Изх. №24-33-36
Дата: 14.03.2008 год.
относно: данъчно третиране на придобиването на ново полуремарке, начисляването на ДДС и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС в сила от 01.01.2007г.
Във връзка с поставения въпрос във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-33-36/29.01.2007г. е изложена следната фактическа обстановка:
“……………….“ ООД се интересува от данъчното третиране на придобиването на ново полуремарке от доставчик, установен в друга държава – членка, както и реда за начисляване, документиране и упражняване на правота на приспадане на данъчен кредит при придобиването.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Предвид разпоредбата на параграф 1. т. 17, б.“в“ от ДР на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, в която е посочено определението на понятието “ново превозно средство“, считаме, че визираното в запитването Ви “ново полуремарке“ не е “ново превозно средство“.
Съгласно чл.13. ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите на чл.6, ал.2 от същия нормативен акт. която стока се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава – членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава – членка.
Мястото на изпълнение при това вътреобщностно придобиване е територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната, на основание чл.62, ал.1 от ЗДДС.
Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС, възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Изискуемостта на данъка за съответното вътреобщностно придобиване възниква по реда и условията на чл.63 от ЗДДС. Данъчната основа при придобиването се определя по общия ред на закона.
При вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13. ал.1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването, в случая на запитването Ви това е българското юридическо лице – получател по доставката. За същото възниква задължение за начисляване на данъка по реда на чл.86. ал.1 във връзка с чл.84 от ЗДДС чрез:
-издаване на данъчен документ – протокол по чл.117. ал.2, в който се посочва данъка на
отделен ред;
-включване на размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справката -декларация по чл. 125 за данъчния период;
-посочване на издадения данъчен документ – протокола по чл.1 17. ал.2 в дневника за
продажбите за съответния данъчен период през който е издаден.
Регистрираното лице има право да приспадне изискусмия от него данък като платец на същия по глава осма от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки, съгласно разпоредбата на чл.69. ал.1, т. З от същия.
В случай на вътреобщностно придобиване по реда на чл.13, ал.1 от ЗДДС, условието за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит е посочено в текста на чл.71, т.5 от същия нормативен акт, а именно: придобиващият следва да разполага с документ, който отговаря на изискванията на чл.114 от ЗДДС издало е протокол по чл.117, и съответно е спазило изискванията на чл.86 от същия за начисляване на данъка.
Когато доставчикът по визираната в запитването Ви доставка не е регистрирано лице за
целите на ДДС на територията на другата държава – членка, считаме, че не е налице
вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС. В този случай, не е
приложима разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС поради което, данъкът не е изискуем от получателя
по съответната доставка – българското юридическо лице.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’