Данъчно третиране на разходи за пътуване и престои по реда на ЗКПО и право на данъчен кредит по реда ЗДДС.

Относно: Данъчно третиране на разходи за пътуване и престои по реда на ЗКПО и право на данъчен кредит по реда ЗДДС.
Във връзка с постъпило запитване с вх. № …….27.08.2010г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр…….., Ви уведомяваме:
В запитването е посочена следната фактическа обстановка: дружество е с предмет на дейност консултантски услуги на фирми, регистрирани по ДДС във Великобритания. Предприятието няма нает персонал.
Във връзка с така представената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Мога ли да отнасям като разход левовата равностойност на самолетните билети за отиване и връщане отВеликобритания?
2.Мога ли, след като отдам под наем на дружеството личния си лек автомобил, който е регистриран във Великобританияда отразявам като разход горивото и другите консумативи за този автомобил, свързани с предмета на дейност и съответно оформени с необходимите първични документи.
3.Имам ли право на данъчен кредит за тези консумативи при положение, че регистрацията ми по ДДС е на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС?
4.Трябва ли да заплащам данък върху разходите на основание чл. 204, ал. 3 от ЗКПО за ползвания лек автомобил?
Предвид поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
За да бъдат признати за данъчни цели разходите за пътуване и престой на едноличния собственик е необходимо същите да са извършени във връзка с дейността на дружеството. В тази връзка дружеството следва да наеме физическото лице (в конкретния случай едноличния собственик) да извърши определени действия и изпълни задачи за постигане на определен резултат във връзка с предмета на дейност на предприятието.
Разходите за пътуване и престой следва да бъдат документално доказани в съответствие с изискванията за документална обоснованост, регламентирани в чл. 10 от ЗКПО. По отношение на разходите за пътуване със самолет трябва да са изпълнени изискванията на алинея 5 на чл. 10 от ЗКПО, съгласно която счетоводния разход за международен въздушен транспорт е признат за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.
Едновременно с това, за да бъдат данъчно признати, разходите за пътуване и престой следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за специализациите и командировките в чужбина.
Разходите за пътуване и престой, когато са изпълнени посочените по-горе условия за целите на ЗКПО, са данъчно признати по техния действителен размер.
Ако физическото лице пътува и престоява единствено в качеството си на едноличен собственик, без връзка с дейността на дружеството, счетоводните разходи в тази връзка не са признати за данъчни цели, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.
По втори и четвърти въпрос:
Физическото лице (собственик на капитала) и юридическото лице (еднолично дружество) са два самостоятелни данъчни субекта. За осъществяване на стопанската си дейност те могат да встъпват в различни по вид правоотношения в т.ч. наемане на личния автомобил на собственика на дружеството.
Разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, определя, че е налице отклонение от данъчно облагане, когато са сключени договори за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага. Видно от запитването, ако се сключи договор за ползване на лично имущество на физическо лице от дружеството, за целите на данъчния закон, трябва да се договори наемно възнаграждение. Същото, следва да е определено на пазарен принцип, за да не се наложи данъчно третиране при хипотезата на отклонение от данъчно облагане. Начислената през календарната година сума за наем е счетоводен разход за дружеството, който ще е признат за данъчни цели, ако е определен на пазарен принцип. При условие, че през годината същият само се начислява, без да се изплаща на физическото лице собственик на лекия автомобил се създава данъчна временна разлика по реда на чл. 42 на данъчния закон. Съгласно тази разпоредба, разходите на данъчно задълженото лице, представляващи доходи на физическите лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), които не са изплатени към 31.12. на текущата година, не се признават за данъчни цели и с тях се увеличава счетоводният финансов резултат (чл. 42, ал. 1). В следващ отчетен период, когато доходът е изплатен, предприятието има право да извърши намаление на счетоводния финансов резултат, на основание чл. 42, ал. 3 от ЗКПО. Ако във връзка с начислените разходи за наем при ползването на личен лек автомобил никога не се извърши плащане в полза на физическото лице, за дружеството няма да възникне основание за намаление на финансовия резултат.
Изплатеният от дружеството наем в полза на физическото лице е негов доход за текущата година и следва да бъде обложен с данък по реда на чл. 31, чл. 32 от ЗДДФЛ и деклариран с годишна данъчна декларация по чл. 50 от данъчния закон. Авансовото облагане на този доход е в съответствие с разпоредбата на чл. 44 от посочения закон.
