3_1157/05.04.2012г.
ЗДДС, чл.21, ал.2
ЗДДС, чл.42
ЗДДС,чл.113, ал.7
Относно: данъчно третиране на получени приходи от продажба на входни билети за изложение на чужди експозиции съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването дружеството притежава галерия, за която е издадено Удостоверение за регистрация №…/24.02.2012г. от Община В…. на основание Наредба за търговска дейност на територията на общината. В галерията се излагат собствени на дружеството и чужди произведения на изкуството и музейни експонати. Дружеството е сключило договори с други галерии и музеи за излагане на техни експозиции, като 40% от отчетените приходи от продажба на билети за вход остават за дружеството. Допълнително е представен договор от 01.03.2012г. за организиране на изложба с Регионален исторически музей – гр. А и Регионален археологически музей – гр.Б. Съгласно договора се организира изложбав помещения надружеството, като експонатите се предоставят от РИМ – А и РАМ – Б. Билетите за вход на изложбата са собственост и се предоставят по опис от РИМ – А, като събраните суми от продажбата им се превежда от дружеството на РИМ – А. След решение на Общински съвет-А и приспадане на корпоративен данък,40% от тези приходи се предоставят на дружеството.
Предвид изложеното се поставят следните въпроси:
1. Освободена доставка ли е продажбата на чужди билети за вход и дължи ли дружеството ДДС върху40% от приходите от билети за вход?
2. При организирано групово посещение на галерията от туристи, техният туроператор иска да получи фактура за стойността на билетите – примерно 50 билета по 5лв. на стойност 250 лв. Какво следва да се впише в основанието за издаване на фактурата и доставката освободена ли е от ДДС?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ,бр.99 от 16.12.2011г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн.ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ бр.16 от 24.02.2012г.) изразяваме следното становище:
По смисъла на чл.8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. На основание чл.9 от закона доставка на услуга е всяко извършване на услуга. От изложеното в запитването и представения договор е видно, че дружеството действа от чуждо име и за чужда сметка. От гледна точка на ЗДДС, когато лицето действа от чуждо име и за чужда сметка, са налице две доставки:
– между доверителя и третото лице;
– доставка на услуга между комисионера и доверителя.
В настоящия случай дружеството осъществява посредническа дейност във връзка с доставка на услуга. Услугата, във връзка с която се оказва посредничеството, може да се определи като услуга по чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС – осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги.
Предвид изложеното при продажбата на билети за вход, които не са собственост на дружеството, са налице следните две доставки:
-доставка на посредническа услуга между дружеството(доставчик) и РИМ-А (получател);
-доставка между РИМ –А и посетителите на изложбата, достъпът до която се осъществява с билетите, собственост на РИМ – А.
По отношение на първата доставка е необходимо да се има предвид следното:
За да се определи дали доставката на тази посредническа услуга е облагаема за целите на ЗДДСследва да се определи мястото на изпълнение с оглед разпоредбите на същия.
Мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това емястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваванена получателя.
На основание чл.24 от закона мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, предоставена на данъчно незадълженолице, е мястото, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството.
В настоящия случай получател по доставката на посредническата услуга е РИМ – А, който е данъчно задължено лице, установено на територията на България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е на територията страната. Същата не е сред изрично посочените като освободени доставки в глава четвърта от ЗДДС и следователно е облагаема по смисъла на чл.12 от закона.По силата на чл.54, ал.2 от ППЗДДС данъкът за тази доставка е изискуем от дружеството–доставчик. Същотоследва да издаде фактура и да начисли ДДС върху договорената комисионна в размер на 40% от приходите от продажбата на билети, собственост на РИМ –А.
По отношение на втората доставка е необходимо да имате предвид следното:
На основание чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117.
Предвид цитираната правна норма, когато от страна на посетителите на изложбата се изиска издаване на фактура, такава следва да се издаде от страна на РИМ – А, тъй като същият е лицето доставчик на услугата за осигуряване надостъп до изложбата чрез билетите за вход.
Разпоредбата на чл. 113, ал. 7 от ЗДДС създава възможност доставчикът да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име. В закона няма изричен текст, който да регламентира по какъв начин следва да се извърши това упълномощаване. Небоходимо е обаче да се има предвид, че посочената правна норма касае упълномощаване на трето лице, различно от получател по доставката, каквото е предвидено в разпоредбата на чл.113, ал.11 от закона.
В случай, че РИМ – А упълномощи дружеството да издава фактура от негово име е необходимо да се има предвид следното при документирането на тазидоставка:
Съгласно чл. 42 от ЗДДС освободена доставка е:
1. продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за:
а) циркови, музикални и музикално – сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;
б)музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;
в)зоологически и ботанически градини;
г) архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси;
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) културните организации осъществяват дейности по създаването, разпространението и опазването на културните ценности, а в ал. 2 от същия член е посочено, че културните организации по форма на собственост са държавни, общински, частни и със смесено участие. На основание чл. 4, ал.1 от ЗЗРК културни институти са държавни или общински културни организации, които се създават със специален закон или с акт на орган на изпълнителната или местната власт.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Закона за културното наследство определя държавните, регионалните и общинските музеи като културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата.
Предвид цитираната нормативна уредба следва, че РИМ –А е културен институт по смисъла на ЗЗРК и продажбата на билети за изложбата за музея като доставчик ще бъде освободена доставка по смисъла на чл.42 от ЗДДС. Следователно при издаване на фактура по реда на чл.113, ал.7 от ЗДДС от името на РИМ – А за равностойността на билетите за вход, собственост на музея, не следва да се начислява данък на основание чл.42 от същия закон.