ЗДДФЛ – чл.12, ал.1; чл.24, ал.1 и ал.2
ЗДДФЛ – чл.35, т.3
ЗДСл – чл. 104, ал.1
Относно: Данъчно третиране на обезщетение на основание чл. 104, ал.1 от Закона за държавния служител
В отговор на направено от Вас запитване с вх. № …/28.12.2012 г. до ЦУ на НАП – София, препратено ни по компетентност и постъпило с вх. № … от 21.01.2013 год. при Дирекция …,Ви уведомяваме за следното:
Изложена фактическа обстановка:
Преди три години Ви е прекратено служебното правоотношение като държавен служител. Заповедта е отменена като незаконосъобразна от Върховния административен съд.
През 2013 г. Административен съд ще издаде изпълнителен лист за главница, ведно със законна лихва.
Задавате въпроси:
1. Работодателят- платец на задължението ли следва да удържи данъка върху главницата, представляваща обезщетение поради незаконно уволнение?
2. Следва ли да бъде обложена с данък и законната лихва върху това обезщетение и трябва ли да се декларира с годишната данъчна декларация?
Изразяваме следното становище в изпълнение на действащото законодателство:
В изпълнение на чл.104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, „когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.”
Доходите на местните физически лица като обект на облагане с данък са регламентирани в Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ, чл.2/.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаеми с данък са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
По смисъла на §1, т.26, буква „б”от ДР на ЗДДФЛ правоотношенията с държавните служители са приравнени на трудови правоотношения.
Полученотообезщетение като сума от главница и лихва, не попада сред посочените като необлагаеми в разпоредбата чл.24 ал.2 и чл.13 от ЗДДФЛ.
В тази връзка при данъчното облагане на упоменатите доходи следва да се има предвид следното:
Данъчната основа за дохода, представляващ обезщетение се формира по реда на глава пета от ЗДДФЛ, действаща към момента на изплащането му, и се внася от платеца на дохода по реда и в сроковете на чл. 65 от закона. В случай, че през конкретния месец освен обезщетението се изплаща и трудово възнаграждение, доходите ще подлежат на съвкупно облагане по посочения ред.
Съгласно чл.3, т.1 от ЗДДФЛ данъчно задължени по този закон са местни и чуждестранни физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон.
Доходите от лихви, които са освободениот облагане са регламентирани в разпоредбите нат. 8 до т.10 на чл. 13, ал. 1от ЗДДФЛ.
Според т. 10 на чл. 13, ал. 1 не подлежат на облагане лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, иприсъдените обезщетения за разноски по съдебни дела.
Видно от цитираната разпоредба,режимът на облагане на лихвите по присъденивземания следва данъчния режим на основното вземане, в случая на обезщетението.
Присъденото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е облагаем доход по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, поради което изплащането на лихвите свързани с това вземане също представлява облагаем доход.
За целите на облагането лихвите са в обхвата на т.нар. доходи от други източници (чл.35, т.3 от ЗДДФЛ). Съгласно чл.14, ал.1 от ЗДДФЛ същите подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като в съответствие с чл.35 от ЗДДФЛ, облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година. На основание чл.50 от ЗДДФЛ, за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, местните физически лица са длъжни да подават годишни данъчни декларации.
За доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ не се дължи, съответно не се удържа и/или внася авансово данък. Съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ, предприятието – платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, одобрен със Заповед № ЗМФ-1824/22.12.2010 г. на министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 1 от 2011 г.), която предоставя на лицето, придобило дохода. В сила от 01.01.2013 г. с ал. 8 на чл.45 в данъчния закон се конкретизира период за издаването на този формуляр – при поискване от лицето, придобило дохода, но не по-късно от 15 април наследващатагодина.
Предприятието – платец на доходите, е задължено да предоставя информация по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ.
От изложеното в писмото Ви, се разбира, чесумата ще бъде получена на основание на цитирания изпълнителен лист. Следва да имате предвид, че съгласно чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит на датата на:
1.плащането – при плащане в брой;
2.заверяването на сметката на получателя на дохода.
Следователно, ако плащането е получено през 2013 год., следва да декларирате получените доходи от лихви с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ до 30 април 2014 г., до която дата следва да се внесе и дължимият годишен данък /чл.67,ал.4 от ЗДДФЛ/.
‘