3_237/27.01.2014г.
ЗДДС, чл.13, ал.2
ЗДДС, чл.21, ал.2
Относно: данъчно третиране на придобиване на превозно средство и отдаването му под наем съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването дружество възнамерява да закупи 7 местен автомобил от Германия и да го отдаде под наем на унгарска фирма „УЛ” за срок от две години. Допълнително е уточнено, че автомобилът ще се придобие от фирма производител в Германия като ново превозно средство и ще пристигне на територията на България с цел регистрация в КАТ. Едва след това ще се отдаде под наем на унгарската фирма.
Предвид изложеното се поставят следните въпроси:
1. Във връзка с отдаването под наем на автомобила следва ли да се начислява ДДС и да се внася в България?
2. При придобиването на автомобила следва ли да се внася ДДС в България?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр.110 от 21.12.2013 г.) изразяваме следното становище:
По отношение на данъчното третиране на придобиването на автомобила от Германия по реда на ЗДДС
Съгласно чл. 2, т. 3 от ЗДДС, с данък върху добавената стойност се облага всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната. Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната, на основание чл. 62, ал. 1 от ЗДДС. По силата на чл.13, ал.2 от закона за вътреобщностно придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. Задължително условие, за да е налице придобиване на ново превозно средство е превозното средство да отговаря на дефиницията, дадена в § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС, според която нови превозни средства са моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия:
аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или
бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км.
Предвид изложеното в запитването, че след закупуването на новия автомобил, същиятще пристигне на територията на страната за регистрация в КАТ, следва, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване на автомобила е на територията на страната и за дружеството ще възникне задължение за начисляване на ДДС по реда и начина, регламентирани в закона. По отношение на правната регламентация на вътреобщностното придобиване по чл.13, ал.1 от ЗДДС е изразено становище на изпълнителния директор на НАП с писмо изх.№ 91-00-241/04.06.2009, което може да се намери на сайта на НАП на електронен адрес – www.nap.bg.
По отношение на данъчното третиране на доставката на услуга „отдаване под наем на превозно средство” по реда на ЗДДС
За режима на данъчното облагане по ЗДДС на доставките на услуги от значение е мястото на изпълнение на услугата, което от своя страна се определя от предмета на предоставяната услуга, от статута (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и местоустановяването на получателя на услугата или от мястото, където се намира обектът на получателя, за който услугата се предоставя.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата начл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Същевременно специалната разпоредба на чл. 23 ЗДДС урежда мястото на изпълнение на доставката на краткосрочно отдаване под наем на превозни средства. Съгласно ал. 2 краткосрочно е отдаването под наем до 30 дни, а за плавателни съдове – до 90 дни. Мястото на изпълнение е там, където превозните средства се предават на разположение на получателя.
В случаите на отдаване под наем на превозни средства, извън тези в чл.23 от закона мястото на изпълнение на доставкатасе определя съгласно общите разпоредби на чл. 21,ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
В настоящия случай, предвид изложеното в запитването отдаването под наем на автомобила ще е за срок от две години. Следователно не е налице краткосрочно отдаване под наем по смисъла на чл.23 от закона. За определяне мястото на изпълнение на доставката е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, според която същото е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, или ако тази услуга се предоставя на постоянен обект – мястото, където се намира този обект.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламента/, който влиза в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което представляваното от Вас дружество следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които същият следва да предостави на доставчика. Тези документи са различни в зависимост от това къде е установен получателят- в Общността или извън нея.
Когато получателят на дадена услуга е установен в държава членка на Общността, както е настоящия случай, по силата на чл. 18, пар.1 от Регламента доставчикът й може да приеме, че получателят има статут на данъчно задължено лице, ако е налице една от следните две хипотези:
– получателят на услугата му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и валидността на този номер и на свързаните с него име и адрес са потвърдени в съответствие с чл. 31 отРегламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС. Потвърждението се получава по електронен път, чрез интернет – страницата на Европейската комисия, достъп до която има и през интернет – страницата на НАП; или
– получателят все още няма идентификационен номер по ДДС, но е уведомил доставчика, че е подал заявление за получаването на такъв. В този случай доставчикът е длъжен да се сдобие с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС. Длъжен е също да извърши проверка в разумна степен за точността на предоставената му информация. Според регламента проверката се прави с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките за установяване на самоличността и на плащанията.
В изпълнение на изискванията на разпоредбата на чл.18, пар.1 и пар.2 от Регламента, ако се определи, че получателят по доставката има статут на данъчно задължено лице, приложение ще намери разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. В този случай мястото на изпълнение на доставката ще е извън територията на страната – Унгария и на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС няма да възникне задължение за начисляване на данък. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от ЗДДС, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „обратно начисляване”, както и основанието за това. С оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 6 от ППЗДДС за доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя. В случая това е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
По силата на чл.18, пар.2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното доставчикът, на услуги може да счита, че получател, установен в Общността има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
В изпълнение на изискванията на разпоредбите на чл.18, пар.1 и пар.2 от Регламента, ако се определи, че получателят има статут на данъчно незадължено лице, следва да се приложи разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДДС. В този случай мястото на изпълнение на доставката ще е на територията на страната и за нея следва да се начисли данък по реда и начина, регламентирани в закона.
Необходимо е да се има предвид и разпоредбата на чл.21, ал.3 от ЗДДС, съгласно която когато получателят по ал. 2 използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците и служителите си, мястото на изпълнение се определя съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДДС, т.е. там, където е установен доставчикът – Р България.