Данъчно третиране на хонорар, получен във връзка координиране на дейността между наемодател и наемател по повод изпълнение на договор за наем

3_855/22.03.2011г.
ЗДДФЛ, чл. 3;
ЗДДФЛ, чл. 44, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 11;
ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 1 и ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 29, т. 3;
ЗДДФЛ,чл. 50, ал. 1;
Относно: Данъчно третиране на хонорар, получен във връзка координиране на дейността между наемодател и наемател по повод изпълнение на договор за наем
Според изложеното в запитването, отдава се под наем сграда, находяща се в
гр. X, която е съсобственост на 10 лица. Съсобствениците са възложили трето лице да координира и ръководи техните дела с наемателя, срещу което му изплащат хонорар. При плащане на наема счетоводителят на наемателя намалява сумата на изплатения наем на собствениците на имота с размера натози хонорар, а вписва като наемодател лицето и вследствие на товатретира хонорара като доход от наем. Получаваният хонорар е под 240 лв. на месец. Във връзка с това лицето счита, че този доход е необлагаем, т.е. за него не трябва да се удържа данък.
Предвид гореизложеното лицето, което координира желае изразяване настановище във връзка с облагане на доходите от получения хонорар по повод изпълнение на договора за наем.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.19 от 8 март 2011г.), изразяваме следното становище:
Нормата на чл. 3 от ЗДДФЛ визира като данъчно задължени по този закон:
1. местните и чуждестранни физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон и
2. местните и чуждестранни лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ физическите лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи. В изпълнение на чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година.
Следователно в тази връзка десетте физически лица, които в качеството им на собственици на недвижимия имот го отдават под наем, са данъчно задължени по реда на ЗДДФЛ за получаваните доходи от наем на недвижимо имущество.
В запитването не е посочено дали наемателят на сградата е предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО или е физическо лице. С оглед на изложеното във фактическата обстановка основателно може да предположим, че наемателят е предприятие или самоосигуряващите се лице. Въпреки това ще разгледаме и двата режима на данъчно облагане на тези доходи.
В случай, че наемателят – платец на дохода, има качеството на предприятие или самоосигуряващо се лице, следва да се има предвид, че считано от 01.01.2011 г. на основание създадената нова ал. 4 на чл. 44 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 от с.з. се умножи по данъчната ставка 10 на сто.
Съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода.
Следователно в настоящия случай образците на документи Сметка за изплатена сума и Служебна бележка следва да се издават поотделно на всяко лице, представляващо наемодател и получател на доход от наем.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица, придобили доходи от наем, когато платецът на доходите е издал сметка за изплатена сума и служебна бележка, могат да не издават документ за получените доходи.
Съгласно новата ал. 11 (допълнение на ал. 10) на чл. 65 от ЗДДФЛ, данъкът по чл. 44, който платецът на дохода е задължен да удържа, се внася до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.
Нормата на чл. 66 от ЗДДФЛ регламентира, че данъкът по чл. 65 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Измененията при авансовото облагане на доходите от наем и задължението за удържане и внасяне на данъка касаят случаите, в които наемателят е фирма – предприятие или самоосигуряващо се лице. Когато наемател е физическо лице няма промяна по отношение на данъчното облагане на доходите от наем, т.е. получателят на наема е задължен да внася авансово данъка в изпълнение на чл. 44, ал. 1 от ЗДДФЛ. Нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че данъкът се внася от лицето, придобило дохода, до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Съгласно ал. 2 на чл. 67 от ЗДДФЛ не се внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.
Предвид гореизложената нормативна уредба и предвид обстоятелството, че лицето не е наемодател, следва, че погрешно наемателят третира получения от същото хонорар като доход от наем по реда на ЗДДФЛ. Получените доходи от хонорари касаят правоотношения между лицето и наемодателите и нямат връзка от гледна точка на данъчното законодателство с правоотношенията между наемодателите и наемателя. С оглед на това намаляването на дохода от наем на наемодателите с размера на хонорара, който следва да се получи, удържането на авансов данък и вписването на лицето като собственик на недвижимия имот на издаваните служебни бележки и сметки за изплатени суми от наемателя е неправилно.
В запитването е посочено, че доходът от хонорар, който се получава е под 240 лв., като същия се счита за необлагаем. Във връзка с това следва да се има предвид, че до 31.12.2007г. отмененият ЗОДФЛ и новият ЗДДФЛ (от 01.01.2007г.) регламентираха необлагаем минимум на дохода, като за 2007г. същият беше 240 лв. на месец. С ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г. тези необлагаеми минимални размери бяха премахнати, като същевременно се въведе единна ставка за облагане на доходите (10 на сто) без значение от размера им. Не се облагат само получените доходи изчерпателно изброени в нормата на чл. 13 от ЗДДФЛ.Предвид това, че получените хонорари не могат да се квалифицират като необлагаеми, същите подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ.
В §1, т.30 от ЗДДФЛ е дефинирано, че “извънтрудови правоотношения“ са правоотношенията извън тези по §1, т. 26 (трудови правоотношения), т. 28 (упражняване на занаяти) и т. 29 ( лица упражняващи свободна професия), по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец. В случай, че получаваният хонорар може да се определи като доход отизвънтрудови правоотношения, то тези доходи подлежат на облагане по реда на чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност – на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност, като за доходите от упражняване на свободна професия или от възнаграждения по извънтрудови правоотношения те са в размер на 25 на сто. Следва да се има предвид, че по силата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. На основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, същият се внася от лицето, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
Този доход следва да се декларира чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. На основание чл.54, ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »