данъчно третиране на разходите за транспорт на служители от месторабота до местоживеене.

Изх. №23-22-2253/16.09.2011 Г.
ЧЛ. 210, АЛ.1 ЗКПО
ЧЛ.204, Т.2 ЗКПО
ЧЛ.26, АЛ.1 ЗКПО
В дирекция ОУИ ….. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №23-22-2253/31.08.2011 г. относно данъчно третиране на разходите за транспорт на служители от месторабота до местоживеене.
Фактическата обстановка описана в запитването е следната:
Основната дейност на ,,Х” ООД е извършване на бизнес услуги в областта на маркетинговите проучвания, дизайн и програмиране на маркетингови проучвания в онлайн среда чрез използване на специализирани за индустрията онлайн платформи. Клиентите на дружеството са от САЩ, Австралия, Великобритания и Норвегия. Служителите на ,,Х” ООД работят с клиентите на смени съобразени с часовите разлики, както следва: от 16:00 ч. до 24:00 ч.;от 17:00 ч. до 01:00 ч.; от 18:00 ч. до 02:00 ч.; от 23:00 ч. до 07:00 ч. и от 10:00 до 19:00 ч.
Във връзка с организацията на работния процес и липсата на градски транспорт в смените, които приключват в часовия диапазон от 24:00 ч. до 02:00 ч. се налага ползването на таксита за превоз на служителите от месторабота до местоживеене. Разходите за транспорт на служителите от местоработата и обратно се третират от Кодекса на труда (КТ) и от Закона за корпоративнотоподоходно облагане (ЗКПО).
В тази връзка дружеството е поставилоследните въпроси:
1.Може ли да се третира като данъчно освободен разход съгласно КТ и ЗКПО организирането на таксиметров превоз за част от служителите, чийтосмени приключват в нощните часове, в които няма градски транспорт?
2.Какви документи следва да бъдат осигурени от дружеството за да бъде документално обоснован съгласно чл. 10 от ЗКПО разходътза таксиметров превоз?
3. Достатъчно ли е издаването на заповед от управителя – за ползване на таксиметров превоз за сметка на дружеството, ?
4. Необходимо ли е сключването на договор с таксиметровата компания?
5. Следва би да има издадена фактура от таксиметровата компания или е достатъчно представянето само на касов бон?
С оглед изложената фактическа обстановка в запитването и съобразно действащата към момента нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.210, ал.1 от ЗКПО, не се облагат с данък по чл.204, т.2 от ЗКПО социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето да местоработата и обратно.
Съгласно определението дадено в §1, т.34 от ДР на ЗКПО ,,социални разходи, предоставени в натура” са отчетените като разходи за социални придобивки по чл.294 от КТ ипредоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки следва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол., което изискване във Вашият случай не е изпълнено. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да било форма по отношение на получените социални придобивки”, каквито взаимоотношения биха възникнали в конкретния случай.
В конкретния случай, е неприложима и разпоредбата на ал. 3 на чл.210, тъй като видно от изложеното в запитването, дейността на дружеството не се осъществява в трудно достъпни райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице може да осигури осъществяването на дейността си.
Предвид обстоятелството, че разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата не са определени с нормативен акт като задължителни съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗКПО, (изключвайки дадената на работодателя възможност по своя преценка да осъществява превоз на персонала по реда на чл.294 от КТ), то тези разходи се явяват несвързани с дейността на данъчно задълженото лице,и с тях следва да се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат в увеличение по реда на чл.26, ал.1 от ЗКПО.’

Оценете статията

Вашият коментар