По отношение на разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация (определение – § 1, т. 39 от ДР на ЗКПО), следва да имате предвид, че когато дружеството ползва нает личен автомобил, разходите за поддръжка и ремонт (с изключение на дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено потребление, визирани в чл. 231 от Закона за задълженията и договорите) не са данъчно признати като присъщи за дейността. При включване на такива в счетоводния финансов резултат се извършва увеличение по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Като присъщи могат да бъдат признати единствено експлоатационните разходи, извършени при осъществяване на дейността на юридическото лице – гориво и смазочни материали, и то само при наличие на определени условия.
За да бъдат признати разходите, свързани с експлоатацията на превозното средство, следва да бъде доказано реалното им използване за дейността на дружеството. Документирането и отчитането на транспортните разходи следва да се извършва при стриктно спазване на Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимия счетоводен стандарт (СС) 2 “Отчитане на стоково – материалните запаси“.
Основно изискване при осъществяване на осчетоводните записвания е документалната обоснованост на стопанските операции (чл. 4, ал. 3 от ЗСч), което в този случай се обвързва с видовете документи, опосредстващи отчитането на транспортните разходи и в частност разходите за гориво.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция. Законът изисква и наличие на фискална касова бележка от фискално устройство, издадена по ред. определен с наредба на министъра на финансите (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.), освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на касова бележка, когато издаването й е задължително, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели (чл. 10, ал. 4 от ЗКПО).
Наличието на първичен счетоводен документ е задължително условие за доказване покупката на горивата. При липсата на такъв документ за придобиване, на практика е невъзможно последващо доказване на изразходването (пътен лист), респективно – на отчитането и признаването на разход за гориво.
Предвид горното се налага извод, че разходите за гориво на превозни средство не се регулират за данъчни цели, само ако са спазени изискванията на нормативните актове. Следва да се има предвид, че ако се установи нарушение на горецитираните изисквания, то с отчетените разходи ще се увеличи финансовия резултат при данъчното му преобразуване на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
В случай, че с автомобила се осъществява управленска дейност /посещения от управителя във връзка с планиране, организиране, ръководство и контрол/, съгласно чл. 204, т.3 от ЗКПО разходите, свързани с експлоатацията му, подлежат на облагане с данък върху разходите.
Формирането на данъчната основа е регламентирано в чл. 215, ал. 1 от ЗКПО и това са начислените през календарния месец разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.
Ако с превозните средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа е приложима разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от ЗКПО, съгласно която разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия месец. За разграничаването на дейностите, следва да се съставят документи, разработени като вътрешен документооборот, които могат да послужат за доказване на изминатите километри по пътни листове във връзка с извършваната дейност.
Наличието на доказателства, че автомобила се използва само за осъществяване на дейност по занятие, е задължително условие, за да не се облагат разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация с еднократен данък по чл. 204, т. 3 от ЗКПО.
Данъчното третиране на разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на лекия автомобил по горепосочения ред не се прилага по отношение на отчетените разходи за пътуване и престой, които попадат в хипотезата на чл. 33 от ЗКПО.
По трети въпрос:
На основаниечл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 и 74 от закона, когато:
– е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил;
– стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на мотоциклет или лек автомобил, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с такива превозни средства.
Съгласно новата редакция на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, в сила от 01.01.2010 год., „лек автомобил” е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5.Не е лек автомобил, автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
Следователно, предвид ограниченията на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от закона, за дружеството не възниква право на приспадане на данъчен кредит за консумативите за нает лек автомобил.
Обстоятелството, че този автомобил се използва за дейността на фирмата – консултантски услуги, не попада сред изключенията на чл.70, ал.2 от ЗДДС и в този смисъл не възниква право на приспадане на ДК за поддръжката му.

Оценете статията

Вашият коментар