данъчно третиране на приходи от лихви и приходи от валутни операции на юридическо лице с нестопанска цел.

3_1295/23.03.2009 г.
ЗКПО, чл. 30;
ЗКПО, §1, т.17 от ДР;
ЗКПО, чл. 204, т.1 и т.3
Относно: данъчно третиране на приходи от лихви и приходи от валутни операции на юридическо лице с нестопанска цел.
Според изложеното в запитването, фондация е създадена с цел осъществяване на дейност в обществена полза, изразяваща се в насърчаване и подпомагане на отлични студенти по медицина в страната и чужбина; провеждане на мероприятия за популяризиране научните трудове на проф. Х.Б.; организиране и провеждане на семинари с медицинска тематика; организиране на издателска дейност на медицинска литература; преиздаване и разпространение на трудовете на проф. Х.Б.; поддържане на къща-музей на негово име, предоставянето й за провеждане на семинари и курсове с медицинска тематика, както и други разрешени от закона дейности. В запитването е посочено, че фондацията не е осъществявала стопанска дейност и към 31 декември 2008 г. приключва с положителен финансов резултат, формиран от приходи от лихви и приходи от валутни операции. В тази връзка е поставен въпроса дължим ли е корпоративен данък върху отчетения в края нафинансовата година положителен финансов резултат?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г.,посл. изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, предвид чл.3, ал.3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Предвид горното, макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел /ЮЛНЦ/ са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13 на същата разпоредба. Без да абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в цитираната правна норма, ТЗ отказва качеството на търговец единствено в строго определени случаи (чл.2 от ТЗ) и то по отношение на физическите лица. В резултат на това, за да се определи една дейност, осъществявана от ЮЛНЦ, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
1.дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2.цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
В този смисъл резултатите от дейността на фондацията, която отговаря на посочените критерии, както и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО.
Видно от фактическата обстановка, изложена в запитването фондацията реализира приходи от лихви и валутни операции. В тази връзка следва да се отбележи, че реализираните приходи не трябва да се разглеждат изолирано от цялостната дейност на фондацията. Като юридическо лице с нестопанска цел, фондацията би могла да разполага със средства в банковите си сметки, придобити както по повод осъществяване на основната нестопанска дейност, така и в резултат на извършване на сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество. В този смисъл данъчното третиране на приходите от лихвите и валутните операции трябва да съответства на данъчното третиране на сумите, върху които са начислени тези лихви. Следователно, ако се касае например за средства от дарения, депозирани в банка, то лихвите и положителните разлики от промяната на валутните курсове не би следвало да бъдат третирани като доход, подлежащ на облагане по реда на ЗКПО. Респективно, ако депозираните средства са с произход от стопанската дейност на лицето, то лихвите и положителните разлики от промяната на валутните курсове следва да участват при формиране на облагаемата печалба по реда на ЗКПО. Освен това при формиране на данъчния финансов резултат следва да се има предвид разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО, която регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридическите лица с нестопанска цел. Терминът „неразпределяеми разходи” е дефиниран в §1, т.17 от ДР на ЗКПО.
Следва да се отбележи, че фондацията като ЮЛНЦ, която подлежи на облагане с корпоративен данък, е данъчно задължено лице за данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 и т. 3 от ЗКПО в случаите, когато е направила представителни разходи, свързани с дейността и разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Това означава, че когато фондацията извършва стопанска дейност, същата е данъчно задължено лице и за данъка по горецитирания член за частта от разходите, относима към стопанската дейност.
Освен това следва да се има предвид и облагането на социалните разходи с данък, което е обвързано с качеството на фондацията като работодател или възложител по договори за управление и контрол. В тази връзка фондацията е данъчно задължено лице по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО за облагане с данък на социалните разходи, предоставени в натура.
С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) юридическите лица, които не са търговци се определят като предприятия за целите на същия закон и същите следва да водят счетоводна отчетност при спазване изискванията на счетоводното законодателство. Един от основните принципи на счетоводството, регламентиран с чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч е съпоставимост между приходите и разходите, съгласно който разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Според т. 3.2 от СС 9 „Представяне на финансовите отчети на предприятия с нестопанска дейност”, предприятията с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности. В т. 8.2 от СС 9 е регламентирано, че за стопанската дейност се съставя отчет за приходите и разходите, според изискванията на СС 1 „Представяне на финансови отчети”.

Оценете статията

Вашият коментар