ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка по ЗДДС и ЗКПО
Съгласно изложената фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество произвежда и монтира детайли за части за токопрекъсвачи. Ваш клиент, който е данъчно задължено лице в друга държава членка – Италия, иска да доставяте в неговия склад части за неговото производство, като същите ще остават собственост на българското дружество докато клиентът Ви ги изтегли от склада, за да ги вложи в производството си. По желание на клиента Ви, в края на всеки месец ще фактурирате само тези количества от частите, които са изтеглени от склада и са вложени в производството.
Представляваното от Вас дружество няма регистрация за целите на ДДС в Италия, поради което това движение на стоките, посочвате, че третирате като възмездна доставка по смисъла на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС и във връзка с разпоредбата на чл.17, ал.2 от същия закон, същата я считате за облагаема с място на изпълнение на територията на Република България с приложима ставка на данъка – двадесет на сто. Посочвате, че това не е приемлив вариант за представляваното от Вас юридическо лице.
По повод на гореизложената фактическа обстановка, сте поставили следните въпроси:
1. Има ли друга алтернатива за „Б“ ООД, освен да се регистрира за целите на ДДС във въпросната държава членка?
2. Къде ще се облагат с корпоративен данък печалбите от реализираната продукция с италианския ДДС номер?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно нормата на чл.6, ал.3, т.3 от Закона за данък върху добавената стойност, за възмездна доставка на стока за целите на същия се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС.
Във връзка с изложеното по-горе, считам, че транспортирането на стоките от българското дружество – доставчик към склада на италианското данъчно задължено лице на територията на другата държава членка, представлява възмездна доставка на стоки. На основание чл.17, ал.2 от материалния закон, мястото на изпълнение на тази доставка, която се превозва или изпраща от българското дружество е местонахождението на стоката към момента, в който същата се изпраща или започва превозът й към клиента, установен в Италия. Ето защо, доставката следва да се третира като облагаема по смисъла на чл.12, ал.1 от закона, и данъкът за същата е изискуем от доставчика на основание чл.25, ал.6, т.1 от същия нормативен акт. На основание чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС същият следва да издаде протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, и във връзка с чл.124, ал.2 от същия закон, протоколът следва да бъде отразен в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден.
В случай, че представляваното от Вас дружество се регистрира за целите на ДДС в държавата членка, където транспортира въпросните части в склада на клиента, изпращането на същите към територията на тази държава ще се счита за доставка по смисъла на чл.7, ал.4 от материалния закон, а именно, за вътреобщностна доставка на стоки.
По отношение на това дали дружеството трябва или може да се регистрира за целите на ДДС в Италия, обръщам внимание, че следва да се запознаете със законодателството на съответната държава членка.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
Когато българско дружество извършва изцяло или частично дейността си в друга държава се счита, че има място на стопанска дейност. При преценката относно формирането на МСД следва да се вземе под внимание характеристиката, направена в чл. 4 от Спогодбата между Народна република България и Република Италия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото. Там е посочено кога едно предприятие има МСД и са изброени изключенията от общото правило.
Доколкото към запитването не са изяснени детайли относно извършването на дейността, какви документи ще се издават, ще има ли представител на българското дружество в склада на италианското предприятие, с каква продължителност ще се извършвадейността и други не може да се определи дали българското дружество ще има МСД в Италия.
Компетентността на Националната агенция за приходите /НАП/ е да преценява дали чуждестранни юридически лица имат място на стопанска дейност в България, а не относно наличието на място на стопанска дейност в чужбина по отношение на български предприятия.
Във връзка с правилната преценка относно формирането на място на стопанска дейност, може да помогне консултация/запитване до данъчната администрация на съответната чужда държава. Следва да се изясни дали дейността на дружеството ще се извършва продължително в чуждата държава и дали складирането на стоки в чужд склад при възприетия начин на организация за продажба на частите попада или не попада в изключенията предвидени от спогодбата. При анализа и преценката дали ще се формира МСД в Италия, българското дружество следва да вземе под внимание: кой издава и къде се оформят фактурите за продажба; транспортни документи според вида транспорт, доказващи, че именно тази стока се превозва от България за склад в Италия; вътрешно фирмени документи като складови разписки, протоколи и др. за постъпване на стоката в склада и последващото й предаване и прехвърляне на собственост в зависимост от вложените количества от италианското дружество и други.
В случай, че е налице хипотезата за формиране на място на стопанска дейност чрез чужд /не собствен/ склад в Италия, то е приложима разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО – лицето има право да приложи метода за освобождаване, който е определен със спогодбата между двете държави.
При условие, че по силата на спогодбата българското дружество ще формира МСД, то ще облага с данък финансовият си резултат, формиран в Италия. Приходите и разходите отчетени в Италия от МСД са част от общите приходи и разходи на дружеството в България и следва да участват в определянето на общия счетоводен и данъчен резултат за 2017 г. Предвиденият метод за освобождаване от двойно данъчно облагане в спогодбата е освобождаване с прогресия. Освобождаването от двойно данъчно облагане се реализира чрез попълване на Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. При прилагането на този метод на основание чл. 92, ал. 6 от ЗКПО не се изискват доказателства от чуждата данъчна администрация за размера на внесените в чужбина данъци.
Когато не е налице място на стопанска дейност на българското дружество в Италия, в България ще се облага цялата печалба по общия ред на ЗКПО, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от закона.
При необходимост от тълкуването на конкретни текстове от спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане може да се обърнете към компетентната дирекция СИДДО към ЦУ на НАП, София.
‘