ОТНОСНО: Данъчно третиране на разходи за реклама в група
С писмено запитване, постъпило с вх. № ……./12.12.2013г. в Дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка:
Акционерно дружество участва в капиталите на други дружества и в тяхното управление. Дружествата, които участват в групата са с различен предмет на дейност. В запитването е посочено, че дружеството има патентовано лого за групата. Към запитването е приложено свидетелство за марка, издадено от Патентното ведомство.
При така изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Ще се третират ли като разходи за реклама разходите за популязиране на стоки и услуги, включително подаръци, които ще носят патентованото лого за групата, без да се изписва /изброяват/ заедно или поотделно наименованията на търговските дружества.
При осъществяването на разходите за реклама – разходите за популяризиране на стоки и услуги, данъчно задължените лица /търговските дружества/ ще имат поотделно сключени договори за реклама с доставчик на такива стоки и услуги и ще притежават документ по чл. 7, ал. 1 от ЗСч или данъчен документ по чл. 112, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид липсата на достатъчно информация относно правните основания за регистрацията на търговската марка, съобразявайки относимото данъчно законодателство и компетентност на НАП, изразявам следното принципно становище:
Съгласно легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географскиозначения /ЗМГО/ марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.
Марките могат да бъдат: търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка /чл. 9, ал. 2 от ЗМГО/.
Търговската марка и марката за услуги се използват за означаване на стоки или услуги, произвеждани или предлагани на пазара от притежателя на марката. Търговските марки и марките за услуги могат да бъдат притежание на две или повече лица, като разпореждането с тях се осъществява със съгласието на всички притежатели.
Колективната марка е марка – притежание на сдружение на производители, търговци или на лица, извършващи услуги, което е юридическо лице. Тя отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от тези на други лица /чл. 29, ал. 1 от ЗМГО/. Правото върху колективна марка не може да се прехвърля. Лица, които не са членове на сдружението, притежаващо марката, не могат да получат разрешение за ползването й /чл. 29, ал. 3 от ЗМГО/.
След регистрацията на марката, за притежателя й възниква изключителното право да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност знак /чл. 13, ал. 1 от ЗМГО/.
В § 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марките и географските обозначения е посочено, че в зависимост от знака марките са:
1. Словни – когато се състоят от думи, включително имена на лица, съчетание от думи, букви, цифри или съчетание от букви и цифри.
2. Фигуративни – когато се състоят от рисунки или фигури.
3. Триизмерни – когато се състоят от формата на стоката или нейната опаковка.
4. Комбинации от цветове – когато се състоят от два или повече цвята.
5. Звукови – когато представляват мелодия, представена графично чрез ноти.
6. Комбинирани – когато са съчетание от словни и/или фигуративни елементи и/или цветове. Комбинирана е и словна марка със специално графично изписване.
От представеното към запитването свидетелство за марка е видно, чепритежател на марката е „Х“ АД, за тип на марката е посочено – комбинирана, в изображението освен фигури има и съчетание от слова.
Определение за разходи за реклама е дадено с § 1, т. 33 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Съгласно посочената разпоредба “разходи за реклама“ са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.
Видно от цитираното определение, същото е достатъчно широко формулирано, така че да обхване за данъчни цели разходите за реклама, извършвани от всички данъчно задължени по ЗКПО лица с разнороден предмет на дейност независимо от това дали ще използват само търговското си наименование или притежавана от тях търговска марка. За да се третира даден разход като разход за реклама, същият следва да бъде извършен с цел популяризиране на стоките или услугите, търгувани от съответното данъчно задължено лице и носещи неговото търговско наименование или търговска марка.
Преценката относно признаването на разходи за реклама в смисъла на определението дадено в ЗКПО следва да се прави като се вземе предвид притежанието на търговската марка, свързаността й с предоставянето на стоки и услуги предмет на дейността на предприятието.
Предвид гореизложеното, считам че доколкото в свидетелството за марка е записан като притежател „Х“ АД за същото при извършване на реклама ще бъдат признати разходи в обичайните за дейността размери.
Доколкотоза дружествата, които са в групата не е ясно дали търговската марка епритежание освен на „Х“ АД и на всяко едно от тях или търговската марка е колективна по смисъла на ЗМГО не може да се изрази окончателно становище.В тази връзка следва да се има предвид, че ако са изпълнени изискванията на ЗМГО и така регистрираната търговска марка е валидна /притежавана/ както за акционерното дружество така и всички други дружества в групата при посочването й в рекламни материали, би следвало счетоводните разходи за реклама, в обичайните за дейността размери и съответно документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО да бъдат признати за данъчни цели. Когато при разходите за реклама на отделните дружества се ползва търговската марка, която е собственост на акционерното дружество /майка/, което участва в капитала на останалите дружества, същите няма да са признати за данъчни цели, тъй като данъчно задължените лица – дъщерни дружества не притежават собствена търговска марка, те нямат право да я използват, в т.ч. и да я рекламират.
Предвид алтернативното представяне на търговското наименование или търговска марка в определението за реклама в § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО, разходите за реклама в обичайния размер и носещи търговското наименование на дъщерно дружество и при спазване на изискванията за документалната обоснованост, без посочване на търговска маркана акционерното дружество – майка следва да бъдат признати за данъчни цели.
Следва да имате предвид, че при извършване на контролни действия от органи по приходите, съгласно чл. 37, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ всички събрани доказателства в административното производство, касаещи конкретна сделка, подлежат на обективна преценка и анализ от страна на органа по приходите с оглед установяване на нейната действителност, съдържание и характер.
Освен това въпросите към НАП следва да бъдат зададени от данъчно задължено лице, чиито данъчни права и задължения се засягат като се идентифицират по реда на чл. 84 от ДОПК.
‘