2_465/09.04.2014г.
ЗКПО – чл.204, т.2, б.“б“;
ЗКПО – чл.208;
ЗКПО – чл.209;
ЗКПО – чл.214;
ЗДДФЛ – чл.24, ал.2, т.1, б.“е“;
ЗДДФЛ – чл.24, ал.2, т.9;
КТ- чл.293 и 294.
ОТНОСНО: данъчно третиране на средства за социални разходи под формата на ваучери за храна.
Община ………….. има решение на общото събрание за разходване на една част от средствата за социални разходи за ваучери за храна. Определили сте сумата на ваучерите за всеки служител по трудово правоотношение да е в размер на три процента от индивидуалната му брутна заплата. За някои служители месечният размер на ваучерите надвишава шестдесет лева.
Във връзка с горното, поставяте въпроса върху коя стойност следва да начислявате данък върху разходите: върху цялата стойност на ваучерите или само върху тази част от него, която надвишава шестдесет лева месечно.
Съобразно изложената в запитването фактическа обстановка и действащата към момента нормативна уредба, изразяваме следното принципо становище:
На основание чл.208 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “б“ в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно всички условия посочени в закона.
В §1, т.34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО е дадено следното определение за “социални разходи, предоставени в натура“: отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставените по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Видно от цитираното определение, едно от изискванията, за да имат предоставяните средства характера на социални разходи, е тези придобивки да са достъпни за всички работници и служители, включително и за лицата, наети по договор за управление и контрол. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Предвид посочената дефиниция, ако само част от наетите служители на община …………. получават ваучери за храна, тогава условието за достъпност не е изпълнено.
Следваща стъпка за необлагане с данък върху разходите на разходите за ваучери за храна, в размер до 60лв, е едновременното изпълнение на изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗКПО.
Условието на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО изисква размера на договореното основно месечно възнаграждение в месеца на предоставяне на ваучерите да не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение за предходните три месеца на наетите лица. Т.е. законът налага условието по т.1 да бъде персонализирано и да бъде изпълнено за всяко наето лице.
В разпоредбата на чл.214 от ЗКПО е регламентиран начинът за определяне на данъчната основа за облагане на социални разходи за ваучери за храна, както следва:
-чл.214, ал.1 – превишението на тези разходи над 60лв за всяко наето лице за календарния месец;
– чл.214, ал.2 – целият размер на начислените разходи, когато не са изпълнени условията на чл.209 за освобождаване от данък.
Предвид изложеното в запитването Ви и коментираните дотук разпоредби, ако приемем, че сте изпълнили изискванията на ЗКПО, касаещи разходите за ваучери за храна, на облагане с данък ще подлежи сумата на ваучера надхвърляща 60 лева месечно за всяко наето лице.
Обръщамевнимание, че стойността на ваучери за храна, които не се третират като социални разходи по смисъла на ЗКПО, не попадат в изключените от облагане доходи по чл.24, ал.2, т.1, буква „е“ и чл.24, ал.2, т.9 на Закона за данъци върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/. В съответствие с разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ, същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица – работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол.
‘