1_ИТ1-00-151/22.08.2016 г.
ЗКПО, чл. 12, ал. 5, т. 4
ЗКПО, чл. 13
ЗКПО, чл. 195, ал. 1
ЗДДС, чл. 21, ал. 2
ЗДДС, чл. 68 – чл. 72
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3
ЗДДС, чл. 95, ал. 1 и 2
Относно: Данъчно третиране на изплатени доходи за получени услуги от чуждестранно юридическо лице
Предстои да бъде сключен договор за търговско представителство между „…………“ АД в качеството на възложител и чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Италия – търговски агент. Задълженията на търговския агент са посочени в договор и включват: преговори с клиенти съгласно договорени условия и изпращане на направените поръчи на възложителя; рекламира продажбата на договорените продукти и информира за развитието на бизнеса, за пазарните условия и за състоянието на конкуренцията; проверява за платежоспособността на клиентите и следи за нелоялна конкуренция; подпомага събирането на вземанията от клиентите и участва в търговски панаири и изложения, като разходите са за сметка на възложителя.
За извършените услуги чуждестранно юридическо лице ще издава фактура.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Попадат ли задълженията на агента и изплатеното възнаграждение за тях в обхвата на т.9, §1 от ДР на ЗКПО – „възнаграждения за технически услуги“?
2. Дължи ли се данък по реда на чл.12, ал.5, т.4 от ЗКПО във връзка с чл.195 от същия закон за оказаната услуга от италианското дружество и кой е данъчно задължен?
3. На основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и чл.21, ал.2 от същия за българската фирма възниква ли задължение за самоначисляване на ДДС върху стойността на изплатената комисионна?
4. На основание чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС българското дружество има ли право на приспадане на данъчен кредит, при положение че услугата се използва за целите на извършваните от българската фирма облагаеми доставки?
5. Задължена ли е италианската фирма за услугата, която предоставя на българското дружество, да се регистрира по ЗДДС в България и ако да – при какви условия?
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:
По Закона за корпоративното подоходно облагане:
На основание чл.12, ал.5, т.4 от ЗКПО възнагражденията за технически услуги, представляващи доход, начислен от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице, са от източник в страната.
По силата на чл.195, ал.1 от ЗКПО на облагане с данък при източника, който е окончателен, подлежат доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл.12, ал.5 от същия закон, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.
Понятието „възнаграждения за технически услуги“ е дефинирано в т.9 на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, където е определено, че това са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
В запитването са посочени бъдещи дейности и действия, които следва да бъдат извършвани от агента. При квалифицирането на дохода, както и на характера на извършената услуга е необходимо да се има предвид, че наименованието на един договор и посоченото във фактурата не е определящо, а следва да се търси действителната воля на страните и естеството на извършената услуга.
Следователно, при условие че услугите, предоставени Ви от търговския агент, включват консултиране на едната или двете страни по сделката или маркетингово проучване на пазара /като действия по анализ и изследване на пазара, индентификация на потенциални предприемачи, писмени консултации, становища, препоръки/, то последните попадат в обхвата на §1, т.9 от ДР на ЗКПО и съответно върху изплатеното възнаграждение за тези услуги се дължи данък при източника на основание чл.195, ал.1 от закона.
Съгласно изложеното в запитването Вашето дружество ще сключи договор с търговски агент, регистрирано лице в Италия. В тази връзка обръщаме Ви внимание, че съгласно чл.13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. Процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица е уредена чл.135 и сл. от Данъчно осигурителния процесуален кодекс.
По Закона за данък върху добавената стойност:
Видно от изложената фактическа обстановка, чуждестранно лице извършва посредническа услуга на българско дружество, което се явява получател по тази доставка.
Общият принцип относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид горната разпоредба, както и обстоятелството, че Вие сте данъчно задължено лице, мястото на изпълнение за тази доставка на услуга е на територията на страната.
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6.
В конкретния случай за дружеството, като получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната, от доставчик – фирма от Италия, която не е установена на територията на страната, ще възникне основание да начислите ДДС със ставка в размер 20 % по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС указва, че протокол се издава задължително в случаите по чл.82, ал.2 от регистрираното лице – получател по доставката и на основание чл.124, ал.2 от ЗДДС същият следва да се отрази в дневника за продажбите през данъчния период, в който е издаден.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС. Съгласно чл.69, ал.1, т.3 от същия закон, при условие че Вие ще използвате стоките и услугите за целите на извършваните облагаеми доставки, то ще имате право да приспаднена изискуемия от Вас данък като платец по глава осма.
Относно поставения въпрос за задълженията на италианското дружество за регистрация по ЗДДС следва да имате предвид:
Съгласно чл.95, ал.1 и 2 от Закона за данък върху добавената стойност, на регистрация по реда на същия закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което:
– е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 (чл.95, ал.1), или
– не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя (чл.95, ал.2).
Тъй като италианското дружество не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на услуги, по които данъкът е изискуем от получателя съгласно чл.95, ал.2 от ЗДДС, същото не подлежи на регистрация по този закон.
Обръщаме Ви внимание, че настоящетото становище е принципно и действителните факти и обстоятелства се установяват от органите по приходите в рамките на техните правомощия в хода на производствата по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.