запитването в лечебно заведение е доставен медицински консуматив от регистрирано за целите на ДДС лице в Словения. За доставката е издадена фактура, в която е посочена данъчна основа и данък. Предвид изложеното се поставя въпроса следва ли да се изготви протокол и върху коя сума следва да се начисли данък върху добавената стойност?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.95 от 01.12.2009 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр.6 от 22.01.2010 г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 2, т. 2 от ЗДДС обект на облагане с данък е всяко възмездно вътреобщностно придобиване /ВОП/ с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация.
Съгласно общата хипотеза на чл.13, ал.1 от закона вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите наДДС в друга държава членка.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение на ВОПе на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.
При наличие на доказателства за осъществено ВОП, съгласно чл. 117, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 84 от ЗДДС, придобиващият е задължен да начисли данъка с протокол, който се издава в срок от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
На основание чл.63, ал.3 от закона за вътреобщностните придобивания данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие.
Изключение от това правило е регламентирано в разпоредбата чл. 63, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която данъкът е изискуем на датата на издаване на фактурата. Тази разпоредба е приложима, когато за доставката е издадена фактура след датата на данъчното събитие, но преди 15-тия ден от месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.
Когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката (пълно или частично) преди датата на възникване на данъчното събитие, същата не е основание за изискуемост на данъка. В този случай данъкът върху добавената стойност става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за вътреобщностното придобиване.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗДДС данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл.26 от същия закон.
В случай, че при ВОП е начислен ДДС от доставчика, за данъчна основа на ВОП следва да се приеме цялата сума, документирана от доставчика (сборът от данъчната основа и начисления му данък). Това е така, тъй като съгласно чл. 64, ал. 1 във връзка счл. 26 от ЗДДС, данъчната основа на ВОП се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика от получателя във връзка с доставката без данъка по този закон. Поради това, че начислената като ДДС сума не е данък “по този закон“, то същата следва да се включи в данъчната основа на ВОП. В случай, че в последствие сумата за данъка се възстанови от доставчика на получателя като недължимо платена, следва да се извърши корекция, като се издаде протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, въз основа на издаден от доставчика коректен документ (кредитно известие или анулирана погрешната и издадена нова фактура).
Необходимо е да се има предвид, че съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за счетоводството счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции. Също така, при поискване от орган но приходите, субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Във връзка с правната регламентация на ВОП Изпълнителният директор наНАП е изразил становище с писмо Изх. № 91-00-241 от 04.06.2009 г., което може да се намери на интернет страницата на НАП – www.nap.bg.

Оценете статията

Вашият коментар