ОТНОСНО: Данъчно третиране на консултантски услуги, извършвани от чуждестранно юридическо лице по реда на ЗДДС и ЗКПО.
Дружеството има сключен договор за консултантски услуги с чуждестранно юридическо лице по отношение на управление на дейността, подобряване на организационната структура, консултация в сферата на дейността и т.н. Услугата се извършва от двамата собственици на чуждестранното лице на територията на страната. Ежемесечно чуждестранното юридическо лице издава фактура за предоставената услуга, която се третира от тях като „износ на услуга”.
Поставени са следните въпроси: Какво е данъчното третиране на консултански услуги по реда Закон за данък добавена стойност /ЗДДС/ иЗакон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Данъчно третиране по ЗДДС
От изложената фактическа обстановка е видно, че сте получател по доставка на консултански услуги.
Основният принцип при определяне на място на изпълнение при доставка на услуга е разписан в чл. 21, ал. 1 от ЗДДС.Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
Изключенията от горепосочения принцип са разписани в чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от закона.
Съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
1. получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът;
2. доставяните услуги са:
…….
в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по преработка на софтуер;б) рекламни услуги;
…….
Предвид гореизложеното, когато услугите са сред изчерпателно изброените в чл. 21, ал. 3, т. 2 от ЗДДСи Вие сте получател по доставката, доставката на услуга е с място на изпълнение там, където е получателя, т.е. България. В този случай данъкът е изискуем от получателя на услугата, когато същият е данъчно задължено лице /чл. 82, ал. 2, т.2 от ЗДДС/ и на основание чл. 117, ал. 1, т.1от закона следва да издадете протокол за самоначисляване на данъка по доставката. По силата на ал. 3 на чл. 117 от ЗДДС протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
За да упражните правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС за доставки, по които сте получател, следва да е изпълнило едно от условията, посочени в чл. 71 от закона. В конкретния случай следва да е изпълнено условието на чл. 71, т. 2 от ЗДДС.
Данъчно третиране по ЗКПО
Понятието “възнаграждения за технически услуги“ е дефинирано в т. 9 на § 1 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО, където е определено, че това са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания. извършени от чуждестранно лице.
На основание чл. 12 ал. 5, т. 4 от ЗКПО възнагражденията за технически услуги, представляващи доход, начислен от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице са от източник в страната.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
Определянето на данъчната основа за облагане с данък при източника е регламентирано в чл.199, ал.1 от ЗКПО и това е брутният размер на дохода, в конкретния случай стойността на консултантската услуга. Данъчната ставка е 10% и е установена в чл. 200, ал.2 от закона. Съгласно чл.195, ал. 5 от ЗКПО авансовите плащания не подлежат на облагане с данък при източника.
На основание чл. 201, ал. 1 от ЗКПО българското юридическо лице платец на дохода, при удържането и внасянето на данъка при източника следва да подаде декларация по образец. Срокът за подаването е до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъка. При неподаване на декларация, неподаването й в срок или при посочване на неверни данни и обстоятелства се прилагат разпоредби на чл. 261 от административно наказателните разпоредби на ЗКПО.
Срокът за внасянето на данъка при източника е определен с чл. 202, ал. 2, т.1 от ЗКПО и е тримесечен, считано от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода, в случай когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която РБългария има влязла в сила Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане /СИДДО/. Данъкът се внася в териториалната дирекция на НАП по място на регистрация на платеца на дохода. На основание чл. 201, ал. 4 от ЗКПО за внесения данък при източника на чуждестранното юридическо лице се издава удостоверение по образец при поискване от негова страна.
От посоченото по-горе е видно, че българското юридическо лице следва да удържи данък при източника върху брутната сума на начисленото възнаграждение за извършената консултантска услуга на основание чл.195, ал.2 от ЗКПО. В тази връзка е необходимо да се има предвид разпоредбата на чл. 203 от закона, че когато данъкът по чл. 195 не е удържан и внесен по съответния ред той се дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица.
Данък при източника не се дължи при условие, че чуждестранното юридическо лице е доказало основания за прилагане на СИДДО преди изтичане на срока за внасяне на данъка. Съгласно чл.135 и следващи от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, СИДДО се прилагат след удостоверяване на основанията за това. За целта, чуждестранното лице или негов пълномощник подава искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Искането и приложените към него документи се подават в Териториална дирекция на НАП по регистрация на платеца на дохода.
Съгласно чл. 142, ал.1 от ДОПК, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 100 000 лв. годишно, обстоятелствата относно прилагане на СИДДО се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане за прилагане на СИДДО не се подава. В случаите по чл.142, ал. 1 от ДОПК, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 100 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137-139 от ДОПК пред ТД на НАП по регистрацията на платеца на дохода.
‘