ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставки, свързани с предлагане на туристически пакети;
Съгласно визираната фактическа обстановка в горепосоченото запитване, управляваното от Вас юридическо лице е в подготовка за регистрация за туроператорска и дейност като туристически агент само по електронен път, съгласно изисквания на Закона за туризма. Като част от дейността като туроператор, имате предварителна договорка със собственик на туристически обект в Италия – къща за гости (която е регистрирана в общината и пред данъчните власти в Италия), който е физическо лице, без регистрация по ДДС в Италия. Изкупувате настаняването за цялата база от него (на 100% заетост) за целия зимен сезон, за пет месеца, като сумите за нощувките ще се плащат месец за месец. На базата на това настаняване формирате туристически пакети за български и чужди туристи, които продавате директно или чрез други туроператори или туристически агенти. Като гаранция за предварителния договор, италианската страна изисква капаро в размер на 20% от цялата сума, за което ще издаде квитанция след получаване на банковия превод.
Въпросите, които поставяте са следните:
1. Необходимо ли е да се регистрирате по ЗДДС, дори и да нямате все още оборот зарегистрация, само поради факта, че работите с данъчно задължено лице от друга държава – членка?
2. В случай, че подлежите на задължителна регистрация по ЗДДС, кога следва да се регистрирате – преди банковия превод на капарото или е възможно и на по – късен етап?
3. Тъй като собственикът на къщата за гости в Италия няма регистрация по ДДС, трябва ли да се самооблагате при закупуване на настаняването от него?
4. При осъществяване на продажби на туристически пакети на клиенти – както физически, така и юридически лица, в случай, че се регистрирате по ДДС, следва ли да начислявате ДДС във фактурите към съответните клиенти?
5. Тъй като се регистрирате като туроператор и туристически агент, който ще работи само по електронен път, според всички изисквания на ЗТ, и съответно няма да работите с плащания в брой, а само по банков път, задължени ли сте да работите с касов апарат?
Във връзка с поставените от Вас въпроси в запитването, и така описаната фактическа обстановка в същото, изразяваме следното принципно становище.
По Първи въпрос:
На основание чл.95 от материалния закон, на регистрация подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 от същия. Съгласно алинея 2 на същата правна норма, на регистрация по същия този закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 от същия нормативен акт, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.
Регистрацията по ЗДДС може да бъде задължителна и по избор.
Основанията за задължителна регистрация са следните.
При достигнат облагаем оборот в размер на 50 хил. лева за период не по – дълъг от предходните дванадесет последователни месеца преди текущия, всяко данъчно задължено лице е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот да подаде заявление за регистрация по Закона. Облагаемият оборот се формира по реда на чл.96, ал.2 от ЗДДС.
На задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност подлежат и данъчно задължените лица по смисъла на чл.3, ал.1,5 и 6 от същия нормативен акт, които получават услуги с място на изпълнение на територията на
страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 от същия закон.
На регистрация подлежи и всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6, което е установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава – членка.
В случай, че за съответното данъчно задължено лице не възникне задължение за регистрация по ЗДДС, законодателят е предвидил възможност за регистрация по избор на основание разпоредбите на чл.100 от същия.
С оглед на гореизложеното, обръщаме внимание, че материалният закон не регламентира конкретно задължение за регистрация на данъчно задължените лица само поради причината, че същите осъществяват доставки с контрагенти – данъчно задължени лица от други държави – членки.
По Втори въпрос:
В поставения от Вас въпрос визирате евентуално наличие на задължение за регистрация по материалния закон на представляваното от Вас лице, като получател по доставка на услуга от физическото лице – собственик на къщата за гости в Италия.
С оглед на предвидените от материалния закон основания за задължителна регистрация по същия, следва да определим дали в конкретната хипотеза на такава доставка за представляваното от Вас лице възниква задължение за регистрация, и при евентуално наличие на такова, в последствие да определим сроковете същата да се извърши.
Според фактическата обстановка в запитването, българското юридическо лице, съгласно договор, ще изкупи настаняването в обект – къща за гости, собственост на физическо лице на територията на Италия, за целия зимен туристически сезон, като сумите за нощувките ще се плащат всеки месец за месец. Като гаранция за предварителния договор, италианската страна изисква капаро 20% от цялата дължима сума, за което ще издаде квитанция след получаване на банковия превод.
В случая, считаме, че представляваното от Вас българско юридическо лице, е получател по доставка по предоставяне за ползване на недвижим имот с предоставяне на правото да го отдава на хотелски начала на трети лица. Поради което, считаме, че е на лице доставка на услуга по отдаване под наем на недвижим имот. Съгласно чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката на услуга по отдаване под наем е мястото, където се намира съответния недвижим имот. Посочили сте в горецитираното запитване, че това е обект – къща за гости, находяща се на територията на Италия. Следователно, мястото на изпълнение на доставката на услугата за получателя е територията на другата държава – членка, в случая – Италия. В българското законодателство, в сферата на данъка върху добавената стойност не е регламентирано задължение за получател по такава доставка на услуга с място на изпълнение – територията на друга държава – членка, за регистрация по
Закона. С оглед на което, за българското юридическо лице – получател по доставката, не възниква задължение за регистрация по смисъла на материалния закон, за получената от същото лице доставка на услуга, респективно при извършено от него предварително плащане по такава доставка под формата на капаро.
По Трети въпрос:
Предвид фактическа обстановка в запитването, и във връзка с изложеното по – горе в Писмото, считаме, че българското юридическо лице, в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от материалния закон, е получател по доставка на услуга с място на изпълнение, определено по реда на чл.21, ал.1, т.4 от ЗДДС – извън територията на страната. За лицата, получатели по такива доставки, не възниква задължение за самоначисляване на данъка по реда на чл.82, ал.2, т.3 от материалния закон.
По Четвърти въпрос:
По повод на извършваните от представляваното от Вас лице доставки на туристически услуги на клиенти, както физически, така и юридически лица, Ви обръщаме внимание, че има издадено Писмо Изх. № УК-2 от 10.07.2012 г. на Министъра на финансите относно прилагането на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01.01.2012 г. С оглед разясняване на данъчното третиране на визираните от Вас доставки на туристически услуги, приложено Ви изпращаме копие на същото Писмо.
По Пети въпрос:
По смисъла на чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, всяко регистрирано и нерегистрирано по същия закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/ продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
По смисъла на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебин или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
С оглед на гореизложеното, независимо от обстоятелството, че извършвате предлагане на туристически услуги по електронен път, от значение за това дали следва да издавате фискални касови бележки от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, е обстоятелството по какъв начин се извършва плащането за предоставените услуги от представляваното от Вас юридическо лице в/от търговски обект.
Приложение:
1. Ксерокопие на Писмо Изх. № УК-2 от 10.07.2012г. на МФ, относно прилагането на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01.01.2012г.;