3_1613/04.04.2009г.
ЗКПО, чл. 33
ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 6
Относно: данъчно третиране на разходи за командировки в страната по реда наЗакона за корпоративното подоходно облагане
Според изложеното в запитването едноличен търговец с основна дейност проектиране и консултантски услуги в сферата на строителството, има сключени договори с клиенти, които се намират извън територията на града, в който е седалището на фирмата и до тях няма регулярен градски транспорт. За осъществяване на дейността си ЕТ има служебен автомобил.
В запитването са поставени следните въпроси:
1. Признават ли се за разход пътните и дневни пари в размер на 50% от 20 лв. за срока на договорите с клиенти?
2. Признават ли се за разход пътните и дневни пари до 200% върху 20 лв., съгласно чл.21 от Наредбата за командировките в страната (НКС) при посещение на Международен панаир Пловдив, посещения на специализирани изложения в страната и посещения на конгреси в страната с международно участие?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.106 от 12 Декември 2008г.) и Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95 от 24 Ноември 2006г.,последно изм. ДВ, бр.106 от 12 Декември 2008г.), изразяваме следното становище:
Условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са регламентирани с Наредбата за командировките в страната (обн. ДВ бр. 11 от 10 февруари 1987 г., посл.изм. ДВ бр.2 от 8 януари 2008 г.).
Разходите за командировки (пътни, дневни, квартирни и други), извършени от лицата, които формират данъчна основа по реда на част втора от ЗКПО се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица за целите на корпоративното подоходно облагане.
Съгласно чл. 33 от ЗКПО, за да бъдат изцяло признати за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на физическо лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно следните условия:
?пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
?счетоводните разходи да са документално обосновани.
Разпоредбите относно документалната обоснованост на разходите се съдържат в чл.10 от ЗКПО. Нормата на чл. 10 от ЗКПО указва, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Следователно, ако собственикът на предприятието на ЕТ, извършва разходи за пътуване и престой във връзка с дейността на предприятието извън населеното място, където се упражнява основната дейност, следва да се доказва връзката между пътуването и основния предмет на дейност с първични счетоводни документи – документи, с които се определя обект, цел, отчет на пътуването и специфични документи в зависимост от основния предмет на дейност. Нарушението на изискванията за документалната обоснованост на разходите за пътуване и престой или установяване на разходи, несвързани с дейността на предприятието на ЕТ, са основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО.
С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че с разпоредбите на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане е лимитиран размерът на дневните командировъчни пари. В чл. 26, ал. 6 от ЗДДФЛ е предвидено, че към облагаемия доход от стопанска дейност като едноличен търговец се включва и превишението над двукратния размер, посочен в нормативен акт, на дневните командировъчни пари на собственика на предприятието на едноличния търговец. Двукратните размери на дневните командировъчни пари съгласно Наредба за командировките в страната понастоящем са: 40 лв., когато командированият остава да нощува в мястото на командировката и 20 лв. – без нощуване и при изпълнение на служебните си задължения през по-голямата част от работното време в другото населено място.
Настоящият отговор има за цел разясняване на данъчното третиране на разходите за пътуване и престой (разходи за командировки) и следва да се има предвид, че съгласно § 4 от ПЗР на Наредбата за командировките в страната контролът по прилагането на наредбата се възлага на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите, които дават указания по прилагането й съобразно своята компетентност, както следва:
1. Министерството на труда и социалната политика: по раздел I „Общи положения” ипо раздел IV „Дневни пари”.
2. Министерството на финансите: по раздел II „Ред за командироване”; по раздел III „Пътни пари”; по раздел V „Квартирни пари” и по раздел VI „Отчетност и контрол”.
‘