3_789/19.03.2013 г.
ЗКПО – чл.16
ЗКПО – чл.77, ал. 1
ЗСч – чл.4, ал. 3
ЗСч – чл.4, ал. 1, т. 5
ЗСч – чл.6, ал. 1, т. 1
ЗСч – чл.7, ал. 1
Относно: Данъчно третиране на плащания на фактури в брой съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/
Според изложеното в запитването, за извършени продажби дружество издава фактури, на които е отбелязано, че ще бъдат платени по банков път. На по-късен етап обаче същите са платени в брой. За получените суми има издадена касова бележка като размерът на същите не надвишава разрешения такъв в Закона за ограничаване на плащанията в брой.
В тази връзка се поставя въпроса, след като полученото плащане не отговаря на записания начин във фактурата, нарушено ли е данъчното законодателство?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите наЗКПО (ДВ бр.105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 23/2013 г.) изразяваме следнотостановище:
Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство съгласно чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Един от основните принципи, които следва да съблюдава всяко данъчно задължено лице при осъществяване на своето счетоводство е принципът за предимство на съдържанието пред формата /чл.4, ал.1, т.5 от ЗСч/. Това означава сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. С други думи необходимо е стопанската операция, отразена в счетоводните документи, да е действителна.
Фактурата като първичен счетоводен документ е частен документ, който съгласно чл.6, ал.1, т.1 от ЗСч е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска информация.
Изискванията за минимално изискуемите реквизити на първичния счетоводен документ са регламентирани в чл.7, ал.1 от ЗСч. Начинът на плащане не е сред задължителните реквизити, посочени в цитираната правна норма.
Документалната обоснованост в ЗКПО е регламентирана в разпоредбите на чл.10, съгласно които:
?стопанската операция е документално обоснована, когато е вярно отразена в първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч;
?документалната обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
Предвид цитираната нормативна уредба при преценката на един първичен документ и произтичащото от него осчетоводяване, освен изискването за минимум реквизити, следва да се изхожда и от обстоятелството има ли достатъчно доказателства относно достоверността на отразенатав него стопанска операция. В тази връзка следва да се отбележи, че няма нарушаване на данъчното законодателство при спазване на посочените по-горе счетоводни принципи и визираните в материалните данъчни закони изисквания, в случай, че начинът на получаване на сумата по фактурата не отговаря на посочения начин на плащане в същата.
Важно е да се посочи, че установяване реалността на получените средства подлежи на последващ контрол от страна на органите по приходите на НАП, съобразно техните права и задължения по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК всички събрани доказателства, касаещи конкретната сделка подлежат на обективна преценка и анализ от страна на органа по приходите с оглед установяване на нейната действителност, както и начинът на нейното плащане. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че ако фактурите са частично платени към датата на изтичане давностния срок на вземането, разходът от отписване на вземане като несъбираемо би бил признат за данъчни цели при положение, че е налице достатъчна сигурност, че вземането не може да бъде събрано, като преценката за това следва да бъде извършена при спазване на счетоводното законодателство. В случай, че дадено вземане бъде отписано без да са налице обективни причини и доказателства за това, че същото е несъбираемо, отчетеният разход би бил непризнат за данъчни цели на основание чл. 77, ал.1 от ЗКПО или съгласно чл.16 от същия закон в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, свързани с отписването на съответното вземане.
‘