3_3449/01.12.2014 г.
ЗДДС, чл. 13, ал. 1;
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 64, ал. 1;
ЗДДС, чл. 65, ал. 2, т. 2;
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 1;
ЗДДС, чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 4;
Наредба № H-9/2009 г. на МФ
Относно: данъчно третиране на медицинско оборудване, предмет на вътреобщностно придобиване (ВОП) съгласно изискванията на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването Многопрофилна болница за активно лечение „Д” АД получава за първи път доставка (кабели за дарена медицинска апаратура) от „А”, Белгия. Изпратената фактура е с начислен ДДС 21 %. Считат се, че фактурата не е следвало да съдържа ДДС, като на тяхното запитване в тази връзка белгийският партньор е отговорил, че правилно е начислил ДДС. В част от отговора е посочено, че „не е имало придобиване в рамките на ЕС, тъй като A.H. е предоставил стоките в „А” (= Белгия), а не в България”, поради което са задължени да начислят ДДС в Белгия, както и че това ДДС може да се възстановява, което дружеството би могло да види в интернет на адрес http://ec.europa.eu/taxation_customs/taxation/vat_refunds/index_en.htm, като това е страницата на Европейската комисия. Посочва се, че болницата ще ползва доставката на кабели за освободени сделки. С оглед спазване на срока за начисляване на данък болницата си е начислила ДДС, като се е получило двойно начисляване на данъка.
Предвид горното са поставени следните въпроси:
1.Правилно ли е начислен ДДС във фактурата?
2.Задължено ли е дружеството да си самоначисли ДДС и същият може ли да се възстанови?
При така изложената непълна фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.), Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г.) и Наредба № H-9 от 16 декември 2009 г. на МФ за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз (Наредба № Н-9/2009 г. на МФ, обн. ДВ. бр.101 от 18 декември 2009 г., посл. изм. ДВ. бр.48 от 26 юни 2012 г./ изразяваме следното принципно становище:
От 1 януари 2007г. Република България е държава-членка на Европейския съюз, във връзка с което при закупуването на стоки от регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава-членка не е налице внос на стоки, а е налице вътреобщностно придобиване на стоки. Характерно за ВОП на стоки е, че ДДС се дължи от получателя по доставката, когато вътреобщностното придобиване е облагаемо.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС обект на облагане с ДДС е всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите на чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Видно от текста на разпоредбата, за да е налице ВОП за дадена доставка на стока следва да са налице кумулативно следните условия:
1. Доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки.
3. Възмездност на придобиването.
4. Транспортирането на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка. Стоките трябва задължително да бъдат изпратени и транспортът на същите да започва от територията на друга държава членка и да завършва на територията на страната. Не е от значение в случая дали при транспортирането на тези стоки се преминава и през територията на трети страни. Важното е двете крайни точки да са на териториите на две различни държави членки на ЕС, като отправната точка е територията на друга държава членка.
Доколкото може да се предположи от запитването в случая стоката се транспортира от територията на друга държава членка до територията на страната. Едно от условията за наличието на вътреобщностно придобиване е пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката. В този смисъл е и указание № 91-00-241 от 04.06.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, което може да се намери на сайта на агенцията – www.nap.bg.
Следователно за дружеството ще е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, ако са изпълнени посочените по-горе условия.
Съгласно чл. 65, ал. 2, т. 2 от ЗДДС (в сила от 01.01.2011 г.) освободено от облагане е вътреобщностното придобиване на стоки, чийто внос на територията на страната би бил освободен от данък по реда на чл. 58, с изключение на вноса на стоки по чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС.
Предвид, че кабелите за апаратурата могат да се третират като медицинско оборудване (представляват част от него) следва да се има предвид, че след 01.01.2011 г. закупено от трети страни/територии медицинско оборудване не е освободено от ДДС, дори когато е закупено със средства, предоставени от благотворителни организации, поради което и вътреобщностното придобиване след тази дата не е освободено, а е облагаемо съгласно чл. 63 от ЗДДС, тъй като не попада в освобождаванията, предвидени в разпоредбата на чл. 65, ал. 2, т. 2 от ЗДДС.
Случаите, при които издаването на протокол по чл. 117 от закона е задължително, са посочени в разпоредбата на ал. 1 от същата правна норма. Ако болницата е осъществила ВОП на медицинското оборудване, то издаването на протокол е задължително на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 84 от същия закон.
В случая в данъчната основа за начисляване на ДДС следва да бъде включен данъкът, платен на белгийския доставчик, тъй като съгласно чл. 64, ал. 1 във връзка счл. 26 от ЗДДС, данъчната основа на ВОП се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика от получателя във връзка с доставката без данъка по този закон. Поради това, че посочената като ДДС сума не е данък “по този закон“, то същата следва да се включи в данъчната основа на ВОП.
Същевременно за така начисления данък по протокола заМногопрофилна болница за активно лечение „Д” АД не възниква право на приспадане на данъчен кредит, тъй като стоката ще се използва за извършване на медицински услуги, които са освободени доставки по силата на чл. 39, т. 1 от ЗДДС. Предвид това е налице ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит, визирано вчл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
В случай, че белгийският доставчик, а така също и болницата, в качеството на получател по доставката, разполагат с изискуемите документи за доказване съответно на ВОД/ВОП, това означава, че по конкретната фактура без основание е начислено ДДС в размер на 21 %. В този случай е необходимо да се има предвид, че ако впоследствие сумата за данъка се възстанови от белгийския доставчик като недължимо платена, Многопрофилна болница за активно лечение „Д” АД следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, въз основа на издаден от доставчика коректен документ (кредитно известие или анулиране на погрешната и издадена нова фактура).
В случай обаче, че доставчикът откаже да възстанови данъка, начислен по доставката на получателя и това бъде доказано със съответната кореспонденция, то Многопрофилна болница за активно лечение „Д” АД би могла да подаде по електронен път искане за възстановяване, подписано със универсален електронен подпис до Данъчната администрация на Белгия, на чиято територия е извършено начисляването, посредством създадено за целта WEB – базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите съгласно Наредба № H-9/2009 г. на МФ.
По смисъла на чл. 13 от посочената наредба, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава – членка на Общността, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на това лице, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване. Редът за подаване на искането и съдържанието на необходимата информация са регламентирани в чл. 14 и 15 от http://10.20.224.70/Dispatcher.aspx?Destination=Document&Method=OpenRef&Idref=4909163&Category=normi&lang=bg-BGНаредба №H-9/2009 г. на МФ.