данъчно третиране на разходите за транспорт на служители от месторабота до местоживеене.

Изх. №23-22-2253/16.09.2011 Г.
ЧЛ. 210, АЛ.1 ЗКПО
ЧЛ.204, Т.2 ЗКПО
ЧЛ.26, АЛ.1 ЗКПО
В дирекция ОУИ ….. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №23-22-2253/31.08.2011 г. относно данъчно третиране на разходите за транспорт на служители от месторабота до местоживеене.
Фактическата обстановка описана в запитването е следната:
Основната дейност на ,,Х” ООД е извършване на бизнес услуги в областта на маркетинговите проучвания, дизайн и програмиране на маркетингови проучвания в онлайн среда чрез използване на специализирани за индустрията онлайн платформи. Клиентите на дружеството са от САЩ, Австралия, Великобритания и Норвегия. Служителите на ,,Х” ООД работят с клиентите на смени съобразени с часовите разлики, както следва: от 16:00 ч. до 24:00 ч.;от 17:00 ч. до 01:00 ч.; от 18:00 ч. до 02:00 ч.; от 23:00 ч. до 07:00 ч. и от 10:00 до 19:00 ч.
Във връзка с организацията на работния процес и липсата на градски транспорт в смените, които приключват в часовия диапазон от 24:00 ч. до 02:00 ч. се налага ползването на таксита за превоз на служителите от месторабота до местоживеене. Разходите за транспорт на служителите от местоработата и обратно се третират от Кодекса на труда (КТ) и от Закона за корпоративнотоподоходно облагане (ЗКПО).
В тази връзка дружеството е поставилоследните въпроси:
1.Може ли да се третира като данъчно освободен разход съгласно КТ и ЗКПО организирането на таксиметров превоз за част от служителите, чийтосмени приключват в нощните часове, в които няма градски транспорт?
2.Какви документи следва да бъдат осигурени от дружеството за да бъде документално обоснован съгласно чл. 10 от ЗКПО разходътза таксиметров превоз?
3. Достатъчно ли е издаването на заповед от управителя – за ползване на таксиметров превоз за сметка на дружеството, ?
4. Необходимо ли е сключването на договор с таксиметровата компания?
5. Следва би да има издадена фактура от таксиметровата компания или е достатъчно представянето само на касов бон?
С оглед изложената фактическа обстановка в запитването и съобразно действащата към момента нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.210, ал.1 от ЗКПО, не се облагат с данък по чл.204, т.2 от ЗКПО социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето да местоработата и обратно.
Съгласно определението дадено в §1, т.34 от ДР на ЗКПО ,,социални разходи, предоставени в натура” са отчетените като разходи за социални придобивки по чл.294 от КТ ипредоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки следва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол., което изискване във Вашият случай не е изпълнено. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да било форма по отношение на получените социални придобивки”, каквито взаимоотношения биха възникнали в конкретния случай.
В конкретния случай, е неприложима и разпоредбата на ал. 3 на чл.210, тъй като видно от изложеното в запитването, дейността на дружеството не се осъществява в трудно достъпни райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице може да осигури осъществяването на дейността си.
Предвид обстоятелството, че разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата не са определени с нормативен акт като задължителни съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗКПО, (изключвайки дадената на работодателя възможност по своя преценка да осъществява превоз на персонала по реда на чл.294 от КТ), то тези разходи се явяват несвързани с дейността на данъчно задълженото лице,и с тях следва да се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат в увеличение по реда на чл.26, ал.1 от ЗКПО.’

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Становище на НАП с Изх. №53-04-563/ 20.09.2018 г.

Изх. №53-04-563/ 20.09.2018 г. ЗКПО – чл.204, ал.1, т.2ЗДДФЛ – чл.24, ал.1 В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с

осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са установени в глава XIII на КТ и в Глава III на ЗЗБУТ, като всички разходи, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

Изх. № 24-28-185Дата:08.12.2009 год. ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т.1; ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2; ЗКПО, чл. 11; ЗКПО, чл. 204.Относно : данъчно

прилагането на чл. 22а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ при облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, при подаването на данъчна декларация по чл. 50 от същи

Телефон: (02) 98593759Факс: (02) 987 7046 5. Изх. № 94-00-80/14.04.2011 ЗДДФЛ чл. 22а относно прилагането на чл. 22а от Закона за данъците върху доходите на

Изх. №20-00-101

Изх. №20-00-101 03.04.2019 г. КСО – чл. 5, ал. 1ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 3ЗДДФЛ – чл. 8ЗКПО – чл. 18ЗДДС – чл.

ЗДДФЛ, чл.45, aл. 4

Изх. №М-26-К-71Дата:27.03.2014 год.ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4По повод на Ваше запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите по електронната поща и заведено с вх. №