1_ИТ-00-86/23.09.2009 г.
ЗДДС -на чл.45
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – …..,Ви уведомяваме следното:
Сочите, че разполагате със следните документи:
1. Нотариален акт за собственост на земята и сградите, където еупомената и площта им.
2. Акт за държавна собственост на имотитеот 1996 г., в който е записано, че две от сградите са построени през 1986 г., а другата сграда е построена през 1988 г.
3. Заповед на областния управител от 1998 г. за деактуване на имотите в ползва на вашето дружество
4. Строителна документация, протоколи и актове обр.16 от 1986 г. за приемане и въвеждане в експлоатация на сградите.
5. По отношение на земята – в счетоводството има данни за балансовата стойност към 01.01.1996 г. в размер на 485,52 лв., след което отчетната стойност на земята е променяна само въз основа на пазарни оценки и ревалоризация. През 1992 г., въз основа на ПМС №179/13.09.1991 г. е извършена пазарна оценка на земята и сгради-те и отчетната им стойност е приведенав съответствие с тази оценка. През 1997 г. е извършена и ревалоризация на активите по съответните коефициенти, утвърдени от НСИ.
В тази връзка са зададени следните въпроси:
1. Достатъчни ли са тези документи, за да не се начисли ДДС при продажбата на сградите на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС ?
2. Необходимо ли е да правим някакви корекции на ползван данъчен кредит при положение, че сградите са заведени в баланса през 1986 г., а след това са правени корекции на отчетните стойности само въз основа на пазарни оценки и ревалоризация?
3. Каква e минималната данъчна основа за начисляване на ДДС при продажбата на земята/УПИ/ във връзка с чл.27, ал.1, т.2 от ЗДДС?
4. Как следва да се определи и документира данъчната основа за начисляване на ДДС върху земята/УПИ/ при положение, че продажната цена предложена от купувача е обща за сградите и зeмята.
По въпрос №1- Определението за „сгради, които не са нови” се извежда по аргумент на противното от определението дадено в §1, т.5 от ДР на ЗДДС. Очевидно законодателят е възприел подход за определяне характеристиките на сградите да става чрез удостоверяване на етап на тяхната завършеност от оторизиран от ЗУТ орган. Има случаи, при които завършването на строежа на сградите се е осъществило като юридически факт на един по – ранен етап от влизането в сила на ЗУТ. В тези случаи с цел определяне характеристиката на една сграда трябва да се изследват всички други документи, от които може да се направи извод дали тя е нова – например това може да е акт за държавна или общинска собственост, от който да е видна датата на въвеждане в експлоатация, разрешения за ползване, издадени по реда на ЗТСУ и Правилника за планово изграждане на населените места. Ако разполагате с такива документи може да се твърди, че са налице доказателствени средства, че сградите не са нови по смисъла на ЗДДС и на основание чл.45, ал.3 от ЗДДС могат да бъдат предмет на освободена доставка.
По въпрос №2 – Когато регистрирано по ЗДДС лице е приспаднало изцяло или частично данъчен кредит за покупка на сграда и при последваща разпоредителна сделка с нея, ако същата е осъществена по реда на чл.45, ал.3 от ЗДДС, т.е. тя бъде извършена като освободена доставка ще е налице основание за приложение на чл.79 от ЗДДС. Ако не е ползван данъчен кредит както при придобиването, така и при последващо преустройство и/или реконструкция на сградата, за данъчно задълженото лице не възниква основание за корекция при продажба на сграда, която не е нова, по смисъла на ЗДДС.
По въпрос №3 – Ако за прилежащия терен към сграда, която не е нова, сте избрали да бъде облагаема доставка във връзка с чл.45, ал.7 от ЗДДС, тогавапродажбата на целия УПИ е предмет на облагаема доставка. Данъчната основа в този случай на доставката не може да бъде по-ниска от данъчната основа на придобиването или себестойността на основание чл.27, ал.1, т.2 от ЗДДС.
По въпрос № 4 – Ако за сградата, която не е нова сте избрали да е предмет на освободена доставка съгласно чл.45, ал.3 от ЗДДС, а за целия УПИ сте приели да е предмет на облагаема доставка тези две доставки са с различен режим и цената по всяка от тях трябва да бъде уговорена между страните. Ако от съответните договори не е ясно каква е цената на отделните доставки, органът по приходите има право да установи цената на всяка от тях с всички допустими доказателствени средства, включително чрез възлагане на експертиза.
В интернет-страницата на НАП – www.nap.bg e публикувано указание писмо изх.№ 91- 00-261 от 04.09.2007 г. на НАП относно: данъчно третиране на доставки, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях по закона за данък върху добавената стойност в сила от 1 януари 2007 г.
‘
Вх.№ 1_ИТ0086 от 23.09.2009 Отг. ОУИ Бургас | 134_09_OZ_1_03