3_5653/21.12.2009г.
ЗДДС, чл.70, ал.1, т.4 и т.5
ЗКПО, чл.204, т.3
ЗКПО, чл.23, ал.2, т.1
ЗКПО, чл.26, т.1 и т.2
Относно: данъчно третиране на разходите, свързани с експлоатация на лек автомобил по реда на ЗКПО и право на приспадане на данъчен кредит за този автомобил по реда на ЗДДС
Според изложеното в запитването дружество „Х” е закупило лек автомобил (4+1)места. Автомобилът ще бъде използван за проучване достъпа до местата, където дружеството ще извършва доставка на оборудване. В тази връзка се поставят следните въпроси:
1. Дружеството има ли право на приспадане на данъчен кредит при закупуване на този автомобил?
2. Извършените разходи за лекия автомобил (за горива и ремонт) подлежат ли на облагане пореда на ЗКПО?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г.,посл. изм. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.) изразяваме следното становище:
Данъчно третиране по реда на ЗДДС:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС, като ограниченията на това право са изброени в нормата на чл. 70 от същия закон.
Предвид разпоредбата на чл. 70, ал.1, т. 4 и т.5 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, както и когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозни средства.
В чл.70, ал.2, т.1 на закона е посочено, че ал.1, т.4 и 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал.1, т.4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
Според изложеното в запитването дружеството е придобило автомобил, койтое “лек автомобил“ по смисълана т. 18 от § 1 на ДР на ЗДДС и дейността, за която ще се използватози автомобилне е посочена в разпоредбата на чл.70, ал.2, т.1 от закона.
Предвид гореизложеното, за закупениялек автомобил, както и за стоките и услугите, свързани с експлоатацията на същия, за дружеството не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
Данъчно третиране по реда на ЗКПО:
Действащият от 01.01.2007 г. ЗКПО не съдържа специални правила по отношение на разходите за поддръжка и експлоатация на превозни средства, когато се използват за осъществяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, с изключение на управленската дейност, т.е. следва да се прилага общият режим на закона по отношение на отчетените счетоводни разходи при определяне на корпоративния данък.
Съгласно чл.204, т.3 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Дефиниция за “превозни средства“ е дадена с § 1, т.40 от ДР на ЗКПО, а данъчната основа, данъчната ставка и срокът за внасяне на данъка са посочени съответно в чл. 215, чл. 216 и чл. 217 от същия закон. Видовете разходи, които подлежат на облагане, са изчерпателно изброени в § 1, т.39 от ДР на ЗКПО.
Според приложимото данъчно третиране описаните в запитването разходи следва да бъдат обособени в следните групи, а именно:
1. Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато те се използват за извършване на основната дейност:
По принцип тези разходи не подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 3 от ЗКПО. В тази категория биха попаднали разходите, свързани с доставката и превоза на необходимите материали, ако същите са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО /фактура за закупено гориво, фискална касова бележка, пътен лист и др. документи, доказващи извършването на конкретната дейност/ и чл. 7 от Закона за счетоводство /ЗСч/. При липса на документална обоснованост те биха представлявали непризнати за данъчни цели разходи съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
2. Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато те се използват за извършване на управленската дейност:
Тези разходи подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл.204, т.3 от ЗКПО.Тук попадат случаите, при които автомобилът се използва за посещения наобектите от управителя във връзка с управленската дейност. Тези разходи също следва да бъдат документално обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗКПО документална обоснованост за разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство. Разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване. Данъкът е окончателен.
Когато лекият автомобил се използва едновременно за извършване на основната дейност и на управленската дейност, за определяне размера на данъчната основа за облагане следва да се имат предвид разпоредбите на чл.215 от ЗКПО, а именно:
– разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;
– разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, в т.ч. текущия месец.
Следва да се има предвид и, че ако превозното средство се използва за удовлетворяване на личните нужди на собственика, персонала и/или на трети лица, то тогава са налице разходи, несвързани с дейността, поради което следва да се преобразува финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 1 от ЗКПО с всички счетоводно отчетени разходи.
‘