3_1232/26.04.2013 г.
ЗДДФЛ, чл.11, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 33, ал.1;
ЗДДФЛ, чл.33, ал.6, т.3;
ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 1;
Относно: Данъчно третиране на получени доходи от учредяване правото на ползване върху недвижим имот
Съгласно изложеното в запитването, на 15.06.2012г. лицето е учредило право на ползване върху недвижим имот (апартамент) за срок от седем месеца. След по – малко от два месеца имотът е закупен от ползвателя. При учредяването на правото на ползване е получена цялата сума, която ползвателят е следвало дазаплати за учредяване на това вещно право. Още същия месец е внесен дължимия данък върху получения доход. При продажбата на апартамента цялата получена сума е върната на купувача (ползвателя).
В тази връзка се поставя въпроса има ли основание цялата или част от сумата, получена при учредяване на правото на ползване, да не бъде включена в годишнатаданъчна декларация и да се приспадне авансово внесения данък за учреденото право на ползване от дължимия такъв за продажбата на апартамента?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите наЗДДФЛ (ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. бр. 23 от 08.03.2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) изразяваме следното становище:
Правната уредба на правото на ползване е регламентирано в чл. 56-62 от Закона за собствеността (ЗС). Правото на ползване е ограничено вещно право, което включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено (чл. 56, ал. 1 от ЗС). Собственикът на недвижим имот може да учреди или прехвърли правото на ползване с правна сделка на трето лице.
В случая правото на ползване е учредено в резултат на възмездна правна сделка, като за същото е уговорен определен срок (седем месеца).
Данъчното третиране на доходите от прехвърляне на права или имущество е уредено в глава пета, раздел V на ЗДДФЛ – чл. 33 и чл. 34 от закона.
Съгласно чл. 33, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.
На основание чл.11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането-при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека-при безналично плащане.
При определяне на продажната цена следва да се има предвид, че съгласно чл.33, ал.5 от ЗДДФЛ, продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.
По отношение на определяне на цената на придобиване в случая приложение намира разпоредбата на чл.33, ал.6, т.3 от ЗДДФЛ. Съгласно тази норма цената на придобиване е нула – когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение, или за акции и дялове, получени при разпределение на печалба или друг източник на собствен капитал. Цената на придобиване по ал. 1 е нула и при последваща продажба или замяна на поземления имот по т. 8, включително на ограничени вещни права върху него.
Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество е облагаемият доход по чл. 33, придобит през данъчната година (чл. 34 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ размерът на данъка се определя, като годишната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
В изпълнение на чл. 50, ал. 1,т. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, придобитият през 2012г. доход се декларира с подаване на годишна данъчна декларация в срок до 30 април 2013г.
При реализиране на сделката по възмездното учредяване на правото на ползване на апартамента е налице придобит по смисъла на чл. 11 от ЗДДФЛ паричен доход в общ размер на 2800 лв. от собствениците на имота съразмерно техните идеални части, тъй като видно от представения към запитването нотариален акт сумата е изплатена при подписване на акта.
В случая обстоятелството, че сумата, заплатена от лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване му е върната в деня на продажбата на недвижимия имот, се явява ирелевантно по отношение на данъчното третиране на получения доход от тази сделка. Предвид това определянето на данъчната основа и дължимия данък по ЗДДФЛ за получения доход от учреденото право на ползване върху недвижимия имот (апартамент), следва да се извърши по указания по – горе нормативен ред.
‘